Решение № 325 от 26.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Велико Търново, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20264100500325 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила по делото въззивна жалба от Н. С. С., против Решение рег. № 14/06.01.2026г., постановено по гр.д. № 278/ 2025г. на Районен съд-Велико Търново, с което е допуснат развод и е прекратен гражданският брак, сключен на 17.10.1998 г. между Н. С. С., ЕГН ********** и Н. С. С. /след брака С./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроено вина на съпруга Н. С. С., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Н. Н. С., ЕГН ********** на майката Н. С. С., ЕГН **********, определен е режим на лични отношения между непълнолетния Н.

Н. С., ЕГН ********** и бащата Н. С. С., осъден е последният да заплаща за сина си Н. Н. С., чрез неговата майка и законен представител Н. С. С. месечна издръжка в размер от 230.00 евро, равняващи се на 449.84 лева, считано от 24.2.2025 г. – датата на предявяване на претенцията до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, постановено е след прекратяването на брака семейното жилище, находящо се в гр. Дебелец, ул.

„...“ № 14, да се полза от съпругата Н. С. С. и тя е осъдена да заплаща на Н. С.

С., месечен наем в размер на 37.07 евро, равняващи се на 72.50 лева, за ползване на семейното жилище, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището до настъпване на 1 основание за изменение или прекратяването му; постановено е след прекратяването на брака съпругата Н. С. С., да запази брачното си фамилно име – С..

Решението се обжалва в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, размера на издръжката, дължима за непълнолетното им дете, размера на дължимия от ответницата наем за ползване на семейното жилище на страните, режима на лични отношения между ищеца и детето Н. С. , както и относно фамилното име на жената след прекратяване на брака.

Наведени са доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, като се сочи, че ответницата е принудила жалбоподателя да я напусне и с поведението си е допринесла за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка. Сочи се, че детето на страните има нужда от своя баща, въпреки че той е съгласен майката да упражнява родителските права спрямо него. Жалбоподателят настоява да се определи по-широк режим на лични отношения с детето от този, определен от първоинстанционния съд.

По отношение на издръжката жалбоподателят посочва, че освен средства за покриване на погасителни вноски за потребителски кредит и лизинг, той заплаща наем и покрива сметките за своето домакинство. Тъй като детето не посещава уроци извън училище и няма нужда от средства за това, а и предвид високото трудово възнаграждение на майката, размерът на присъдената издръжка според ищеца е висок и трябва да бъде определен по-нисък такъв, като ищецът оспорва и периода, за който издръжката следва да бъде присъдена. По отношение на присъдения месечен наем за ползване на семейното жилище жалбоподателят сочи, че той трябва да бъде заплащан считано от октомври 2024г. , откогато той не живее там и че този наем е занижен под нормативните изисквания. Предвид обтегнатите отношения между страните жалбоподателят сочи, че не желае ответницата да носи брачното им фамилно име.

Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалваното решение в посочените му в жалбата части, да приеме, че вината за разстройството на брака принадлежи на двамата съпрузи, да определи месечен наем , който да се заплаща от влизане на решението на съда в сила, да определи размера на издръжката на 310 лв. , както и за напред жената да носи предбрачното си фамилно име.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата я оспорва . Навежда доводи по оплакванията в жалбата и се противопоставя на допускането на съдебно-оценъчна експертиза. Моли съда да потвърди обжалваното решение в посочените в жалбата негови части.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

2

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните му части за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Производството е образувано по искова молба на Н. С. С. срещу Н. С.

С., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. С молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо малолетния Н. Н. С. да бъде предоставено на ответницата, като за ищеца бъде определен режим на лични отношения и последният да заплаща месечна издръжка за сина си. Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, както и че двамата са във фактическа раздяла от около шест месеца. Заявява, че по време на съпружеския им живот са възникнали недоразумения и причината за същите е била и у двамата. Сочи, че отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени, а бракът им съществува само формално.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата не оспорва иска за развод. Навежда довод, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи само ищецът.

