Решение № 460 от 04.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Петя Колева

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Момчил Бенчев като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200820 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по отделно подадени жалби от защитниците на подсъдимите Г. Н. И. (адв. М. Т.) и допълнение (адв. В. М.), Е. З. С. (адв. Б. Т.), Т. Н. Н.

(адв. Л. Г.), Е. А. В. (адв. А. К. и адв. Е. Т., допълнение от Е. В.), както и по жалба от повереника на частните обвинители М. В. К., М. Д. Д. и П. В. Д. (адв. В. П.) – всички против въззивно решение № 56/05.05.2022 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 78/2021 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 12 от 01.07.2020 г. по НОХД № 528/2019 г. на Плевенския окръжен съд.

С тази присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите Е. В., Т. Н., Г. И. и Е. С. за виновни в това, че на 11.10.2017 г., в землището на с. О., отвлекли Д. В. Д., като от деянието са настъпили значителни вредни последици (животозастращаващо увреждане на здравословното състояние – черепно-мозъчна травма, мозъчен оток и гръдна травма), към отвлеченото лице е проявена особена жестокост (чрез неколкократно нанасяне на интензивен побой от всички подсъдими в различни населени места – в землищата на д. О., с.

Б. и гр. Б., като пострадалият е бил изоставен в безпомощно състояние на 11/12.10.2017 г. на ул. „Г. К.“ в с. Б. ) и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК им е наложил следните наказания:

1

На Е. В. и Г. И., при условията на чл. 54, ал. 1 от НК – 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и конфискация на част от имушеството им На Т. Н. и Е. С., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – 8 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим и конфискация на част от имуществото им

Със същата присъда четиримата подсъдими са били признати за виновни и за това, че на 16.08.2018 г., в с. О., при условията на независимо съпричинителство, причинили по непредпазливост смъртта на Д. Д., настъпила вследствие на нанесена му от тях тежка телесна повреда на 11.10.2017 г., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 128, ал.

2 от НК е осъдил подсъдимите Е. В. и Г. И. на 7 години лишаване от свобода, а Т. Н. и Е. С.

– на 6 години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки един от подсъдимите е било определено общо най-тежко наказание, както следва: на Е. В. И Г. И. - 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на Т. Н. и Е. С. – 8 години лишаване от свобода при пъроначален строг режим, както и за четиримата – конфискация на част от имуществото им.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал четиримата подсъдими по обвинението по чл. 142, ал. 3, т. 2 от НК – от деянието да са настъпили значителни вредни последици. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Във всяка една от депозираните касационни жалби (и допълнения към тях) са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или намаляване на наложените им наказания.

В касационната жалба на подсъдимия Г. И. (изготвена от адв. М. Т.) се твърди, че истина по случая не е била разкрита поради липсата на внимателна и обективна оценка на действителното съдържание на показанията на св. С.. Той бил поставен в положението да избира дали да стане свидетел или обвиняем, което е повлияло и върху достоверността на показанията му, които въззивният съд така и не обсъдил. От друга страна се застъпва позицията, че не било съобразено изложеното от св. С. за липсата на осъществена принуда спрямо пострадалия при преместването му в пространството, като нямало данни някой от подсъдимите да е прилагал сила или заплаха да слезе или да се качи в автомобила, нито е бил каран да претърпи нещо против волята му. Оспорва се и валидността преценката на въззивния съд да кредитира обясненията на подсъдимите В. и Н., дадени преди изменение на обвинението в по-тежко в досъдебната фаза. Според защитата двамата не са имали 2 възможност да се защитят по новото обвинение. Като процесуално нарушение се отчита и липсата на проявена от съда активност за издирване на св. З. и изслушването му пред съда.

Материалният закон се отчита за нарушен поради непосочване и недоказване каква принуда е била упражнена спрямо пострадалия по повод деянието по чл. 142 от НК, както и какво точно всеки един от подсъдимите е извършил като независим съпричинител на деянието по чл. 124 от НК. Неотчетено от съда е останало и това, че пострадалият е бил оставен дълго време сам, имало е възможност да е падал от собствен ръст, не са били открити следи от нанасяне на удари с кубинки.

На последно място защитата намира наказанието за несправедливо поради недостатъчно отчитане на данните, че И. е бил неосъждан, трудово ангажиран, семеен с дете, както и че продължителността на наказателното производство е повече от 5 години.

В допълнението към касационната жалба (изготвено от адв. М.) се изтъкват доводи за евентуална предубеденост на въззивния съдебен състав – за това, че по времето на висящност на съдебното производство те са работили в наказателното отделение заедно с двамата съдии, постановили първоинстанционната присъда (Г. и Г.), които междувременно били командировани там. Изразено е съмнение жалбите на подсъдимите да са били обсъждани между тях.

В допълнението са застъпени възражения относно доказателствената дейност на първата инстанция и липсата на мотиви, които нарушения не са били поправени от въззивния съд. Според защитата не е имало доказателства Г. И. да е спирал автомобила на пострадалия, да го е принуждавал да излезе против волята му или да го вкарва принудително да влиза в него, или да го е превозвал против волята му до посочените в обвинителния акт места, съгласувайки своите действия с тези на останалите, като такива сведения не са споделяли нито св. Р. С., нито някой от другите подсъдими. Не е имало и доказателства за проявена особена жестокост и в тази връзка са цитирани данни от СМЕ на вещото лице Д. – липса на травми по лицето и главата, причинени от силни ритници с кубинки и удари с юмруци.

