Решение № 3779 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3779 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20261100500348 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 19832/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 25443/2025 г. на Софийски районен съд, 125 състав, съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Е. Х. Д., ЕГН **********, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез принудително изпълнение следните суми: сумата от 1708,85 лева, представляващи главница за топлинна енергия за периода м. 11.2008 г. – м. 04.2011 г., както и сумата от 242,87 лева, представляващи мораторна лихва за периода 09.01.2009 г. – 02.12.2011 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 20683/2011 г. на СРС, 84 състав.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. И. А. Н., личен № ****, сумата от 495,17 лева, представляващи възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Е. Х. Д., ЕГН **********, в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 78,07 лева, представляващи дължима държавна такса по делото.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че на 27.12.2011 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Сочи се, че с молба с вх. № 01142/18.04.2016 г. е образувано изп.д. № 230/2016 г. на ЧСИ С.А.. Поддържа се, че съдебният изпълнител е бил упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди се, че в 1 хода на производството са предприети множество изпълнителни действия. Заявява се, че взискателят регулярно е подавал молби за извършване на имуществено проучване и налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсията, респ. за извършване на опис и оценка на движими вещи, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Твърди се, че молби са подадени на 09.10.2019 г., 24.08.2021 г., 14.06.2023 г. и 06.07.2023 г. Поддържа се, че при изготвяне на доклада по делото съдът не е изпълнил задълженията си да даде указания за това за кои обстоятелства ответникът не сочи доказателства. Твърди се, че СРС не е анализирал в съвкупност доказателствения материал по делото, тъй като в изпълнителното дело се съдържали доказателства за извършени плащания. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че неплащането на такса има отношение към давността. В тази връзка се поддържа, че е неправилен изводът на СРС, че последното същинско изпълнително действие е от 24.08.2021 г. Твърди се, че в нито един момент не е изтекла петгодишната погасителна давност. Поддържа се, че давността е прекъсната с молбата за образуване на 18.04.2016 г. на изпълнителното дело, като след това е прекъсвана на 09.10.2019 г., 24.08.2021 г., 24.06.2023 г., 06.07.2023 г. Сочи се, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го изпълни. Твърди се, че давността за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е 5 години. Твърди се, че прекъсването на давността не се засяга от настъпилата перемпция по изпълнителното дело. Излагат се подробни съобщения за разликата между института на погасителната давност и института на перемпцията. Поддържа се, че давността се прекъсва с молба, в която е посочен начинът на изпълнение, поради което депозираните от взискателя молби са годни да прекъснат давността за процесните вземания. Сочи се, че в периода на извънредното положение давностните срокове не са текли. Заключва се, че СРС неправилно е приложил института на погасителната давност. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърлят исковете. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор от Е. Х. Д., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че липсват достатъчно убедителни доказателства, които да обосноват извод за неправилност на решението. Поддържа се, че е неоспорим фактът, че давността е изтекла. Поддържа се, че СРС коректно в решението си е изредил всички действия в изпълнителното производство, поради което е изтекла петгодишната давност. Твърди се, че молби с повтарящи се искания за вече приложени действия само изкуствено удължават давността. Твърди се, че запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи, които не са изпълнени, не са годни да прекъснат давността. Излагат се съображения, че действия на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество не прекъсват давността. Твърди се, че незаконосъобразни действия са удължаването на погасителната давност, което е забранено с императивната норма на чл. 113 ЗЗД.

Поддържа се, че в случая няма подадени молби от взискателя с конкретно посочено имущество, което да бъде запорирано. Твърди се, че след като молбата не отговаря на изискванията на закона, не може да се приеме, че давността е прекъсната. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, настоящият въззивен състав съобрази от фактическа страна следното:

2

В хода на първоинстанционното производство са изискани и приети като доказателства материалите по изп.д. № 230/2016 г. по описа на ЧСИ С.А.. От същите е видно, че на 18.04.2016 г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД с искане да се образува изпълнително дело срещу Е. Х. Д. за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 20683/2011 г. на СРС, 84 състав. С молбата съдебният изпълнител е упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист от 20.01.2016 г., издаден по гр.д. № 20683/2011 г. на СРС, 84 състав.

На 24.01.2017 г. Е. Х. Д. е получила лично препис от поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 230/2016 г. на ЧСИ С.А..

