Определение № 2245 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 23.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900030 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГАМА 81“ ЕООД / в несъстоятелност/ чрез синдика Е. Т., срещу въззивното решение № 347/18.06.2025г., постановено по в.т.д. № 174/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1462/28.10.2024г. по т. д. № 508/2023 г. на Софийски градски съд, с което НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е осъдена да заплати на “ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 43 777,99 лева, представляваща главница, получена и разпределена без основание по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва; както и на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД е осъдена да заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва.

Постъпила е и втора касационна жалба срещу решение № 519/22.10.2025г. по в.т.д. № 174/2025г. на Софийски апелативен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на касатора за допълване на въззивното решение по чл. 250 ГПК, а при евентуалност за неговото тълкуване по чл. 251 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваните актове са постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и са необосновани. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно САС е приел, че предявените искове следва да се квалифицират по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е направил недопустимо смесване на фактическите състави на непозволеното увреждане и неоснователното обогатяване.

Касаторът изтъква, че продажбата на недвижимия имот на дружеството с постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 21.12.2021г., е извършена след откриване на производството по 1 несъстоятелност и е нищожна, а получената от нея сума в размер на 43 777, 99 лв. подлежи на разпределение в производството по несъстоятелност по реда на чл. 722 ТЗ. Излага се в жалбата, че е налице нарушение на чл. 638, ал. 4 ТЗ и след изтичане на шестмесечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК, изпълнителното производство е прекратено ех lege. Според жалбоподателя са налице всички предпоставки от кондикционния фактически състав по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като по този иск въззивният съд не е изложил никакви съображения в обжалвания акт. Поддържа, че са неправилни изводите на САС, че отговорността следвало да се реализира по ЗОДОВ по административен ред, като счита, че е допустимо отговорността на държавата, чрез нейните процесуални субституенти /държавните органи/ да се реализира на общо основание по чл. 49 ЗЗД. Касаторът изтъква, че в исковата молба няма твърдения за отмяна като незаконосъобразни на актовете на публичния изпълнител, поради което няма основание за прилагане на друг процесуален ред за защита на правата на ищеца. Жалбоподателят сочи, че постановените от публичния изпълнител в изпълнителното производство по ДОПК актове не са индивидуални административни актове, както е прието в т. 5 на Тълкувателно постановление 2/2014г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС, поради което вредите от такива актове подлежат на овъзмездяване по общия исков ред. Във втората жалба срещу отказа да се допълни решението, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по втория главен иск и по евентуалните претенции, но не и по първия главен иск – претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 43 777,99 лева, получена от НАП без правно основание. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на решенията, тяхната отмяна и уважаване на исковите му претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл.

280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Претенция за неоснователно обогатяване, свързана с реализиран от публичен изпълнител актив на несъстоятелно дружество не по предвидения в Търговския закон ред, подлежи ли на разглеждане по общия ред пред гражданския съд?“; 2. „На кой съд е подсъдно дело по иск за вреди от действие на съдебен изпълнител, включително за отговорността на публичен изпълнител, произтичаща от продажба на недвижим имот по прекратено ех lege изпълнително производство по ДОПК?“, по който въпрос се сочи разрешаване в противоречие със задължителната практика по т. 5 на Тълкувателно постановление 2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС.; 3. „Подлежи ли на разглеждане пред гражданския съд иск за обезщетение на вреди, причинени от публичен изпълнител при продажба на актив на несъстоятелен длъжник след изтичане на срока по чл. 193, ал.4 ДОПК, респективно след прекратяване на изпълнителното производство по ДОПК съгласно чл. 638, ал. 4 ТЗ / в редакция – изм. ДВ бр.38/09.05.2006г./; 4.

