Решение № 214 от 06.04.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Стара Загора, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20215530102703 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за сумата от общо 54,25 лв. лв., представляваща сбор от предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 13.10.2017 г., ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу В.Ц. Д.Х. и било образувано ч.гр.дело № *** г., по описа на Старозагорски районен съд, като била издадена Заповед за изпълнение на лизингови вноски.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК бил предявен установителен иск за сумата 54,25 лева, представляващи цена на неплатени лизингови вноски.

1

Ищецът сочи, че ответницата е абонат на дружеството въз основа на сключен договорен абонамент от *** г. и титуляр по мобилен номер 359*****. Във връзка със сключения абонамент за мобилни услуги абонатът сключил Договор за лизинг от същата дата *** г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5,89лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5,89 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал. 2 от договора за лизинг/. Съгласно сключения Договор за лизинг ищецът предоставил мобилното устройство, предмет на договора, за временно и възмездно ползване на ответницата срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената цена в общ размер на 135,47лв. Цената на мобилното устройство била 175,47лв. /чл.1, ал.1 от договора/, като ищецът признава, че ответницата е направила първоначална вноска в размер на 40,00 лв., при което цената на лизинговата вещ оставала в размер на 135,47 лв.

/чл.3, ал.1 от договора/. Уговорената цена /135,47 лв./ била разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 5,89 лв. всяка., дължими за периода от ноември 2017 г. до септември 2019 г., включително. Падежът на месечните лизингови вноски, настъпвал на 20-то число от месеца, така, както абонатът посочил да му бъдат издавани месечни фактури. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД /т.е. на 20-то число от месеца/.

Изпълнението на задължението на лизингодателя било удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларирал, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение.

За периода от 13.11.2017 г. до 20.12.2018 г. включително, ответницата е заплатила общо 14 броя месечни лизингови вноски и е преустановила плащанията по договора. Съгласно погасителния план оставали 9 броя 2 лизингови вноски, които ответницата не е заплатила, т.е., за периода от 20.12.2018 г. до 13.09.2019 г., включително, лизингополучателят не е заплатил сумата в размер на 53,01 лв., представляваща цената на 9 лизингови вноски съгласно погасителния план.

Освен това, в чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните уговорили, че лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 5,89лв. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold. Ако лизингополучателят не упражнял правото си по ал. 2, устройството подлежало на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок лизингополучателят можел да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъдело върнато, лизингополучателят бил длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 5,89 лв. /чл. 1, ал. 3/.

Ответницата не е върнала мобилното устройство на ищеца, нито е заплатила месечните лизингови вноски, както е уговорено.

Неплатената цена на лизингови вноски била като следва: За устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold, взето във връзка с мобилен номер 089******, се дължала цена в размер на 58,90 лв., която представлявала 9 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 53,01 лв., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 5,89 лв.

В сключения между страните договор за лизинг /чл. 4 от договора/ се съдържала Декларация от лизингополучателя, че при подписването на договора лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид, годен за употреба, което функционира и съответства на техническите характеристики и е окомплетовано с изискуемата документация и гаранционна карта. При желание на абоната да придобие собствеността върху лизинговата вещ, същият е имал възможност срещу заплащане на една допълнителна вноска и сключване на договор за изкупуване на лизинг да придобие вещта. Няма данни ответницата да е предприела подобни действия или да е върнала мобилното устройство.

3

Ответницата не е заплатила горепосочената сума в пълен размер, като остатъкът заплащане към датата на подаване на исковата молба бил в размер на 54,25лв., нито е върнала мобилното устройство на ищеца.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 54,25 лв. представляваща остатък неплатени лизингови вноски по договори за лизинг дата *** г., за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба. Заема позиция за неоснователност на иска. Заявява, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за лизинг, респективно договор за мобилни/фиксирани услуги.

Липсвали безспорни доказателства, че ответницата е положила подписи върху документите, поради което първоначално оспорва изцяло представените от ищеца Договор за лизинг от *** г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г., но в откритото съдебното заседание направи уточнение, че не оспорва подписите, положени от ответницата. От представените с исковата молба документи не се доказвало по безспорен и категоричен начин, че ответницата не е върнала на ищеца мобилното устройство, предмет на договора за лизинг. Липсвали и безспорни доказателства, че същото изобщо е получено от ответницата, т.к. не бил съставен приемо-предавателен протокол и/или друг документ, удостоверяващ получаване на същото от ответника.

