Решение № 965 от 08.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20215300501173 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Н. Е. Д., ЕГН **********, от гр. П., ***, като наследник по закон на Й. Н. Д., против Решение № 260347/08.02.2021 г., постановено по г.д. № 19507/ 2019 г. по описа на ПРС, с което са отхвърлени като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал.

1 от ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против жалбоподателя, за признаване за установено, че Н. Е. Д., като наследник по закон на Й.

Н. Д., дължи на ищеца следните суми: 392,88 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ***, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми включително е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.

По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му, се иска неговата отмяна и вместо това отхвърляне на предявените искове като неоснователни, предявени след изтичане на тригодишния давностен срок. Поддържа се, че погрешно е приложен институтът на погасителната давност. Сочи се, че твърдяното вземане на ищеца е възникнало на 30.04.2013 г., а до валидно предприетите срещу жалбоподателя процесуални действия – определение № 2047/08.10.2019 г. на ОС Пловдив, с което е прието възражението му срещу заповед № 223/22.01.2015 г., са изтекли повече от 6 години. В тази връзка се оспорва приетото от 1 първоинстанционния съд разрешение, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 27.01.2015 г. от ищеца е прекъснат давностния срок, като се сочи, че в периода 2015 г. - 2019 г. до жалбоподателя, като наследник на длъжника, не е връчена покана за доброволно изпълнение и затова всички изпълнителни действия са опорочени и в този период погасителна давност за процесното вземане тече. Претендират се разноски.

В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, чрез юрисконсулт П. Х., с който се оспорва жалбата и се излагат съображения в подкрепа на атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Н. Е. Д. (съгласно определение № 2326/19.02.2020 г., л. 29 от делото на РС, в сила ), за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Е. Д., като наследник по закон на Й. Н. Д.

(починала в хода на производството – *** г. ), предвид наследствените му права (от ½, като неин син) дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: 392,88 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ***, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.01.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми включително е издадена Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС.

Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между ищеца и наследодателката на ответника валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, в изпълнение на задълженията по което, за процесния период, ищецът е доставил топлинна енергия до топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ***, по отношение на който наследодателят Д. е имала запазено вещно право на ползване за процесния период. Търговецът извършващ дялово разпределение – „Бруната“ ЕООД, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност 826,74 лева с включен ДДС, представляваща топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г. по пера, както следва: за отопление – 238,56 лева; за битова гореща вода – 338,04 лева; за сградна инсталация – 208,92 лева; за услуга за разпределяне – 41,22 лева, която след изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, е редуцирана до 785,76 лева. Ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.

За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Й. Н. Д., ЕГН ********** по ч.г.д. № 543/2015 г. по описа на РС Пловдив, 2 срещу която ответникът, като наследник - син на починалия на *** г. длъжник Д., е подал възражение по реда на чл. 423 от ГПК, прието с окончателно определение № 2047/08.10.2019 г. по ч.г.д. № 1045/2019 г. на ОС Пловдив. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок. Съобразно наследствената квота на ответника – 1/2, предявените срещу него установителни претенции, са за съответна част от предявената със заявлението: 392,88 лева – главница, 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.01.2015 г. до окончателното погасяване.

Ответникът оспорва исковете по съображение за тяхната неоснователност, като недоказани по основание и размер, евентуално поради погасяването им по давност.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, по който наследодателката на ответника е потребител, с надлежно учредено право на ползване за топлоснабдения имот в процесния период и ответникът като неин наследник при квота ½, дължи сумата от 392,88 лева – главница, ведно с лихва за забава, с оглед изпадането на наследодателката на ответника в забава, поради което и е уважил претенцията от 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до окончателното погасяване. Възражението за изтекла погасителна давност е счетено за неоснователно по съображения, че изискуемостта с най – ранна начална дата е настъпила на 28.02.2013 г. Посочил е, че в случая е приложима тригодишна погасителна давност, но преди нейното изтичане на 28.02.2016 г., а именно на 21.01.2015 г., е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съгласно чл.

422, ал. 1 от ГПК от последната посочена дата се смята предявен и искът за съществуване на вземането, а според чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. За пълнота е посочено и че от образуване на изпълнителното производство по изп.№ 7725/2017 г. на ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, образувано на 25.03.2015 г. не е налице период по – дълъг от две години, в който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни, респективно да няма извършени такива действия и не е налице хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. След като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик/титуляр на вещно право на ползване, е потребител на постъпилата топлинната енергия. В конкретния случай в тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е наследник на потребител, при твърдените права, както и че през процесния период е доставено съответното начислено количество топлинна енергия, с настъпила 3 изискуемост за заплащане на стойността на така извършените услуги.

По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не е спорно, че ищецът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на град Пловдив. В приетия по делото доклад по реда на чл. 146 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че ответникът е наследник по закон (син) на починалия наследодател Й. Н. Д.; последната е имала качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, по отношение на който е имала запазено вещно право на ползване за процесния период. Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници (л. 11 от делото на РС) се установява, че Й. Н. Д. е починала в хода на процеса – *** г., а неини наследници по закон са ответникът Н. Е. Д. – син, М. М. Я. – внучка и Е. М. Я. – внук, съответно с наследствени права от ½ за първия и по ¼ за останалите двама наследници.

В случая претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия е за отопление; за битово горещо водоснабдяване и такава, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.

Периодът, количеството и стойността на доставената топлинна енергия за отопление; за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, се установяват от приетите в първоинстанционното производство заключения по съдебнотехническата и счетоводната експертизи, неоспорени от страните, които настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвени.

Вещото лице по СТЕ е установило, че за процесния период жилищният блок в гр. П., *** където се намира процесният топлоснабден имот, е бил включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“, като абонатната станция е работила. В имота има монтирани четири броя отоплителни тела – тип радиатор, снабдени с индивидуални разпределителни устройства за визуален сезонен отчет на изразходваното количество топлинна енергия за отопление; 1 брой водомерно устройство за отчитане изразходваното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на визуален ежемесечен отчет. През имота преминава щранглира с мощност 756W, като изразходваното количество топлинна енергия за отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност, поради липса на уред за измерване. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота през исковия период, възлиза на общо 8,56197 MWh, в това число 1,97252 MWh за отопление, 4,49984 MWh за битово горещо водоснабдяване и 2,08961 MWh за отдадената от сградната инсталация. Топлинната енергия е начислена и разпределена съгласно изискванията на съответната методика към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/ съответно на проектния отопляем обем за процесния имот, който е 154 м3. Съгласно данните от ССЕ стойността на същата за периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2014 г. след извършено плащане и прихващане, с включена такса „услуги измервателно обслужване“ и начислен ДДС, дължимата сума е общо 785,76 лева. Съобразно наследствената квота на ответника от ½, припадащия се за него размер на задължението се редуцира до 392,88 лева. Той изцяло съвпада с претенцията в тази част, поради което и предявеният иск за стойността на доставената топлинна енергия по посочените пера се явява установен, не 4 само в своето основание, но и по размер. На основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, във връзка с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дължима е и начислената сума за услугата дялово разпределение, извършена в процесния период от „Бруната“ЕООД, съгласно установеното от вещото лице по СТЕ.