Решение № 260044 от 28.09.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260044 28.09.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№461 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1502 от

14.11.2019г. постановено по гр.д.№2059 от 2019г. по описа на същия съд, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.С., бул."В." **- Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С.Ц., да заплати на Д.К.П. ***, с ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал.3 от НК, за което е била оправдана с влязла в законна сила на 10.12.2015 год. присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2016г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по настоящето дело за държавна такса, съразмерно на уважения иск, а именно в размер на 3,20 лева, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди над посочения размер от 1600 лева и до претендирания с исковата молба размер от 5000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 09.12.2015г. до 27.05.2016г. Със същото решение е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.С., бул."В." **- Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С. Ц.да заплати на пълномощника на ищцата – адв.В.С. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 342 лева.

С определение №292 от 30.01.2020г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2059/2019г. по описа на същия съд, в производство по реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №1502 от 14.11.2019г. постановено по гр.д.№2059 /2019г. в частта за разноските като е намален размера на определеното на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата адв.В. С. от 342лв на 185.60лв като е оставено без уважение искането на адв.С. за присъждане на допълнителен хонорар в размер на 200лв по аналогия на разпоредбата на §1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ в производство по оспорването на хонорара.Определението е влязло в законна сила на 06.07.2020г.

Решението се обжалва и от двете страни в процеса по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Жалбоподателят-ищец

Д.К.П. ***, с ЕГН-**********,*** обжалва решението в неговата отхвърлителна част с искане да се отмени и да се уважи изцяло по размер претендираното обезщетение, ведно със законната лихва и заплатения адвокатски хонорар, като се претендират разноски заплатени като държавна такса за въззивното обжалване. Счита, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е незаконосъобразно тъй като не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД като не са отчетени в пълна степен вредите, които са претърпени от ищцата - влошаване на здравословното състояние, възмущение, обида, огорчение, притеснения, накърнени чест и достойнство, времето през което са продължили вредите и други, както и неотчитането на факта, че обвинението на Прокуратурата е довело до първоначалното й осъждане и че обезщетението не е съобразено по размер на практиката на съдилищата по сходни случаи.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба на ищцата по реда на чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната по спора страна.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Р България, представлявана от прокурор при Районна Прокуратура гр.Пазарджик обжалва решението в неговите осъдителни части, с искане да бъде отменено и да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Коментират се изложените факти и обстоятелства от ищцата с исковата молба както и данните от системата УИС на Прокуратурата на Р България в посока, че по внесен обвинителен акт първоинстанционният съд е признал ищцата за виновна за извършено от нея умишлено престъпление от общ характер по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК и за което й е наложено наказание „пробация“ с конкретизирани пробационни мерки, като по реда на инстанционния контрол, осъдителната присъда е отменена изцяло от въззивната инстанция и ищцата е призната за невиновна да е извършила престъпление от общ характер. Коментирани са писмените доказателства, събрани в производството във връзка с криминалното минало на ищцата и осъждането й за друго престъпление по

НОХД №2102/2015г. на РС-Пазарджик като се акцентира, че ако ищцата е претърпяла неимуществени вреди, същите са свързани с влезли в сила осъдителни присъди по други наказателни производства НОХД №1813/2015г. на РС-Пазарджик и по НОХД №2102/2015г., както и висящо наказателно производство по ДП №1191/2016г. с върнат от съда обвинителен акт /разпореждане на съда от 13.09.2017г. по НОХД №1601/2017г. за прекратяване на делото и връщането му на РП-Пазарджик с указания/. Чрез изложените факти и обстоятелства жалбоподателят- ответник твърди, че не е установено твърдяните вреди да са причинени от точно определено действие на държавен орган и дали от Прокуратурата са причинени и че в същност твърдяните вреди са именно причинени от действия на

