Решение № 193 от 29.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Велико Търново, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.ОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно гражданско дело № 20264000500256 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Г. К. Г., срещу Решение рег. № 164 от 28.03.2026г. по гр.д. № 411/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за присъждане на сумата от 25 001 лева – 12 782,81 евро, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вследствие на ПТП от 12.10.2015г. неимуществени вреди, както и иск за сумата от 1,00 лева – 0,51 евро – застрахователно обезщетение за причинени вследствие на ПТП от 12.10.2015г. имуществени вреди. Жалбоподателят оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон, както и при очевидна необоснованост. Излага се, че на ищеца не са дадени ясни и конкретни указания кои от въведените в исковата молба фактически твърдения следва да бъдат доказани и за кои от тях не са ангажирани доказателства. Развива доводи в тази насока. От съда се иска да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендират се разноски. В допълнителна молба се излагат доводи, че съдът следва да приложи последиците по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК поради непредставени от страна на ЗД „Бул Инс“ АД документи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ЗД „Бул Инс“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба.

С него се иска същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че ищецът е бил длъжен да представи доказателства още с исковата молба по силата на чл. 127, ал. 2 ГПК. Обръща се внимание, че цялостното поведение на ищеца е било насочено към опит за заобикаляне на неблагоприятните последици от изтекла погасителна давност. От съда се иска да потвърди оспореното решението.

1

Отправя се евентуално възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

Претендират се разноски. В допълнително становище се развиват съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 190 вр. чл. 161 ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Съобразно правомощията си по 269 ГПК и чл. 271, ал.

1 ГПК, съдът пристъпи към извършване проверка на правилността на решението като вземе предвид възраженията в жалбата и решаване на спора по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. К. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, първоначално депозирана пред Софийски районен съд, впоследствие изпратена по подсъдност на Районен съд Свищов. След изменение на размера на предявения иск за неимуществени вреди (с молба вх. № 1589 от 01.04.2025г. по описа на Районен съд Свищов), допуснато с протоколно определение по протокол от 01.04.2025г. по гр.д. № 235/2024г. по описа на Районен съд Свищов – делото е изпратено на Окръжен съд Велико Търново (по подсъдност). В тази връзка предмет на делото пред Окръжен съд Велико Търново са били искове от Г. срещу ответника за присъждане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на сумата от 25 001 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания в резултат на ПТП от 12.10.2025г., настъпило по вина на Г. Д.

С., водач на МПС със сключен при ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и иск за присъждане на сумата от 1 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в разходи за проведено оперативно лечение.

От ищеца са изложени твърдения, че на 12.10.2015г., около 10:50 часа, на път II-55, при км. 12 + 500 (Велико Търново – Гурково), е реализирано ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № МНС-944, собственост на „Tanturk Hungaru KFC“, управляван от водача Ш. П., и движещият се в противоположната посока автомобил – „Фиат Темпра“ с рег. № ВР 83****, управляван от водача Г. Д. С.. Излага, че от произшествието пострадал ищецът (като пътник, намиращ се на предната сделка до водача на автомобила „Фиат Темпра“), а по случая било образувано досъдебно производство, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, което било прекратено. Излагат се подробни съображения за механизма на ПТП, като се сочи, че същото е настъпило по вина на водача на автомобила „Фиат Темпра“ – Г. Симов. Посочено е, че вследствие на инцидента ищецът претърпял закрито счупване на дясна предмишница, закрито счупване на дясна подбедрица, счупване на 4-то и 6-то ребро в дясно, счупване на 4-то и 5-то ребро в ляво, охлузвания по лицето и лявата ръка. Наведено е, че ищецът е бил приет за болнично лечение, като бил нетрудоспособен в периода 12.10.2015г. – 07.06.2016г. и е предявил при ответника (по застраховка „Гражданска отговорност“ при който бил застрахован автомобилът „Фиат Темпра“ с рег. № ВР 83****) претенция вх. № НЩ-5194 от 10.10.2016г. за репариране на търпените 2 неимуществени вреди от инцидента. Поради факта, че обезщетение не било заплатено, до съда са отправени претенции за посочените суми, както и за присъждане на разноски.