В касационната жалба на подсъдимия Т. Н. (изготвена от защитника му адв. Л. Г.) също са изтъкнати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди се, че в нарушение на разпоредбите по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК въззивният съд не е извършил самостоятелен задълбочен, обективен и пълен анализ на доказателствата, не е изяснил противоречията в отделните източници, което е довело и до липса на мотиви и незаконосъобразно приложение на материалния закон. Неправилно били кредитирани само показанията на свидетели и части от обясненията на подсъдимите, които ползвали обвинението. Анализ на противоречията в доказателствените източници не бил направен и от първоинстанционния съд.

По отношение на наказанията се сочи, че е придадена тежест на отегчаващите обстоятелства, а не са съобразени налични смекчаващи (като подробните обяснения на 3 подсъдимите в съдебната фаза, допринесли за разкриване на обективната истина, трудовата ангажираност, чистото съдебно минало, добри характеристични данни и семейното положение на Н. като баща и съпруг), които не са намерили отражение при определяне на техните размери.

В касационната жалба на подсъдимия Е. В., подадена от адв. А. К., също са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Процесуалните нарушения са мотивирани с отсъствие на самостоятелен критичен анализ на доказателствената съвкупност и надлежно изпълнение на въззивните задължения за проверка и преценка на доказателствения материал с обсъждане на противоречията и изграждане на ясна позиция за тяхното преодоляване. Твърди се, че в решението отсъства конкретен и аргументиран отговор на възраженията срещу правилността на присъдата, като не било възможно за страните да разберат въз основа на какви съображения те са били отхвърлени – като напр. липсата на формиран умисъл за отвличане на пострадалия и изобщо на доказателства за такова отвличане чрез прилагане на физическа сила или заплашване, както и на физически действия на подсъдимия В. за нанасяне на телесни увреждания на пострадалия. Защитникът счита, че не бил изложени правни аргументи в подкрепа на проявената особена жестокост, въпреки направените възражения в тази насока – липса на доказателствени факти за външно обективирани прояви на ярост, садизъм, коравосърдечие, надхвърлящи рамките на обичайното жестоко отношение при извършване на подобни престъпления, както и особено драстични черти на личността на В., които да го очертават като жесток човек.

Относно деянието по чл. 124 от НК въззивният съд не обсъдил и не отговорил на възраженията, че липсвали доказателства за участие на В. в нанасяне на телесните увреждания. Вместо да изложи мотиви по обвинението по чл. 124, ал. 1 от НК, въззивният съд пространно поддържал тезата за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК.

С произнасянето по непредявено обвинение, съдът е мотивирал осъждане на подсъдимите по предявеното такова, накърнявайки правото им на защита.

Относно наказанието се твърди, че то е прекомерно завишено по размер. Не бил съобразен приноса на подсъдимия В. и данните за процесуалното му поведение (самопризнания, съдействие за разкриване на истината, демонстрирана критичност и разкаяние). Неправилно са били отчетени като отегчаващи обстоятелства, че той е организирал и планирал деянието по чл. 142 от НК, имал е користна цел, участвал интензивно в причиняване на тежките увреждания на пострадалия и се опитал да заличи следите от престъплението чрез изпиране седалките на автомобила си. Всъщност нямало доказателства той да е планирал и организирал деянието, а само, че искал помощта на И., за да го сплашат, като нямал представи относно действията на подсъдимите Н. и С.. Изводът за участие на В. във физическото малтретиране на пострадалия е в противоречие с доказателствата по делото - показанията на С. и обясненията на подсъдимия Н. и И..

4

Във втората касационна жалба на В., изготвена от чрез адв. Е. Т., се застъпва оплакване за процесуални нарушения на въззивния съд, изразили се в липса на собствен анализ на доказателствата и безкритично възприемане на фактическата обстановка от първоинстанционния съд. Според защитника това представлява некачествено изпълнение на задълженията на контролиращата инстанция при проверка на правилността и законосъобразността на присъдата. Фактическата обстановка се базирала на предположения и при проявен избирателен подход при оценката на доказателствата, а не на обективния им анализ. Освен това е била построена върху негодни доказателствени средства, които е следвало да бъдат изключени, а не обсъждани в нарушение на правото на защита обясненията на подсъдимия В., дадени на ДП преди привличането му по по-тежкото обвинение. Подлежащи на обсъждане са били само показанията на св.. С. и обясненията на подсъдимите след повдигане на по-тежкото обвинение на ДП, както и дадените в съдебната фаза на процеса и ако те са били съобразени, то това би довело до извод за липса на извършено престъпление по чл. 142 от НК. Оспорват се фактически констатации в мотивите, като напр. за решението на В. да разреши проблема по силов начин, което според защитата не съответствало на други части, в които било прието, че молбата на В. до И. била само пострадалият да бъде сплашен и не било обсъждано отвличане и участие на други лица. За престъплението по чл. 124 от НК се твърди, че съдът не отчел липсата на доказателства В. да е участвал в побоя при нивата край гр. Б. (където имало данни пострадалият да е бил фатално увреден), както и не бил даден отговор кои точно действия са довели до вредоносния резултат и би ли настъпил и без действията му в условията на обвинение за независимо съпричинителство.