Определение № 12996 от 16.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12996 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20261100106198 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която Л. Р.

М., с ЕГН: ********** е предявил против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 000694749, установителни искове по чл. 270, ал. 2 ГПК - за прогласяване на нищожността на съдебни актове – посочените в исковата молба заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове.

Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове. При аналогично приложение на разпоредбата на чл.

270, ал. 2 ГПК, на основание чл. 46, ал. 2 изр. 1 ЗНА, следва да се приеме, че по принцип нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 от ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. В този смисъл е и практиката на ВКС (определение № 64/23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, ІV ГО, определение № 668/15.08.2017г. по гр.д. № 771/2017г., III ГО на ВКС и др.). Исковият ред по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебен акт е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан – в този смисъл решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I ГО и решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I ГО.

Съгласно чл. 103 ГПК на районен съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на подсъдните на окръжен съд като първа инстанция, като тези изключения са посочени в чл. 104 ГПК. Последната разпоредба предвижда като подсъдни на окръжен съд искове с цена на иска над 25 000 лв., респ. – 50 000 лв. /посочените искове в т. 3 и т. 4/, т.е. оценяемите имуществени искове, както и неимуществените искове, изрично предвидени в т. 1 и т. 5 - искове за установяване или оспорване на произход, за прекратяване 1 на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон.

Искът за прогласяване на нищожността на съдебен акт е неоценяем, поради което не попада сред хипотезите на т. 3 и т. 4 от чл. 104 ГПК. Същият не е сред изрично предвидените като подсъдни на окръжен съд неоценяеми искове, изчерпателно изброени в т. 1 и т. 5 на чл. 104 ГПК. В настоящия случай искът по чл. 270, ал. 2 ГПК не е съединен с друг подсъден на окръжен съд иск, за да подлежи на разглеждане от последния на основание чл. 104, т. 6 ГПК, както и не е иск, предвиден изрично в друг закон, като подсъден на окръжен съд, на основание чл. 104, т. 7 ГПК, поради което родово компетентен да разгледа настоящото дело е Софийски районен съд.

С оглед неподсъдността на делото на Софийски градски съд, последният не следва да извършва по-нататъшни действия по него – преценка за допустимост на исковете, указания за отстраняване нередовности на исковата молба, произнасяне по искане за обезпечаване на исковете и т.н.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 6198/2026 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2