Дори и да се приемело, че е налице валидно сключен контракт между страните, счита, че договорът за лизинг е недействителен, т.к. същият, ведно с приложените към него Общи условия, не са сключени по ясен и разбираем начин. В тази връзка, следвало да се отбележи, че същите били написани с размер на шрифт, който бил нечетлив, поради което от тяхното съдържание не можело да се извлекат данни за договорната регламентация на правата и задълженията на страните и в този смисъл било неясно въобще каква е волята на страните по отношение на изпълнението на съглашението. Оспорва претенцията на ищцовото дружество за осъждане на ответницата да заплати 4 сумата в размер на 54,25 лв., представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за мобилно устройство SAMSUNG, модел GALAXY J3 2016 GOLD, тъй като от представените с исковата молба доказателства не се установявало по безспорен начин неплатено задължение на ответника към ищцовото дружество в претендирания размер. Също така, не се установявало, че цената на евентуално предоставеното устройство е тази, посочена от ищеца в исковата молба и ако цената била в посочения размер, то дали същата е заплатена или не е от ответника. Отделно от това, следвало да се има предвид, че на стр. 3 от исковата молба ищцовото дружество сочело, че мобилното устройство SAMSUNG, модел GALAXY J3 2016 GOLD е взето от ответницата във връзка с мобилен номер 089*******. Видно от представените с исковата молба Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г., с мобилен/фиксиран номер 089******** и от Договор за лизинг от *** г., ответницата била титуляр на мобилен номер 089******** и в това си качество ползвала мобилните услуги на ищеца. Оставало неизвестно както кой е титулярът на посочения от ищцовото дружество мобилен номер 089*******, така и каква е връзката му с ответницата и с процесния договор за лизинг. На следващо място, от представената Фактура № ****/20.12.2018 г. на стойност 1 293,30 лв., не ставало ясно във връзка с кой мобилен номер е издадена на ответницата, както и по силата кой и какъв договор. Също така, видно от същата, освен сумата в размер на 58,90 лв., представляваща вноска за лизинг, е включена и сумата в размер на 834,89 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги. Освен това, фактурата била издадена на 20.12.2018 г., тоест преди датата на падежа на последната лизингова вноска - 13.09.2019 г. Предвид това, ставало ясно, че начислената в горепосочената фактура вноска за лизинг в размер на 58,90 лв. касаела предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилното устройство. Обявяването на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг на устройство, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. От представените доказателства ставало ясно, че ищцовото дружество е издало процесната фактура след като е прекратило предсрочно и едностранно договорните си правоотношения с ответницата, поради изпадането й в забава.

5

По делото обаче липсвали доказателства за забава на ответницата, както и че мобилният оператор я е за едностранното прекратяване на договорните правоотношения с нея. Също така, липсвали доказателства относно предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на иска.

С молба докладвана в о.с.з. на 02.03.2022 г. ищецът поддържа иска.

В о.с.з. проведено на 08.03.2022 г. особеният представител на ответницата не поддържа възраженията си във връзка с подписите, положени от ответницата по договора и допълнителното споразумение, тъй като няма връзка с ответницата, а евентуално назначаване на съдебно експертиза би увеличило разходите по делото, което е неоправдано с оглед исковата претенция, което становище напълно се възприема от съда като адекватно на процеса.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Старозагорски районен съд, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание в чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ.

По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че страните в процесния период са били в договорни правоотношения по два договор за мобилни услуги /допълнително споразумение/: от дата *** г. мобилен телефонен номер **********, /л. 17-20 от ч.гр.д. № *** г./ и договор за лизинг от дата *** г. /л. 22 от ч.гр.д. № *** г./. Представени са и Общите условия на ищеца /л. 21 и л. 25-32 от ч.гр.д. № *** г./. Възраженията в отговора на исковата молба, че на стр. 3 от исковата молба е посочен друг мобилен телефонен номер и това водело до неяснота не се споделят от настоящия съд по две причини: 1/ в самата искова молба на стр. 2 е посочен правилния мобилен телефонен номер на ответницата, който се установява и от доказателствата по делото, т.е. налице е техническа грешка /посочена и от ищеца в молба /стр. 55-56 от делото/ и 2/ ответницата сама не твърди да е имала друг мобилен телефонен номер при ищеца, както и не е ангажирала данни за такова обстоятелство.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a259f6c9-680a-46c0-95e5-60df4d3ad82e