В подадения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника е оспорил исковете. Отправил е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорил е да е причинен деликт от страна на водача на автомобила „Фиат“, като е оспорил описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Искът е оспорен по размер, като е отправено и възражение за съпричиняване.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, исковете са отхвърлени, като от съдебния състав са изложени съображения, че не са ангажирани доказателства за елементите от фактическия състав на предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява следната фактическа обстановка:

С молба от 07.04.2025г., подадена пред Районен съд Свищов (пред който делото е било образувано първоначално) ищецът е конкретизирал свое искане по чл. 190, ал. 1 ГПК, като е посочил, че иска ответникът да бъде задължен да представи намиращата се у него преписка по заявена претенция № НЩ-5194/10.10.2016г. до ЗД „Бул Инс“ АД за настъпилия на 12.10.2015г. покрит застрахователен риск. С разпореждане рег. № 1368 от 20.11.2025г. по гр.д. № 411/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново искането е уважено, като е изискана преписка по претенция № НЩ-5194 от 10.10.2016г. От ответника е постъпила молба (на л. 30 от делото пред Окръжен съд Велико Търново), в която се сочи, че не са установени документи по щета № НЩ-5194 от 10.10.2016г. Настоящият съдебен състав е констатирал, че от ищеца (респ. от Окръжен съд Велико Търново) не е изисквана щета № НЩ-5194 от 10.10.2016г., а преписката по претенция № НЩ5194/10.10.2016г., поради което с Определение рег. № 397 от 23.07.2026г., постановено по настоящото дело, на ЗД „Бул Инс“ АД са дадени указания да представи по делото на основание чл.

190, ал. 1 ГПК заверени копия от всички документи по образуваната преписка въз основа на претенция от Г. К. Г., ЕГН **********, касаеща ПТП, настъпило на 12.10.2015г., като на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК е вписано предупреждение до ЗД „Бул Инс“ АД, че ако посочените доказателства не бъдат представени, съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка да бъдат установени.

До откритото съдебно заседание по делото не е постъпил отговор по така дадените указания, като съображения за приложението на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК се развиват от ЗД „Бул Инс“ АД едва с писмена защита, депозирана след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Поради тази причина следва да се приеме за доказано на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл.

161 ГПК, че от ищеца действително е заведена претенция № НЩ-5194/10.10.2016г. при ответника, касаеща искане за плащане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 12.10.2015г., около 10:50 часа, на път II-55, при км. 12 + 500 (Велико Търново – Гурково), между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № МНС-944, собственост на „Tanturk Hungaru KFC“, управляван от водача Ш. П., и движещият се в противоположната посока автомобил – „Фиат Темпра“ с рег. № ВР 83****, управляван от водача Г. Д. С., застрахован при ответника.

По реда на чл. 266 ГПК от въззивния жалбоподател не са ангажирани други доказателства пред въззивната инстанция, а пред първата инстанция не са събрани други доказателства, поради което описаните по-горе факти са единствените, установени по делото. В жалбата се съдържат възражения срещу изготвения от Окръжен съд Велико Търново доклад, по които съдът ще се 3 произнесе от правна страна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на основание пар.

22 от ПЗР на КЗ с оглед датата на произшествието, в доказателствена тежест на ищеца е било да докаже, че водачът на застрахования при ответника автомобил виновно, чрез предизвикано по негова вина ПТП на 12.10.2015г., е увредил ищеца, като му е причинил описаните от него неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования. Следва да докаже наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите и застрахователя – ответник. Следва да докаже размера на претенцията си.

Елементите от така описания фактически състав се съдържат при разпределението на доказателствена тежест от Окръжен съд Велико Търново, направено с изготвения по делото доклад (в протокол от 10.03.2026г.). На ищеца е указано, че следва да докаже вредите, причинени в резултат на реализираното ПТП, чието обезщетяване се претендира, причинно-следствената връзка между настъпването на вредата и противоправното поведение на водача, както и размера на обезщетението.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав приема, че доказателствената тежест е разпределена правилно. Относно доказателствената дейност на първата инстанция, съдебният състав е обвързан от исканията във въззивната жалба и е ограничен до проверка наличието на предпоставките по чл. 266 ГПК. След като в жалбата е отправено доказателствено искане единствено за задължаване на ответника да представи застрахователната преписка по щета, заведена във връзка с ПТП от 12.10.2015г., то въззивният съдебен състав не е имал правомощия да събира други доказателства, респ. събирането на други доказателства е било преклудирано (арг. от чл. 266 ГПК). Ето защо не се приемат за основателни възраженията в жалбата относно извършената от първата инстанция доказателствена дейност.

При така установеното, от фактическа страна по настоящото дело може да се приеме за установено единствено посочено по-горе: че от ищеца при ответника е заведена претенция № НЩ5194/10.10.2016г., касаеща искане за плащане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 12.10.2015г., около 10:50 часа, на път II-55, при км. 12 + 500 (Велико Търново – Гурково), между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № МНС-944, собственост на „Tanturk Hungaru KFC“, управляван от водача Ш. П., и движещият се в противоположната посока автомобил – „Фиат Темпра“ с рег. № ВР 83****, управляван от водача Г. Д. С., застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД.