Решение № 170 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. ..., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня П.а при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело № 20265220200240 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТРАКИЯ УАЙН С.Р.О.“ ЕООД, ЕИК 206956060, със седалище и адрес на управление гр. ..., ул. ... представлявано от управителя Г. П. И., против Наказателно постановление № 831366-F813612 от 11.06.2025 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП София, с което на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на процесуалния и материалния закон, като се сочат допуснати процесуални нарушения, а също така и се излагат съображения, че случаят представлява маловажен такъв и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства 1 и излага становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, както и за евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН, като представя допълнително и писмени бележки. Претендира в полза на дружеството да се присъдят сторените от него разноски в производствата пред съответните инстанции.

Въззиваемата страна- АНО, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, като представя и допълнителни писмени бележки, в които са изложени аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това, че при извършена на 11.03.2025 г. в 16:07 ч. проверка на търговски обект- ресторант „Примавера“, находящ се в гр. ..., на ул. ..., стопанисван от „Тракия Уайн С.Р.О“ ЕООД , било констатирано, че цитираното дружество в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин издадена от Министерство на финансите (Наредбата), било допуснало нарушение на разпоредбите на посочения нормативен акт, като не било регистрирало чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 431,70 лева.

От контролните органи била извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство (ФУ) модел „DAISY eXpert XS 01“ с индивидуален номер DY565901 и индивидуален номер на фискалната памет 36744874., при която било установено, че не била регистрирана чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 431,70 лева, представляваща парични средства помалко в касата.

Извършена била съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ 2 и фактическата такава в обекта, като била разчетена касова наличност от ФУ в обекта- 541,70 лв. и фактическата наличност в размер на 110,00 лв. по опис.

Така била установена отрицателна разлика в размер на 431,70 лв.

Установено било, че наличното в проверявания обект ФУ конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Управителят на дружеството, собственик на проверявания обект- Г. И. обяснил, че сумата в размер на 431,70 лв., установена в по-малко в касата, се дължи на взети оборотни средства от касата при плащане на доставена стока за деня, като същата не е отразена във ФУ като „служебно изведени“ суми.

Това обяснени било вписано в съставения Опис на паричните средства към ПИП cep. АА № 0194899/11.03.2025 г.

За извършената проверка бил съставен ПИП № 0194899 от 11.03.2025 г.

Констатираното съставлявало нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ вав вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и не водело до неотразяване на приходи.

Нарушението било извършено на 11.03.2025 г. в гр. ... и било извършено за първи път.

С оглед на така установеното на дружеството-нарушител в присъствието на неговия управител Г. И. бил съставен и връчен срещу подпис АУАН с № F813612/11.03.2025 г., след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН на 11.06.2015 г. било издадено обжалваното НП, връчено на управителя на санкционираното дружество на 20.06.2025 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена от управителя на санкционираното дружество чрез АНО до съда по пощата на 03.07.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на 3 актосъставителя- св. М. С..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, която правна норма императивно предвижда, че „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, която разписва, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

От всичко това следва, че неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., при което деянието правилно е квалифицирано по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, според която разпоредба извън случаите по ал.1 се налагат конкретно посочени санкции на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея първа.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че в деня на проверката в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е имало ФУ, както и че в същото не са били регистрирани всички промени в касовата наличност и по-конкретно извеждане на пари извън касата, извън случаите на продажби, чрез операцията „служебно изведени суми”. Няма спор по 4 обстоятелството, че процесното ФУ е разполагало с конструктивната възможност да извършва посочената операция. Безспорно се установи, че в касата е констатирана фактическа наличност от 110.00 лева, а разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ е била 541,70 лева, като се формирала отрицателна разлика 431,70 лева.

Установи се също така, че сумата от 431,70 лева представлявала изведена от касата сума под формата на оборотни средства за заплащане на доставена стока в обекта, т.е. служебно изведена сума от касовата наличност, която обаче не е била регистрирана в процесното ФУ, намиращо се в търговския обект. Без значение е във случая дали служителят в обекта е бил наясно (е знаел) или не за спазването на посочения ред за отразяване на извеждането на парична сума от касата, необходима за оборотни средства, т.е. за задължението по закон.

С оглед на всичко това съдът намира, че констатираното от контролните органи запълва състава на административното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. с чл.118 ал.4 т.1 и с чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Правилно АНО е санкционирал дружеството с предвидената в закона санкция в минимален размер от 1 000 лева, като е отчел че нарушението е извършено за първи път от дружеството.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното не разкрива признаците на маловажен случай.

Вярно е че нарушението е извършено за първи път, но това не води автоматично до извода, че случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи от този вид. По делото не се установиха обстоятелства, поради които извършеното с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Невъвеждането във ФУ на „служебно изведени суми“ от касата нарушава фискалната дисциплина и препятства осъществяването на ефективен данъчен контрол по отношение възможността за проследяване на паричния поток в съответния търговски обект. Всяка разлика между наличните и документираните в ФУ средства, води до негативни последици, тъй като затруднява проследяването на действителния паричен поток в съответния търговски обект, а от там 5 затруднява и контрола на приходната администрация във връзка с дължимите данъци и такси към фиска и ангажира същата с провеждането на проверки- на място, по документи и ред други действия в тази връзка. Не може да се приеме за изключително обстоятелство, обуславящо маловажността на случая и размерът на неотразената във ФУ парична сума, нито целта, за която е използвана. Не са налице никакви извинителни причини, които да са довели до констатираната разлика. В този ред на мисли не случайно според действащата нормативна уредба дори извършените записи в КДФО не могат да заместят дължимото документиране във ФУ. Действително от нарушението не са настъпили вредни последици, но следва да се има предвид, че нарушението е формално и при него законодателят е приел за осъществяването му самото поставяне в опасност на обществените отношения, свързани с финансовата отчетност, които в случая са поставени в степен на значителна опасност. В този смисъл е и практиката на Административен съд ..., като за пример може да се посочи Решение № 737/08.11.2019 г. по к.а.н.д. № 1032/2019 г. Решение № 215/09.04.2020 г. по к.а.н.д. № 29/2020 г., Решение № 161/26.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1442/2020 г. и много други.

В заключение следва да се посочи, че при извършената цялостна проверка от съда, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила. АНП е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на законовия представител на дружеството-нарушител и в присъствието на свидетел, след което е бил предявен срещу подпис и връчен екземпляр. Актът съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставен е и в законоустановения срок от компетентен орган. НП също е издадено в законоустановения срок и от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението. Видно от обстоятелствената част на санкционния акт, на стр.2 е посочено, че „Нарушението е извършено на 11.03.2025 г. в гр. ...“. Освен това ясно в описанието на нарушението е посочено точното местонахождение и вида на проверявания търговски обект- на ул. „Асен Златаров“ №26, ресторант „Примавера“. Ето защо съдът намира възраженията за допуснати СПН при издаването на НП за неоснователни.