Разпореждане № 1510 от 19.09.2025, Районен съд - Сандански

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1510 гр. Сандански, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Частно гражданско дело № 20251250101029 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът,след като се запозна със заявление вх.№8413/18.09.2025 год. и представените към него писмени документи - намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за частично основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави-т.2 или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за товат.3.

В случая искането за заплащане на главница се явява основателно.Искането за заплащане на договорна неустойка в размер на 591,82 лева и 604,19 лева за неплатени такси е неоснователно,поради следните съображения:

Искането за заплащане на неустойка за неизпълнение на посоченото задължение е противоречащо на добрите нрави. В случая уговорената неустойка излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции, тъй като заемодателят на практика, поставяйки неизпълняеми условия за заемателя в посочената разпоредба, отнасяща се за поръчителите или банковата гаранция / поставя изначало в невъзможност заемателят да изпълни 1 тези условия. Съгласно чл.92,ал.1 от Закона за задълженията и договоритеНеустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Неустойката е установена предварително отговорност на длъжника,в случай ,че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. Главната функция на неустойката е превантивна –да осигури точно изпълнение на задължението ,т.е. да обезпечи изпълнение на задължението.В случая неустойката е уговорена като клауза ,заради неизпълнение не на главното задължение на заемателя по кредита , а като санкция при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение. Ето защо клаузата от договора за уговаряне на неустойка е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави и искането за заплащане на неустойка е неоснователно.

Неоснователно е и искането за заплащане на такса ,тъй като разпоредбата е в противоречие с чл.10а,ал.2 от ЗПК- Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това същите ,като разходи следва да бъдат включени в ГПР ,който няма да има изражението ,посочено в договора .Т.е. това не е действителният процент на разходите и същият се разминава с действителния ,което води до заблуда на потребителя.

В практиката на СЕС се приема,че правилното посочване на ГПР в договора е от съществено значение потребителят да вземе информирано решение .

Съгл.чл.22 от ЗПК , Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгл.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Съгл.чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за 2 потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо,заявлението е основателно само за сумата от 1000 лева за главница ,за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 410, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чл.78, ал. 1 ГПК,чл.415,ал.1,т.3 от ГПК , съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО заявление вх.№8413/18.09.2025 год. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта за неплатени дължими такси в размер на 604.19 /шестстотин и четири лева и деветнадесет стотинки/ и 591.82 /петстотин деветдесет и един лев и осемдесет и две стотинки/ лева неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 389442, сумата от 118.18 /сто и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 17.06.2020 г., сумата от 344.52 /триста четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева – лихва за периода от 17.06.2020 г. до 31.05.2025 г. , и за разноски за юрисконсулт в частта му над уважения размер от 50 /петдесет/ лева до претендирания размер от 100/ сто / лева и за заплатена държавна такса за сумата над 25 лева до 53,17 лева/петдесет и три лева и седемнадесет ст./ УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ че може да предяви иск за вземането си за сумите,за които е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщението ,като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Благоевградския окръжен съд в едноседмичен от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 3

4

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1510 гр. Сандански, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Частно гражданско дело № 20251250101029 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът,след като се запозна със заявление вх.№8413/18.09.2025 год. и представените към него писмени документи - намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за частично основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави-т.2 или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за товат.3.

В случая искането за заплащане на главница се явява основателно.Искането за заплащане на договорна неустойка в размер на 591,82 лева и 604,19 лева за неплатени такси е неоснователно,поради следните съображения:

Искането за заплащане на неустойка за неизпълнение на посоченото задължение е противоречащо на добрите нрави. В случая уговорената неустойка излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции, тъй като заемодателят на практика, поставяйки неизпълняеми условия за заемателя в посочената разпоредба, отнасяща се за поръчителите или банковата гаранция / поставя изначало в невъзможност заемателят да изпълни 1 тези условия. Съгласно чл.92,ал.1 от Закона за задълженията и договоритеНеустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Неустойката е установена предварително отговорност на длъжника,в случай ,че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение. Главната функция на неустойката е превантивна –да осигури точно изпълнение на задължението ,т.е. да обезпечи изпълнение на задължението.В случая неустойката е уговорена като клауза ,заради неизпълнение не на главното задължение на заемателя по кредита , а като санкция при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение. Ето защо клаузата от договора за уговаряне на неустойка е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави и искането за заплащане на неустойка е неоснователно.

Неоснователно е и искането за заплащане на такса ,тъй като разпоредбата е в противоречие с чл.10а,ал.2 от ЗПК- Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това същите ,като разходи следва да бъдат включени в ГПР ,който няма да има изражението ,посочено в договора .Т.е. това не е действителният процент на разходите и същият се разминава с действителния ,което води до заблуда на потребителя.

В практиката на СЕС се приема,че правилното посочване на ГПР в договора е от съществено значение потребителят да вземе информирано решение .

Съгл.чл.22 от ЗПК , Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгл.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Съгл.чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът за 2 потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо,заявлението е основателно само за сумата от 1000 лева за главница ,за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 410, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чл.78, ал. 1 ГПК,чл.415,ал.1,т.3 от ГПК , съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО заявление вх.№8413/18.09.2025 год. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта за неплатени дължими такси в размер на 604.19 /шестстотин и четири лева и деветнадесет стотинки/ и 591.82 /петстотин деветдесет и един лев и осемдесет и две стотинки/ лева неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 389442, сумата от 118.18 /сто и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 17.06.2020 г., сумата от 344.52 /триста четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева – лихва за периода от 17.06.2020 г. до 31.05.2025 г. , и за разноски за юрисконсулт в частта му над уважения размер от 50 /петдесет/ лева до претендирания размер от 100/ сто / лева и за заплатена държавна такса за сумата над 25 лева до 53,17 лева/петдесет и три лева и седемнадесет ст./ УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ че може да предяви иск за вземането си за сумите,за които е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщението ,като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Благоевградския окръжен съд в едноседмичен от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 3

4