Решение № 1179 от 25.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно гражданско дело № 20222100501801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1943 от 14.09.2022 г. по гр.д. №3916/2022 г. по описа на РС-Бургас, Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на С.

К. Н., ЕГН **********, от град Бургас, представлявана в производството по делото от адвокат Георги Стоянов, сумата от 591,58 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 68,07 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 20.08.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 17.06.2022 година до окончателното й плащане, сумата 128, 76 лева, представляваща общ размер на лихви за забава върху главниците за периода от първо число на следващото тримесечие до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 година.

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, да заплати на С. К. Н., сумата от 400 лв., представляващи разноски, направени по водене на делото. Ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 100 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

Подадена е въззивна жалба с вх.№34116 от 23.09.2022 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Агнес Николова, против Решение № 1943 от 14.09.2022 г. по гр.д. №3916/2022 г. по описа на РСБургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон.

1

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Посочва, че с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за предмета за периода от 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г., тъй като посочената е отменена, а сега действащата е била влязла в сила на 02.08.2016 г. В конкретния случай редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСРОЗ), която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент.

Посочва, че за да се твърди налице положен извънреден труд, който не е заплатане от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му бил заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Сочи, че неправилно съдът е посочил в диспозитива на решението, че осъжда ответника да заплати сумата за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове в дневни с коефицент 1,143 е било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от останалите държавни служители, което води до неприложимост на посочения коефицент.

Поддържа се, че страните по делото са обвързани от служебното правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в закона няма специална препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или на КТ, както и на издадени въз основа на тях нормативни актове.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Твъри, че е безспорно, че ищецът през процесния период е бил на служебно правоотношение в структурата на въззивниката, както и че е осъществявал служебните си задължения на 12 – часови смени по график, включващи и труд между 22.00 до 6.00 часа.

Посочва, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Едно от допълнителните възнаграждения е това за извънреден труд (чл.178, ал.3, изр.1 от ЗМВР) . Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи 2 на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 до 6.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07 януари 2020 г., като в този подзаконов нормативен акт липсва изрично правило, съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Оспорва твърдението, че по отношение на държавните служители в МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, но не и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Цитира тълкувателна практика на ВКС. Излага подробни аргументи относно приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и установяване на приложимия коефицент в размер на 1.143.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. К. Н., ЕГН **********, от град Бургас, представлявана в производството по делото от адвокат Георги Стоянов, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да й заплати сумата от 700,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от 20.08.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 130,00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и законна лихва върху дължимите суми от депозиране на исковата молба до окончателното им заплащане.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 700,00 лева я е намалил до размера от 591, 58 лева за положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва от 130,00 лева е направил намаление до размера от 128,76 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само 3 за работещите по трудово правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите през процесния период наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.