Решение № 712 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000500669 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника в първоинстанционното производство, Община Радомир срещу Решение № 427/02.12.2021г. по гр.д.№ 238/21 по описа на Окръжен съд - Перник, в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищеца Б. А. И. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва за забава. Решението не е обжалвано в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди. В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в доклада по делото е дадена неточна и непълна квалификация, както на спорното право, така и на направените възражения от ответната страна и че те не са докладвани надлежно. Твърди, че от събраните доказателства е направен неправилен извод относно нарушените правни норми от съответните закони. Изложени са съображения относно неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно разпределена доказателствена тежест. Излага съображения относно неоснователността на претенцията. Моли съда да отмени решението 1 в обжалваната част, като постанови ново, с което отхвърли иска в тази част или в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение поради наличие на съпричиняване. Моли ако се приеме, че е дадена грешна квалификация на спорното право да се укажат на Община Радомир подлежащите на доказване факти или ако приеме, че е налице грешен или непълен доклад, да даде указания на ответника в тази връзка.

Претендира направените разноски.

В срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ищеца, в който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност по наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно установено въз основа на събраните доказателства:

На 22.10.2020 г., около 17 часа, в леко сумрачно време, в гр. Радомир, Б.

И. се е движил с велосипеда си в ж.к. “Арката”. Посоката му на движение била от бл. 24, към бл. 10. Същият се движил по асфалтирана улица, която била част от инфраструктурата на квартала и нямала име. Пред блок 10 се намирала изкопана дълбока около 50-60 см дупка, от пропаднала пръст, която не била сигналзирана или обезопасена по никакъв начин и била в лявата част на улицата, на пътното платно, като отдясно имало паркирани автомобили.

Гумата на велосипеда на ищеца попаднала в дупката, той загубил равновесие, ударил се в паркирана отдясно кола и паднал на лявата си страна, върху колелото си и върху левия си крак.

Изложения механизъм се потвърждава от показанията на двамата свидетели М. Г. и К. Х., които са очевидци на падането. И двамата свидетели описват еднозначно наличието на дупка на пътното платно с посочените размери, която е била налична към 22.20.2020г.

В резултат на падането ищецът е получил счупване на лява бедрена кост в горната и част (пертрохантерно счупване).

Описаните увреждания, получени от ищеца, съобразно заключението на 2 изслушаната съдебно-медицинска експертиза, са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент

По принцип, според вещото лице, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид счупвания е около 8 месеца. През периода на възстановяване, ищеца е търпял болки и страдания, като първите 3 месеца, болките са били с по голям интензитет. На ищеца е било проведено оперативно лечение в МБАЛ „Света А.“ в град София, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с пирон и винтове. Евентуално му предстои още една операция за отстраняване на металната остеосинтеза. Операцията, според експерта, не е задължителна и се извършва или по медицински показания или по желание на пациента.

При прегледа, извършен на 16.11.2021 г. (дата на изготвяне на заключението на експертизата) се установило по външната страна на лява тазобедрена става и бедро три надлъжни оперативни белега, с дължини съответно 4 см, 2 см, 2 см. от входящите отвърстия на пирона и застопоряващите винтове. Запазен обем движение в лява тазобедрена става, болезнени в крайните си фази.

Наличните неврологични усложнения у ищеца, според експертизата са от типа на полиневропатия от смесен тип-умерена степен. Хроничните оплаквания от променен усет, намалена мускулна сила и промяна във фината чувствителност променят качеството на живот на лицето. Има периоди на засилване на мускулната слабост при повишени изисквания от физически произход към тялото. Влиянието е предимно физическо, психо-емоционално.

Наличните промени нямат отношение към когнитивната функция на лицето и поведенческите реакции. Наличната непролиферативна ретинопатия води до промяна в остротата на зрение по принцип, но не са представени доказателства за състоянието на ищеца. Според заключението на експертизата наличните хронични заболявания на ищеца, а именно захарен диабет с усложнения -диабетна полиневропатия и ретинопатия, ако към момента имат клинична компенсация не могат да доведат до остро състояние придружено с падане. В случая нямало отразено моментно състояние на метаболитния синдром-нива на кръвна захар.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът изпитвал 3 силни болки от счупването. В болница престоял пет-шест дни. След това бил настанен при баба си, която полагала грижи за него. Свидетелката И. П., сестра на ищеца също ходила да се грижи за него. Ищецът бил в депресия, страхувал се да стъпва на крака си, тъй като трябвало много да го пази. Преди инцидента работил в строителството, а след инцидента около осем месеца не можел да работи. Издържали го баща му и сестра му. Според свидетелката ищеца не употребява алкохол и не знае да употребява наркотици. Около пет – шест месеца използвал две патерици, след това една, а когато отново започнал работа не използвал, но имал болки.

Според показанията на свид. О. Т., главен инженер на Община Радомир, през 2020г. имало голямо асфалтиране в гр. Радомир и ж.к. Арката. Към октомври 2020 г. улицата представлявала вътрешноблокова, квартална уличка със широчина от около 3-4 метра. Тя била асфалтирана към онзи момент. В квартала на тази улица нямало дупки. Тя била междублокова улица и нямала разграфени платна. След м. октомври 2020 г. общината правила асфалтиране тази година - 2021 г., но специално тази улица не била ремонтирана, т.е. не е имала нужда от такива дейности, тъй като била ремонтирана през 2019 г. Там нямало велоалея. Тя била под наклон. Там имало паркирали коли, които стеснявали участъка. Тази улица нямала никаква сигнализация. Имало улични лампи. Не били постъпвали сигнали за проблеми по тази улица.

С оглед изложените фактически констатации и искания на ищеца, следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

За уважаване на иска с посоченото правно основание е необходимо доказване, че са налице противоправни действия на лице, на което ищецът е възложил изпълнението на задължение по закон и вследствие на което ищецът е претърпял вреди, като пряка и непосредствена последица.

Отговорността на възложителя е обективна и безвиновна. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца.

Искът е доказан по основание. Съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В изпълнение на законовата делегация на чл. 36 от ЗП е приета 4

Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която е регламентирано в чл. 3, че поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: т.3 - за общинските пътища - от общините. Безспорно е, че улицата на която е станал инцидента е общинска.

Установено е от събраните доказателства, че причина за инцидента е било наличието на дупка на пътното платно, в която е попаднал велосипеда на ищеца.

След като е налице противоправно поведение на служител на ответника, макар същия да не е посочен и установен конкретно и вреда за ищеца са налице условията за ангажиране на отговорността му.

При наличието на събраните доказателства, ПОС е определил обезщетение в размер на 20 000лв. за претърпените неимуществени вреди.

Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с практиката на съдилищата при определяне на обезщетения за подобни увреждания. При определянето е съобразено, че ищецът е претърпял оперативно лечение, поставени са му плака, винтове; бил е обездвижен 6-8 месеца, придвижвал се е с помощни средства. Счупването е оставило трайни увреждания, като движенето в крайна степен на ставата е болезнено. Касае е за млад човек, в активна, трудоспособна възраст, на който се налага да извършва непрекъснато тези движения. По време на възстановителния период е бил зависим от грижите на баба си, като се е наложило да смени местоживеенето си, бил е много стресиран. При определяне размера на обезщетението са съобразени всички относими обстоятелства, като същото е индивидуализирано съобразно конккретните обстоятелства.

В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди че същия е допринесъл за настъпването му. Възражението е бланкетно и в подкрепа на него не са събрани конкретни доказателства. Не са събрани доказателства с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Според заключението на вещото лице, няма доказателства здравословното състояние на ищеца към момента на инцидента да е повлияло 5 за настъпването му. С отговора на исковата молба е наведено възражение, че велосипедът на ищеца е бил технически неизправен, но ответникът не е посочил доказателства във връзка с това си твърдение. Твърдението за наличие на неизправност е твърдение за положителен факт и подлежи на доказване от страната, която го твърди, тъй като тя черпи изгодни правни последици за себе си от този факт.

С оглед изложените съображения и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат се тези на ПОС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат направените в настоящото производство разноски. Тъй като на същия е оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, следва на адвокат Г. Й. да бъде присадена сумата в размер на минимално дължимото възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалваемия интерес в размер на 2 200лв.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 427/02.12.2021г. по гр.д.№ 238/21 по описа на Окръжен съд - Перник, в частта, в която е осъдена Община Радомир да заплати на Б. А. И. ЕГН ********** сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесно увреждане настъпило на 22.10.2020г., ведно със законната лихва за забава считано от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Радомир да заплати на адвокат Г. Й. от САК, гр.