Решение № 238 от 26.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200160 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, *******, чрез адв. С. М. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, против Наказателно постановление № 261882-000001/14.01.2026 г. на началник сектор в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не му е бил известен фактът, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена регистрация, тъй като собственик бил неговият брат, а автомобилът бил взет инцидентно за управление от жалбоподателя. За прекратената регистрация жалбоподателят узнал за първи път при рутинна проверка на 29.11.2025 г. от служители на МВР, въпреки че го е ползвал няколко дена. Тъй като автомобилът е бил с поставени табели, жалбоподателят твърди, че е нямал възможност практически да разбере, че управляваното от него МПС е с прекратена 1 регистрация и такава информация липсвало в какъвто и да е публичен масив, като по този начин отрича да е налице елемент от субективната страна на деянието. Наказанието е неправилно определено съгласно действащата санкционна норма. Наложена била глоба в размер на 500,01 лв., което не съответствало на разпоредбите на закона. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. С. М. от АК – Русе, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена като излага пространни съображения, както и претендира да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него разноски по производството.

Административнонаказващият орган – началникът на сектор в Първо РУ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, се представлява от юрк. Г.

Д., която оспорва жалбата, излага съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски за производството в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 26.01.2026 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 14.01.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-1882-000001/14.01.2026 г. на началника на сектор в Първо РУ при ОД МВР – Русе, е издадено против И. М.

С., за това, че на 29.11.2025 г., в 0,20 ч., в гр. Русе, на ул. „Николаевска“, преди Дом № 66, управлявала по пътищата, отворени за обществено ползване, лек автомобил марка „БМВ 325д“ с рег. № *****, който бил със служебно прекратена регистрация от 19.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15, тъй като това МПС не било пререгистрирано в двумесечен срок от продажбата му.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.11.2025 г. св. С. П. Д. и Е. Ц. Т. – полицейски служители в Първо РУ при ОД МВР – Русе, били зачислени в патрулен наряд за нощна смяна и 2 изпълнявали своите служебни задължения със служебен автомобил. Около 0,20 ч. те извършвали обход в гр. Русе по ул. „Николаевска“ със служебния си автомобил, когато забелязали лек автомобил марка „БМВ 325д“ с рег. № ***** да се движи пред тях и решили да го спрат за рутинна проверка, защото било в късните часове на денонощието. Посредством звуков и светлинен сигнал те спрели този автомобил на ул. „Николаевска“ в района на Стоматологията. Те установили, че водачът била жалб. И. М. С., като изискали от нея СУМПС и СРМПС част II. Посредством работна станция за отдалечен достъп (РСОД) те установили чрез справка, че управляваният от жалб. С. лек автомобил бил с прекратена служебно регистрация, считано от 19.11.2025 г., поради непререгистирането му в „Пътна полиция“ в двумесечен срок от неговото придобиване. Жалб. С. не знаела за това, че регистрацията на автомобила била прекратена, тъй като този автомобил не бил неин, а на брат – св. М. М. С., с когото тя живеела в едно домакинство. Последният бил закупил лекия автомобил от лицето М. В., но пропуснал да го регистрира в двумесечен срок.

Тази фактическа обстановка не е спорна между страните, като спорно е само приложението на материалния закон и дали така описаното в АУАН и НП изпълва от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение. Поради тези обстоятелства не е необходимо за съдебният състав да излага подробни мотиви на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, защото не са налице доказателства, които да си противоречат.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

3

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Именно такова МПС действително е управлявал жалб. И. С., защото от доказателствата по делото се установява, че поради неизпълнение на задължението на новия собственик (по аргумент от езиковото тълкуване на текста на чл. 143, ал. 15 ЗДвП както и текста на чл.

145, ал. 2 ЗДвП, защото собствеността се придобива след сключването на договора за продажба, а не от регистрирането на МПС от новия собственик в службата по пътен контрол) в двумесечен срок да извърши регистрация на новопридобитото си МПС, регистрацията му бива прекратена служебно, което е и станало на 19.11.2025 г. – десет дни преди жалб. С. да бъде спряна за проверка. Жалбоподателката действително и непротиворечиво се установява да е управлявала лек автомобил „БМВ 325д“ с рег. № ***** и е имала качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСС на ВКС и ВАС не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Действително цитираното тълкувателно постановление касае прекратяването, извършено по реда на чл.

