Решение № 304 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело № 20235300900313 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано по на жалба на „Одесос 33“ ООД представлявано от управителя А.

Г. Т., против отказ № 20230520150139-2/29.05.2023г. на Агенция по вписванията.

Жалбоподателят моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и да постанови вписване на промени относно прехвърляне на дялове от капитала между съдружници - от А. Г. Т. на Я. Н. Д., заличаване на съдружника А. Т., вписване на Я. Д. като нов едноличен собственик на капитала и следващите от това промени в дружеството.

Съдът, след като разгледа жалбата и приложените доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като отказът е постановен и обявен на 29.05.2023г. / лист 9 и 11/ , а тя е постъпила на 01.06.2023г., което е видно от входящия номер, посочен в уведомителното писмо до съда /лист 2/ . С оглед това, че изхожда от управител на юридическото лице и с нея се оспорва отказ на длъжностното лице по вписванията, съдът намира, че тя е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно вписванията по партидата на дружеството в ТР, съдружници в него са лицата А. Г. Т. който е с размер на дялово участие 395000 лв. и Я. Н. Д. чието дялово участие е 1000 лв. Общият капитал на дружеството е 396000 лв.

На 19.05.2023г. между съдружниците бил сключен договор за продажба на дружествени дялове по силата на който А. Г. Т. прехвърлил на Я. Н. Д. притежаваните от него 395 дяла на обща стойност 395000 лв. Договорът е сключен с нотариална 1 заверка на подписите на страните от 19.05.2023г. /лист 12/.

На 20.05.2023г. по партидата на „Одесос 33“ ООД е подадено заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата – прехвърляне на дялове.

Представени са описания по-горе договор, протокол от общо събрание на съдружниците от 19.05.2023г. / лист 14/, решение на едноличния собственик на капитала Я. Д. от 19.05.2013г. / лист 20/, учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност / лист 17/.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ /ДВ бр.102/2017г./ дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

Според чл.129, ал.2 / в редакцията ДВ бр. 15 от 2018г./ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.

Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че представянето на такава декларация е относимо само към хипотезата при която се прехвърлят дружествени дялове на трето лице, като не намира приложение в случаите, когато дяловете се прехвърлят от единия на другия съдружник.

Граматическото и систематическо тълкуване на цитираните текстове на закона води до извод, че изискването за липса на непогасени задължения, при прехвърляне се отнася и до двете хипотези. Макар в текста на чл.129, ал.1 ТЗ да е използван съюзът „а“ за отграничаване на двете възможности, не може да се приеме, че представянето на декларация засяга само случая на прехвърляне на трети лица. Това следва от текста на втората алинея на чл.129 ТЗ, която е изменена по-късно от първата /през 2018г./, като изрично изисква деклариране на липсата на изискуеми и незаплатени задължения по ал.1, без в нея да се прави разлика на кого се прехвърлят дяловете.

При тълкуването следва да се вземе предвид обстоятелството, че съдружник който отчуждава дяловете си се освобождава от личната отговорност, която носи по чл.19, ал.5 и ал.6 ДОПК за задълженията, които дружеството, напускано от него, има за непогасените данъци и задължителни осигурителни вноски която е пропорционална на участието му в отчуждената част от капитала. Тази отговорност е въведена с цел защитата на интересите на работниците и служителите на дружеството, което е изрично посочено в първата алинея на разпоредбата, като изисква от съдружниците 2 поведение, обезпечаващо погасяването на тези задължения, за които в противен случай пропорционална отговорност носи лично съдружникът. Ето защо е без значение дали съдружникът ще прехвърля дяловете си на друг съдружник или на трето лице, тъй като и в двата случая неговата лична отговорност вече не може да бъде ангажирана.

Цитирания текст от ДОПК се отнася както за мажоритарните така и за миноритарните съдружници – чл.19, ал.6 ДОПК. Освен това следва да се има предвид, че използваният от ДОПК термин „мажоритарен“ няма идентично съдържание със същия термина, с който си служи търговското право – налице е легална дефиниция за нуждите на Кодекса в § 1, т.30 от ДР на ДОПК, съгласно която "мажоритарен съдружник или акционер" е лице, което упражнява контрол по смисъла на т. 4 от същия параграф, а когато няма акционер или съдружник, който упражнява контрол, за мажоритарен съдружник или акционер се смята всеки съдружник или акционер, притежаващ 15 или повече процента от дяловете или акциите.

При възприемане на предложеното от жалбоподателя стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ самото изменение би се обезсмислило чрез възможността за лесното му заобикаляне, посредством увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници, на които непосредствено след това се прехвърлят дружествените дялове на досегашните съдружници, като по този начин се избегне доказването на липса на изискуеми задължения, произтичащи от трудови правоотношения.

С оглед изложеното следва да се приеме, че правилото на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждащо дяловете между съдружници да се прехвърлят свободно, се отнася само до това, че не е необходимо вземане на решение на общото събрание на съдружниците.

Въведеното изискване за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е относимо към всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между съдружници, така и в полза на трети лица.

Тъй като в случая не е представена изискуемата по чл.129, ал.2 ТЗ декларация, постановеният от длъжностното лице при Агенцията по вписванията отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото в полза на Агенцията по вписванията следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл. 23, ал.1, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20230520150139-2/29.05.2023г. на Агенция по вписванията за вписване промени по партидата на „Одесос 33“ ООД, ЕИК 206336216, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Марица №154, ет.3, офис А10, постановен по заявление А4 вх.№ 20230520150139/20.05.2023г.

ОСЪЖДА „Одесос 33“ ООД, ЕИК 206336216, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Марица №154, ет.3, офис А10 да заплати на Агенция по вписванията – гр.София сумата от 100лв. /сто лева/ деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с жалба пред АС - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4