Решение № 55 от 07.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500088 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението ЗД „.“ АД, чрез пълномощника му адвокат М. И. Г., против постановление от 17.11.2022г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20227280405296 по описа на ЧСИ Диана Колева, с който е оставена без уважение молба вх.№ 17431/20.09.2022г. г. против разноските за адвокатско възнаграждение в частта над 200 лв. по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г.

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. и прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия и затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както и че същото е определено в нормативно 1 предвидения минимален размер.

Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие н а изп. дело № 20227280405296 по описа на ЧСИ Диана Колева с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, приема за установено и достига до следните прави изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата е подадена против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение и то е предмет на съдебен контрол .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело е образувано по молба вх. № 17042 от 12.09.2022г. на ЧСИ Д.Колева, от малолетната Д. Сарова Н., действаща чрез законния си представител и настойник Н. Н. Ч., чрез пълномощника им адвокат Ж. Димова и изпълнителен лист №70, издаден на 07.09.2022 г., въз основа на влязло в сила решение № 189 от 15.07.2022 г. по гр.дело № 569 по описа за 21 г. на Окръжен съд гр.Сливен против длъжника З Д „.“ АД за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 175000 лв., със законна лихва от 28.08.2021г.

В молбата за образуване на изпълнителното производство, чрез адв. Ж. Димова, взискателят е възложил на ЧСИ да връчи ПДИ и да наложи запор върху банкови сметки на длъжника. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. С молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. за представителство в изпълнителното производство, платено в брой, като договорът служи за разписка за получаването.

С постановление от 13.09.2022 г. и поканата за доброволно изпълнение са определени разноски в размер на 6000 лв. адвокатско възнаграждение на взискателя.

На 13.09.2022г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Длъжникът на 21.09.2022г. е превел по сметка на ЧСИ главницата и лихвата посочени в ПДИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно.

Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г., при твърдения за липса 2 извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, и второ - налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.

Според чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение по възражение за прекомерност е приложима само в исковото производство – чл.78, ал.5 от ГПК.

С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и конкретен изпълнителен способ. Вземането е удовлетворено доброволно в предвидения законовия срок. Взискателят по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия договор, който има характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. С оглед на изложеното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ.

При съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело (т.1) - 1/2 от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 5 , съдът приема, че уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 6000 лв. не се явява и прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв). Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да бъде единствено приложима в случая, тъй като там са определени минималните адвокатски хонорари, а според чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Поради извършеното доброволно изпълнение на задължението по нататъшни действия по принудително изпълнение може да не бъдат извършвани, но възстановяването на вече платени от взискателя разноски за адвокатска защита не зависи от това обстоятелства. Последното е функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и 3 образуване на изпълнително дело за принудителното изпълнение на това задължение. Освен това, не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.

С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.

С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД „.“ АД, чрез пълномощника му адвокат М. И. Г., против постановление от 17.11.2022г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20227280405296 по описа на ЧСИ Диана Колева, с който е оставена без уважение молба вх.

№ 17431/20.09.2022г. г. против разноските и намаляване на определеното за плащане адвокатско възнаграждение до размер 200 лв., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4