На запитване на съдебния изпълнител на 12.01.2017 г. е постъпило съобщение от „Обединена българска банка“ ЕАД, че Е. Х. Д. е клиент на банката.

На 06.03.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на Е. Х. Д. при „Обединена българска банка“ АД.

Запорът е съобщен на Е. Х. Д. на 11.04.2017 г. От банката е върнато съобщение, че Е.

Х. Д. има натрупани задължения към банката, но няма открити платежни сметки.

На запитване на съдебния изпълнител на 12.07.2017 г. е постъпило съобщение от „Първа инвестиционна банка“ ЕАД, че Е. Х. Д. има разкрити банкови сметки в банката.

На 28.07.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на Е. Х. Д. при „Първа инвестиционна банка“ АД.

Съобщението е получено от банката на 01.08.2017 г.

На 13.04.2018 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. ****, собственост на Е. Х. Д.. Възбраната е вписана в СВп – гр. София с вх.рег. № 22197, акт № 16, том VIII, дело № 15725. Възбраната е съобщена на Е. Х. Д. на 23.04.2018 г. За възбранения имот длъжникът Е. Х. Д. е подала декларация по чл. 14 ЗДМТ в качеството си на собственик /л. 82 и сл. от първоинстанционното дело/.

На 09.10.2019 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е постъпила молба, с която е поискано да се извърши справка в НАП и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника. Поискано е и да са извърши опис на движимите вещи, собственост на длъжника.

На 16.10.2019 г. е постъпила справка от НОИ, от която е видно, че пенсията, получавана от Е. Х. Д., е в размер от 271,37 лева.

На 11.07.2020 г. Е. Х. Д. е уведомена, че на 30.07.2020 г. съдебният изпълнител ще пристъпи към извършване на опис и оценка на движимите вещи, находящи се в гр.

София, ж.к. ****.

На 30.07.2020 г. е съставен от съдебния изпълнител протокол за опис на движими вещи на Е. Х. Д., находящи се в гр. София, ж.к. ****. В имота не са установени секвестируеми вещи, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

На 08.02.2021 г. е постъпила справка от НАП, от която е видно, че липсват действащи трудови договори на Е. Х. Д. след 03.09.2012 г.

На 24.08.2021 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли да се извърши справка за налични банкови сметки, както и за действащи трудови договори. Моли се да се наложи запор върху банковите сметки и върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника. При липса на такива се моли да се извърши опис и оценка на движими вещи на длъжника.

На 19.11.2021 г. е постъпила справка за банкови сметки на името на Е. Х. Д., като не се установява да са разкрити нови сметки на длъжника.

На 19.11.2021 г. е постъпила справка, от която е видно, че пенсията на Е. Х. Д. е в размер на 300 лева.

На 14.06.2023 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли да се извърши справка за банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху същите.

На 06.07.2023 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли да се извърши справка за банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху същите.

С Постановление от 02.10.2025 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

По делото са налице данни, че изп.д. № 230/2016 г. по описа на ЧСИ С.А., образувано от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Х. Д., е прекратено на 02.10.2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следователно предявените от Е. Х. Д. искове са с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Целта на специалния установителен иск по чл. 439 ГПК е да се постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Ако изпълнителното производство, както в случая, вече е прекратено, то искът ще бъде с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК – арг. в този смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.пр.д. № 1660/2016 г. на I Т.О. на ВКС.

Доколкото изпълнителния лист не е обезсилен, той може да послужи за образуване на ново изпълнително дело и поради това ищцата има правен интерес да докаже, че не дължи сумите по него въз основа на новонастъпили факти. Тоест претенциите са допустими, като погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението на СРС. Първоинстанционният съд е разгледал относимите факти, заявени от страните по делото.

По доводите за неправилност във въззивната жалба съдът приема следното:

Вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с общата петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г. на IV Г.О. на ВКС.

Тоест от значение е да се установи дали е съществувал петгодишен срок, в който 4 кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД да е бездействал и да не е предприемал своевременно действия за прекъсване на давностния срок. В тази връзка следва да се подчертае, че погасителната давност може да се прекъсне и от действие, извършено в изпълнително производство, по което е настъпила перемпция – така т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.