143, ал. 10 ЗДвП – поради прекратяване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но принципните положения и съждения, които са изложени в мотивите, са приложими и в настоящия казус. Задължението да се регистрира МПС след продажбата в контролните органи на „Пътна полиция“ е на собственика съгласно чл. 145, ал.

2 ЗДвП, който е длъжен в едномесечен срок от придобиването на МПС да го регистрира, като при изтичането на двумесечен срок от датата на придобиване съществуващата регистрация на това МПС се прекратява служебно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Така знанието на съответното законово задължение съобразно презумпцията, че всяко лице, намиращо се на територията на Р България, е запознато с всички нормативни актове, обнародвани и влезли в сила, като незнанието на закона не е извинителна грешка, създава у приобретателя съзнание за това, че при неизпълнение на това негово задължение санкцията се изразява в дерегистриране на превозното средство. Знанието за тези неблагоприятни последици обаче не могат да се 4 презумират или да се очаква да важат и за трети лица, различни от новия собственик на превозното средство. В настоящия случай жалб. И. С. е сестра на приобретателя – св. М. С.. Последният е имал задължение съгласно текста на чл. 145, ал. 2 ЗДвП да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства, но не е сторил това.

Разпоредбата е категорична – задължение да извърши регистрация има само приобретателят, то не се разпростира върху трети лица, поради което не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител на наказващия орган, че жалбоподателката, понеже живеела в едно домакинство със св. М. С., е била длъжна да знае за покупката на автомобила, който ползва, респективно за задължението той да бъде регистриран. Дори и да се предположи, че тя е знаела за продажбата, то не съществува способ, жалбоподателката да узнае, че управляваното от нея МПС е с прекратена регистрация, щом дори регистрационните табели са били поставени на обозначените за това места.

Така, от една страна, тя не е била нито длъжна, нито е могла да се осведоми относно регистрационния статус на управляваното от нея МПС, а от друга същата би се поставила в зависимост от действията на трето лице и бездействията на последното да рефлектират по някакъв начин пряко в нейната правна сфера, най-малкото като се следва някакъв вид отговорност за обстоятелства, за които тя няма обективен начин, по който да се осведоми.

По делото не са събрани доказателства на жалб. И. М. С. да е било известно, че управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация. За да бъде съставомерно нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е необходимо да са осъществени елементите не само от обективна, но и от субективна страна.

Безспорно като форма на вИ.та за осъществяване на административно нарушение не се изисква само пряк умисъл съгласно текста на чл. 7 ЗАНН, но за да бъде едно деяние осъществено при форма на вИ.та небрежност, то деецът следва да е имал задължение да се осведоми и да е могъл да стори това. Тези обстоятелства не са налице при жалб. С.. Колкото до самонадеяността като форма на непредпазливост – деецът следва да съзнава конкретните обстоятелства, които водят до извършване на нарушението, а жалбоподателката С. не ги е знаела. При това положение деянието се явява несъставомерно от обективна страна, поради което съдът приема, че същото не е извършено виновно от жалбоподателя и неговото поведение не съставлява административно нарушение.

5

При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски, като е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 320 евро за оказаната правна защита и съдействие съгласно сключена с процесуалния му представител договор. Представляващият наказващият орган юрисконсулт е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР минималното адвокатско възнаграждение за делата с материален интерес до 1 000 лв. е 400 лв. Измеримият материален интерес в настоящото производство е 500 лв., доколкото такова е паричното наказание, което е наложено на жалбоподателя. Налице е и кумулативно предвидено наказание в размер на 10 месеца, което, макар и незаконосъобразно определено над законоустановения абсолютен размер от 6 месеца, също оказва роля във формиране на обжалваемия интерес, който е един от критериите, засегнати в чл. 36, ал. 3, т. 2 ЗАдв, които следва да се използват като преценка за определяне прекомерността на адвокатското възнаграждение.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a25a4ded-cc9d-494f-a9a4-769426ab9c52