„Дейността на публичен изпълнител по изпълнително дело, водено срещу несъстоятелен длъжник след откриване на производството по несъстоятелност, административна ли е по своя характер? Дали в тази 2 хипотеза същият действа като административен орган по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ?“; 5. „При постановяване на съдебното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и защитните им тези от значение за акта му по правния спор?“; 6. „В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяване на законосъобразно съдебно решение?“, като по последните два процесуални въпроса се сочи разрешаване в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 2 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 на Тълкувателно решение №1/2001 на ОСГК на ВКС, както и с решение № 50026/26.06.2023г. по т.д. №2705/2021г., 2 т.о., решение № 110/25.07.2016г. по гр.д. №5119/2015г., 4 г.о., решение № 17/23.07.2014г. по т.д. №811/2012г., 2 т.о., решение №55/03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г., 1 т.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г., 2 т.о. и др.

В изложението към втората касационна жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят като първи и втори въпрос, питания, идентични на въпроси под № 5 и 6 от изложението към първата жалба, въпрос № 4 е идентичен с въпрос 1 по първата касационна жалба, а освен това като въпроси 3 и 5 са формулирани следните питания: 3.

„Подлежи ли на допълване съдебно решение, в което съдът не се е произнесъл по самостоятелна претенция на страната и по кой ред?“, по който въпрос се поддържа произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 118/30.07.2018г. по гр.д. №3047/2017г., 4 г.о. и решение №164/18.10.2024г. по т.д. №1144/2023г., 2 т.о.; 5. „Какъв е обхватът на тълкуване на съдебното решение и каква проверка следва да извърши съдът, за да формира извод дали изразената от него воля е ясна или следва да бъде изтълкувана?“, като се сочи разрешаването му в противоречие с решение №769/17.01.2011г. по гр.д. №236/2010г., 3 г.о. на ВКС и решение №71/13.07.2016г. по гр.д. №191/2016г., 2 г.о. на ВКС.

Ответникът - НАП не изразява становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащи на обжалване актове, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради което са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че с решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. № 5257/2015 г. на САС е открито производство по несъстоятелност на “ГАМА 81” ЕООД, обявена е неплатежоспособността на длъжника, определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 г., а с решение № 1708/31.08.2017 г. по 3 т.д. № 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 ТЗ, длъжникът “ГАМА 81” ЕООД е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Съдът е отразил, че с решение № 260961/14.06.2021 г. на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност по т. д. № 2930/2024 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, е спряно, като същото е възобновено с решение № 260585/19.09.2022 г., и с определение № 260250/02.02.2023 г. Е. Т. е назначена за постоянен синдик на „ГАМА 81” ЕООД /в несъстоятелност/.

Апелативният съд е приел, че по изп.дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, образувано срещу “ГАМА 81” ЕООД, на основание чл. 253 ДОПК, с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210022-091- 0001408/15.12.2021 г. е възложен на купувача Николай Георгиев Кондурков следният недвижим имот от масата на несъстоятелността на дружеството: поземлен имот, находящ се в гр. София, община Столична, местност “Княжево”, ул. „Полк. Стойно Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с идентификатор ***. Посочената в постановлението за възлагане цена в размер на 43 777,99 лева, при начална тръжна цена от 26 959,69 лева, е заплатена, като купувачът е превел по сметка на ТД на НАП - София с платежно нареждане от 30.11.2021 г. - 5 391,94 лева - депозит и с платежно нареждане от 10.12.2021 г. - 38 386,05 лева /доплащане/. Съгласно представените два броя разпореждания постъпилите суми са разпределени по изп. дело № 22150003548/2015г. Въззивният съд е изтъкнал, че съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза пазарната стойност на имота към 06.12.2021г. възлиза на 345 575 лв., а по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза - в размер на 297 600 лева.

Апелативният съд е счел, че първоинстанционният съд е бил сезиран със следните искове: 1. Главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за връщане на получена без основание сума в размер на 43 777,99 лева; 2. Евентуален иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД за претърпени имуществени вреди в размер на 43 777,99 лева от незаконосъобразни действия на публичния изпълнител; 3. Втори главен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45 ЗЗД за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 150 000 лева; 4. Евентуален иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) - главница, получена в резултат на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София.

Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Апелативният съд е приел, че съобразно твърденията, изложени в исковата молба, предявените искове следва да се квалифицират по чл. 1, ал.

1 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, 4 причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. САС е изтъкнал, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по т. дело № 2/2014 г., видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: