Решение № 782 от 15.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48600/2023
- Вид
- Решение № 782
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 782 гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110148600 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу А. К. Г. , ЕГН ********** и Д. П.
Г., ЕГН ********** - двамата с адрес: ****, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, по ½ от следните суми: 5480,72 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1411,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г., сумата от 13,57 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че ответниците са наследници на П. Д. Г., като между страните било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, находящ се гр. София, район „Изгрев“, ****, **** Посочва, че ответниците, като купувачи, не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след 1 изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумата 5480,72 лв. - незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и 13,57 лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 1411,49 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г., и в размер на 3,81 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 31.08.2023 г., до окончателното им погасяване. Поддържа, че като наследници на П. Г., ответниците дължат по ½ от горепосочените суми. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответниците Д. П. Г. и А. К. Г. са депозирали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорват исковете по основание и размер. Поддържат, че нито те, нито наследодателят им П. Г., са били в облигационни отношения с ищеца.
Оспорват да са потребявали топлинна енергия през процесния период в процесния имот. Развиват доводи за доказателствената стойност на представените с исковата молба документи и считат, че същите не доказват наличие на задължения в претендираните размери. Твърдят, че не дължат лихва за забава, тъй като не са уведомявани за наличие на главен дълг. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени и претендират разноски Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 169, том VII, дело № 1369 от дата 30.05.1970 г., въз основа на който **** при равни квоти са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № ***
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, том VII, дело № 1171 от 19.03.1971 г. **** са прехвърлили собствеността върху Апартамент № ***на П. Д. Г..
От представеното удостоверение на ГИС София изх. № 68-00-1292/13.09.2021 г. се установява, че административния адрес на сградата, в която се намира Апартамент 1, придобит от П. Д. Г., е променен от ****
Представени са два списъка на живущите в сградата, находяща се в **** без данни за датата на съставянето, в които като живущ в Апартамент № 1 на ет. 1 е посочен П. Д. Г..
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 1424/12.09.2023 г. се установява, че П. Д. Г. е починал на 16.09.1989 г. и е оставил за наследници ответниците А. К. Г. – съпруга и Д. П. Г. – син.
Видно от приложената декларация, ответникът Д. П. Г., н 28.03.1998 г. е подал данъчна декларация по чл. 26 от ЗМДТ за процесния имот, като в декларацията е посочен и съсобственик – другият ответник А. К. Г..
По делото са представени обща фактура №-**** и 1014000022/31.07.2021 г. с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., счетоводна справка за дължимите суми за дялово разпределение и суми по изравнителни сметки за същия период, както и документи за отчет на водомера в имота за процесния период.
Представен е и Акт за разпределение на отопляваната кубатура за имота от 01.11.1988 г., според който апартаментът е с 331,15 куб. м. отопляема кубатура заедно с общите части.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в 2 съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Вещото лице е установило, че сградата е кубатурна и разпределението на топлинна енергия за отопление на имот става на база коригирания отопляем обем на абонатите.
Коригираният отопляем обем е отопляемия обем, от който са извадени обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите помещения без радиатори по проект. Вещото лице е установило, че за процесния период в изравнителните сметки не е отбелязан коригиран отопляем обем, което означава, че абонатът няма демонтирани радиатори и коригираният отопляем обем съвпада с пълния отопляем обем по проект. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълнител отопляеми обеми на имотите им по проект, като за процесния имот пълния отопляем обем е 331,15 куб.м. Топлинната енергия за битово гореща водоснабдяване се отчита по данните на 1 бр. водомер в имота. За процесния период абонатът e осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети от 20.05.2020 г. и от 15.05.2021 г. са подписани. Вещото лице е установило, че топломерите са изправни, макар за един от тях метрологичната проверка да е извършена 13 дни след изтичане на законовия срок.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 5480,84 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за процесния период по прогнозни данни са на стойност 5751,42 лв., а след годишното изравнение – 5480,72 лв., а стойността на услугата дялово разпределение е 13ь57 лв.
Лихвата за забава върху главницата за ТЕ за периода от изпадането на абоната в забава до 17.08.2023 г. е в размер на 1398,68 лв., а върху дяловото разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 17.08.2023 г. е в размер на 3,69 лв. Според вещото лице само за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. стойността на потребената ТЕ в процесния имот е в размер на 2837,23 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 15.09.2021 г. – 17.08.2023 г. е 585,32 лв. Посочено е как са отразени изравнителните сметки по месеци и суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото 3 тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното съдът приема, че със събраните по делото писмени доказателства беше доказано през процесния период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния имот между страните по делото. Същият е придобит от ответниците по силата на наследствено правоприемство от П. Д. Г., като имайки предвид, че имотът не е бил в режим на СИО, тъй като е придобит от П. Д. Г. чрез дарение, то ответниците наследяват разни части – по 1/2.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.