Решение № 216 от 31.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20222120107783 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗДы вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Д. Д. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. ***, че същият дължи на “АПС БЕТА България” , ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, сумата от 500 лв. неплатена главница, дължима по договор за кредит № ***/18.04.2017г., сключен между длъжника и “Кредисимо”, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2596/29.08.2022г. по ч.гр.д. № 5128 /2022г. по описа на БРС.

В исковата молба, уточнена с молба 09.01.2023г. и молба от 06.11.2023г., се твърди, че вземането на ищеца произтича от сключен между “Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, в качеството му на кредитодател и Д. Д.а К., в качеството му на кредитополучетал договор за потребителски кредит № *** от 18.04.2017г., който договор 1 бил сключен от разстояние по електронен път по силата на ЗПФУР. Твърди се, че ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит “Кредисимо”, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно изявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта, чрез натискане на бутон 1

“Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора”, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Сочи се, че след електронното изявление, договорът, приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. С оглед изложеното се твърди, че между “Кредисимо” ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен процесния договор, при лихва и условия подробно уговорени в същите. При кандидатстването за кредит, ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, чрез поръчителството на “Ай тръст”, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Сочи се, че на 18.04.2017г., “Кредисимо” и “Ай Тръст” са сключили договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” се задължило спрямо “Кредисимо” за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, като “Кредисимо” поканило “Ай Тръст” да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство “Ай Тръст” е погасило дължимите от ответника суми, както следва : 500 лв. главница, 43, 68 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2019г. до 20.01.2020г., 195.64 лева – обезщетение за забава. Сочи се, че на 23.02.2021г. “Ай Тръст” уведомило по електронната поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на “Ай Тръст” в правата на кредитора “Кредисимо”, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 206, 60 лв., ведно със сумата от 74, 34 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., “Кредисимо” ЕАД и “Ай Тръст” ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “АПС Бета България” ЕООД, като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената в него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания, “Кредисимо” ЕАД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера “АПС Бета България” ЕООД, като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл. С приложение № 1 към описания по-горе договор, “Кредисимо” ЕАД е прехвърлил на цесионера “АПС Бета България” ЕООД, вземанията от настоящия ответника, като от представената извадка било видно, че вземането било прехвърлено за сумата от 1020, 26 лв. В случай, че съдът приемел, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то се моли да се приеме, че връчването е надлежно извършено чрез връчване на уведомлението с исковата молба. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

2

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника - адв. М. Д., с която предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва да е налице налице валидно сключен договор за кредит между “Кредисимо” 2 и ответника, по силата на който да му е била предоставена в заем претендираната сума. Оспорват се и твърденията за сключен между ответника и “Ай тръст” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. В тази връзка изтъква, че с исковата молба е представен договор, в който са посочени данни на ответника, но липсва негов саморъчен подпис, както и доказателства за отношения между страните по смисъла на чл.18, ал.2 ЗПФУР. Ответникът оспорва поръчителят да е погасявал задължения на ответника, както и да го е уведомявал за такова погасяване. Оспорват се и твърденията, че задължение на ответника е било цедирано на ищеца по силата на представения към исковата молба договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. Ответникът твърди, че на представените общи условия били положени подписи, без да е указано кои лица би следвало да са ги положили, като твърди, че нито един от тези подписи не е негов. Освен това на стр.15 от ОУ било посочено, че същите са утвърдени на 22.05.2018г. и изменени на 23.08.2028г., поради което нямало как да бъдат приложими към договор, който се твърди да е сключен на 18.04.2017г. Освен това дори да се приемело, че е подписан от ответника,договорът за поръчителство не можело да произведе действие по отношение на несъществуващо задължение. Релевират се възражения за нищожност на договора за поръчителство, поради противоречието му със закона и поради заобикалянето му. В тази връзка се твърди, че същият предвиждал в тежест на потребителя допълнително парично задължение за възнаграждение, което може да се заплати или по непосочена банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на “Кредисимо” ЕАД, а съгласно ал.5 “Кредисимо” ЕАД било дори овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Възнаграждението се дължало на вноски, чиито падежи съвпадали с тези на кредит. Освен това “Кредисимо” ЕАД бил едноличенсобственик на капитала на дружеството- поръчител “Ай Тръст”, като всички тези обстоятелства сочели на извода, че под формата на поръчителство на практика “Кредисимо” ЕАД уговаряло за себе си като кредитор допълнително възнаграждение освен възнаградителната лихва по евентуално сключения договор за потребителски кредит в нарушение на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На второ място се излагат доводи, че договора за поръчителство противоречал на добрите нрави, тъй като договорната свобода де използвала от едната икономически посилна страна, за да възложи на другата несъразмерна тежест и да получи неследваща се облага. Потребителят нямал право свободно да избира поръчителя – съгласно представените ОУ §17, кредиторът приемал само одобрено от него юридическо лице и поставял предоставянето на такова обезпечение като условие за отпускането на паричния заем. Застъпва се становище, че договорът за поръчителство само привидно представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира молбастановище, с което заявява, че поддържа исковата молба и подробно описва начина, по който 3 ответникът е кандидатствал за кредита. Позовава се на разпоредбата на чл.13, ал.4, изр. 2 ЗЕДЕП.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от назначения му особен представител – адв. Д., която поддържа отговора на исковата молба и пледира за неговото отхвърляне като неоснователен и недоказан.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен неподписан договор за потребителски кредит между “Кредисимо” ЕАД и ответника № *** от 18.04.2017г., по силата на който кредитодателят е отпуснал заем на ответника в размер на 500 лв., срещу задължението за заплащане на 4 бр. месечни вноски от по 135.92лв., в срок до 31.08.2017г., при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, тъй следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението : да предостави на “Кредисимо” ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо лице (“Поръчител”) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателят в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от “Кредисимо” ЕАД, съответното договорът не поражда действие между страните (чл.4, ал.2).

Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от 18.04.2017г. между кредитодателя “Кредисимо” АД и “Ай Тръст” ЕООД като поръчител, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се задължава да отговаря пред “Кредисимо” АД солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.

По делото е представен и неподписан договор за предоставяне на поръчителство от 18.04.2017г. между “Ай Тръст” ЕООД и ответника, по силата на който “Ай Тръст” се задължава да сключи с “Кредисимо” АД договор за поръчителство, съгласно който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.

Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и при условията съгласно Приложение № 1 към него. Нито в договора, нито в приложението към него е посочен общ размер на възнаграждението на поръчителя, а в 4 приложението е посочен само месечния му размер – 51.66 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж на съответното плащане съгласно погасителния план по договора за кредит.