Определение № 23501 от 29.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23501 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110117844 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника В. К. К. по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № . от 05.04.2025г. в частта за разноските, с искане на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, които са претендирани и доказани по делото, но по които липсва произнасяне с крайния съдебен акт.

Ответникът по молбата . е подал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който оспорва молбата. Евентуално възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Съдът намира подадената молба за допустима – подадена е от легитимирана страна в срока за обжалване на решението по делото, а по същество – за частично основателна.

С постановеното по делото решение са отхвърлени предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като липсва произнасяне по своевременно направеното от ответника с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски, които му се дължат с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая е доказано, че ответникът е направил разноски в размер на 650 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024г. Ответникът е възразил за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да 1 заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на възнаграждението да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. При прилагане на посочените критерии за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от обичайната за дела с посочения предмет, извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаване на отговор на исковата молба и явяване в две от проведените четири съдебни заседания, както и обема на събраните доказателства, намира че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата от 500 лв.

С оглед изложеното постановеното по делото решение следва да се допълни чрез присъждане на тези разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № . от 05.04.2025г., постановено по гр.д. № 17844/2023г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА . ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: . да заплати на В.

К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски за производството.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2