Прокуратурата по конкретното наказателно дело.Счита, че исковата претенция за присъдените 1600лв обезщетение в полза на ищцата е недоказана по основание и по размер, явява се необосновано завишена по размер и не представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД и не е налице причинна връзка между незаконното обвинение и твърдяните неимуществени вреди, като не може да се приеме, че във всички случаи, че след като спрямо едно лице е започнато наказателно производство и в последствие същото е прекратено, в най-кратки срокове, то непременно лицето е претърпяло вреди. В контекста на казаното е коментирана и разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.Оспорват се изводите на съда, базирани на депозирани пред него свидетелски показания и обясненията, дадени от ищцата по реда на чл.176 от ГПК като се поддържа неустановеност на евентуалните и отрицателни преживявания да са само и единствено в резултат на воденото

ДП№346/2013г. и последвалото НОХД №681/2014г. и без връзка с другите наказателни производства.Счита, че искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли изцяло и поради причина, че решението на съда не почива на събраните доказателства по делото. По отношение началният момент на лихвите се поддържа,че той следва да бъде от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, както и правилно било уважено възражението за погасителната давност за част от претендирания период за лихвите. Счита, че разноските са неправилно присъдени, като в тази връзка е последвало производство по чл.248 от ГПК приключило с определение №292 от 30.01.2010г. на Районен съд гр.Пазарджик по гр.д.№2059/2019г, което е влязло в законна сила.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на Р България, от насрещната страна Д.П., чрез адв. В.С. като жалбата се квалифицира като неоснователна и че Прокуратурата не отчита в пълна степен претърпените от ищцата вреди-влошено здраве, възмущение, обида, огорчение, притеснение, накърняване на чест и достойнство, продължителността на вредите и че обвинението е довело в един момент до осъждане на страната както не е била отчетена и представената по делото медицинска документация. Моли да се потвърди решението в обжалваните му осъдителни части.Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от

ГП пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба подадена от Прокуратурата на Р България както и доводите в отговора на насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Прокуратурата на Република