Заявява, че последният е установил извънбрачна връзка с друга жена, с която живее на семейни начала от лятото на 2024 г., като сочи, че това е поредната изневяра на съпруга й, който през годините е имал връзки и с други жени. Сочи, че той е напуснал семейното жилище, въпреки опитите на ответницата да бъде потърсен компромис. Тя била наясно с изневерите на съпруга си, но иска да запази брака им. Твърди, че след раздялата им именно тя се грижи за малолетния им син, като подкрепа в това отношение среща от родителите на ищеца. Претендира по-висок размер на издръжка за детето, както и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло 3 така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 , ал. 3 от СК .

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, относими към обжалваната част от решението, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно вината за прекратяване на брака между страните, режима на лични отношения, размера на издръжката, размера на дължимия от ответницата наем за ползване на семейното жилище и фамилното име на жената след брака.

По оплакванията в жалбата :

По въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните:

От събраните по делото доказателства по безпротиворечив начин се установява, че ищецът е установил извънбрачна връзка по време на брака с ответницата и към момента съжителства с нея. Този факт е установен от показанията на единствения разпитан по делото свидетел – майката на ищеца.

Относно изтъкнатите от ищеца причини за установяване на извънбрачната му връзка, които са го подтикнали да я установи, не са събрани доказателства, въпреки че ищецът е имал възможността да представи такива.

Разпитаната по делото като свидетел майка на ищеца сама твърди, че не поддържа отношения с него, но с показанията си тя потвърждава обективен факт, който страните сами не отричат - извънбрачна връзка на ищеца. Това е единствената доказана по делото противобрачна проява . След като тя е извършена от ищеца, при липсата на доказателства за противобрачно поведение от страна на съпругата, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че вина за разтрогване на брака носи само ищецът. Наведените доводи за полагани грижи за децата и семейството в предходен период през време на брака, не опровергават този извод, защото дълбокото и непоправимо разстройство на брака не е настъпило в предишни периоди, а около 6 месеца преди подаване на исковата молба- страните не спорят по този въпрос. Към този момент е установено от доказателствата по делото, че две от трите деца на страните са пълнолетни и е налице промяна в отношенията между страните, която съдът определя като дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

По отношение на режима на лични отношения между детето на страните и жалбоподателя:

Първоинстанционният съд е уважил изцяло искането на самия жалбоподател за параметрите на режима на личните отношения между него и детето. Сам той е счел, че посоченият от него режим е подходящ и осигурява достатъчно време за общуване между него и детето. В жалбата не се сочат конкретни факти, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение, 4 които да обусловят изменението му в тази част.

По отношение размера на издръжката :

Определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката за непълнолетното дете на страните е съобразен с неговата възраст, учебна заетост, с факта че то се обучава в учебно заведение извън местоживеенето си, което налага ежедневно пътуване, свързано с разходи. Размерът на издръжката е съобразен и с имущественото състояние на бащата, в това число и с размера на възнаграждението, което последният получава като военнослужещ. Този размер, видно от представените по делото пред въззивния съд доказателства за доходите на страните, е достатъчен да покрие всички доказани от ищеца негови ежемесечни разходи, и едновременно с това без особени затруднения да се отделя определения от първоинстанционния съд размер на месечна издръжка за детето - 230 евро. Размерът на издръжката е съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на определянето му. Що се касае до началния момент, от който следва да бъде заплащана издръжка, този момент е определен правилно от първата инстанция. Макар и да твърди, че е платил средства за издръжка на непълнолетното си дете, родено от брака с ответницата през периода след подаване на исковата молба, жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства, установяващи този факт.

Относно възражението, че и майката разполага със значителен доход, съдът е съобразил и този факт при определяне на издръжката, като е отчел обстоятелството, че макар и значителен, доходът на майката е по-нисък от този на жалбоподателя. Освен това тя е поела изцяло разходите по издръжка на жилището, в което живее с детето и основния дял от грижите за отглеждането и възпитанието му.

Разпечатката съдържа 45 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a25885eb-746f-4c18-bb21-0c93c3ecd401