България-гр.С., ищцата Д.К.П. ***, с ЕГН-********** поддържа, че с присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик по ВНОХД№ 509/2015г., от 24.11. 2015г. е отменена изцяло присъда №171 от 24.09.2015г. постановена по НОХД №681/2014г. на Районен съд гр.Пазарджик, вместо което въззивният съд е постановил, че признава ищцата за невиновна в това, че в периода от 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително, в гр.С., в съучастие като подбудител, с извършителя И.Г.И., свидетел по ДП №346/2013г по описа на РУ Полиция гр.С., умишлено да го е склонила, устно и съзнателно, да потвърди неистина пред надлежен орган на властта-разследващ полицай по делото, в разпит проведен на 16.09. 2013г. и я оправдава по обвинението по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Твърди се, че ищцата е била осъдена на първа инстанция на пробация, при пробационни мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес-с честота на явяванията-2пъти седмично за срок от 6месеца и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Твърди, че незаконосъобразното обвинение причинило на ищцата значителни неимуществени вреди-възмущения, обида, огорчение, притеснения, накърнило честта и достойнството й и други и че описаните вреди търпи от 01.01.2013г. до момента-27.05.2019г.Твърди се още, че обвинението почивало на „нелепа основа“-за извършен ремонт ищцата била заплатила голяма сума пари и „абсурдно би било“, че иска да влиза в конфликт за една бака бял латекс на стойност 34лв. Още „по-абсурдно“ било според ищцата, да подбужда някой да лъже по този повод.Сочи, че отношенията й със свидетеля на обвинението се влошили и двамата се разделили и че отношенията били влошени до такава степен, че й била причинена от него лека телесна повреда за която било образувано съдебно дело срещу него. Твърди, че оправдателната присъда на Пазарджишки окръжен съд от 24.11.2015г. по НОХД №50982015г. не била протестираната и влязла в законна сила. Поддържа ищцата, че твърдяните имуществени вреди претърпени от нея оценява на сумата от 5000лв. Моли да се осъди Прокуратурата на Р България да заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата на Окръжен съд Пазарджик-09.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата Претендира присъждане и на разноските за производството.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Районна прокуратура гр.Пазарджик, с вх.№16481 от 28.06.2019г. в който исковата претенция се оспорва изцяло по основание и по размер.На първо място се поддържа, че ищцата не е ангажирала доказателства за наличието на претърпени вреди като пряк резултат от действията на Прокуратурата, както и няма приложена медицинска или друга документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата в твърдяното състояние на ищцата П., както и че то се дължи на образуваното наказателно производство както и че няма представени доказателства от присъдата, с която е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.290 ал.1 от НК. Твърди се още, че въз основа на проверка по системата УИС на Прокуратурата на Р България се установявало, че срещу ищцата Д.П. на 09.04.2014г. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК по приключило разследване по ДП №346/2013г. на РП-Пазарджик,като по образуваното НОХД №681/2014г. с присъда от 24.09.2015г. РС-Пазарджик е признал Д.П. за виновна за извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК изразяващо се в това, че в периода 13.09.2013г. до 16.09.2013г. включително в гр.С. в съучастие като подбудител с извършител И.Г.И свидетел по /досъдебно производство/ ДП№346/2013г. по описа на РУ Полиция гр.С., умишлено е склонила същия устно и съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта-разследващ полицай по делото във връзка с разпит, проведен на 16.09. 2013г. за което е наложено наказание “Пробация“ при пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване 2 пъти седмично за срок от 6месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6месеца, и която осъдителна присъда е отменена по жалба на Д.П. с присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик от 24.11.2015г. по ВНОХД №509/2015г. и постановена нова присъда, с която Д.П. е призната за невиновна по обвинението по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК.Твърди се, че ищцата не е представила доказателства кога оправдателната присъда на Пазарджишки окръжен съд е влязла в законна сила и се възразява от Прокуратурата срещу началния момент от който се претендира законовата лихва при влязла в сила присъда на 10.12.2015г. и че лихвата е дължима поради давност от 27.05.2016г., а не от по-ранен момент. Оспорва се периода за който са търпяни претендираните неимуществени вреди, а именно от 01.01.2013г. до настоящия момент 27.05.2019г.Излагат се обстоятелства за осъждания на ищцата по други НОХД, а именно -по НОХД№ 1813/2015г. по описа на ПРС въз основа на споразумение от 24.09.2015г. за престъпление по чл.286 ал.2 във връзка с ал.1 от НК на 1г. и 6месеца лишване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3месеца и по НОХД №2102/2015г. по описа на ПРС , със споразумение от 02.11.2015г. за престъпление по чл.286 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.290 ал.1 от НК и по чл.293 ал.1 от НК при определено общо наказание от 3г. лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 5г. с изтърпяване през изпитателния срок пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.1 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при честота от 2 пъти седмично явяване за срок от 1г. и 6месеца.Приключването на двете наказателни дела с осъдителни присъди със споразумение при което същата се е признала за виновна по повдигнатите й обвинения, Прокуратурата изтъква като основание за противоречие с твърдението на последната в исковата молба за незаконосъобразно обвинение, причинило й неимуществени вреди и че ищцата ако и да има някакви негативни изживявания, описани в исковата молба, то същите не били свързани с воденото досъдебно производство №346/2013г. по описа на РУ на МВР С., преписка №3315/2013г. по описа на РП-Пазарджик, а са евентуално последствия от осъжданията и влезлите в сила актове на съда. Изтъква се и водено в момента срещу ищцата наказателно производство по ДП №1191/2016г. по описа на РУ на МВР-Пазарджик за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК във връзка с чл.194 ал.1 и чл.20. ал.2 и чл.293 ал.1 от НК, по което е привлечена в качеството и на обвиняема, като е внесен обвинителен акт по това обвинение в съда/НОХД №1601/2017г./, но делото е върнато на РП-Пазарджик, след което разследването на същото е спряно. В тази връзка се изтъква извода, че изпитваните от ищцата негативни изживявания са свързани с воденото срещу нея ДП

Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a2597b08-c892-427f-a932-bcefb486b7a3