Решение № 172 от 11.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Монтана, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200455 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 47 от 24.03.2026 година, издадено от Директора на РДГ град Б. на Г. М. В., ЕГН ********** и адрес: с. В., общ. Б., обл. М., ул. „Х.Д.“ № 6, за нарушение на член 213,ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/ и за нарушение на член 213,ал.1, т.2 от ЗГ на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление В. обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призована се явява лично.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.01.2026 год. служителите на ТП ДГС-М. В. Ц. Н. и Н. И. Н., свидетели по настоящето производство установили в двора на имота, обитаван от В., 5 кубически метра дърва за огрев от вид цер, които не били маркирани. В. заявил, че разполагал с документи за произход и представил превозен билет от 09.09.2025 год. за транспортиране на сурови части от габър, ясен и дъб до същия адрес, но маркирани с горки марки и друг размер.

Посочените в превозния билет дърва били и от друг вид, а не цер каквито 1 били намерените в двора му. По случая свидетелката Н. съставила констативен протокол № 006587 от 17.01.2026 г., както и АУАН № 6533/17.01.2026 год. за нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ от Г. М. В..

По случая била оформена преписка, която била изпратена на РП М., с оглед преценка на осъществен състав на престъпно деяние по член 235,ал.2 от НК. С Постановление на Районна прокуратура гр. М. с № 935/26 от 12.03.2026 г, бил направен отказ да се образува наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК, а материалите върнати за преценка дали е налице извършено административно нарушение.

След получаване на материалите АНО издал атакуваното Наказателно постановление № 47 от 24.03.2026 година, с което на Г. М. В., ЕГН ********** и адрес: с. В., общ. Б., обл. М., ул. „Х.Д.“ № 6, за нарушение на член 213,ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/ и за нарушение на член 213,ал.1, т.2 от ЗГ на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Ц. Н. и Н. И. Н., както и от надлежно приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на служителите на ДГС М., предвид обстоятелството, че същите дават показания за факти, които са възприели лично. Установени бяха противоречия в техните показания, които бяха отстранени при проведената очна ставка.

Същевременно жалбоподателя не подкрепи твърденията си с каквито и да било доказателства – в частност документи удостоверяващи законни произход на процесните дърва.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни 2 реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В хода на производството безспорно е установено, че на процесната дата жалбоподателят В. е съхранявал в дома си в село В., обл. М. 5 кубически метра дърва за огрев от вид цер, които не били маркирани и за които няма документ удостоверяващ законния им произход, както и превозен билет. С това деяние безспорно е нарушена разпоредбата на член 213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ.

Според въззивният съд в настоящият случай АНО правилно не е приложил разпоредбата на член 28 от ЗАНН, а е наложил административно наказание на нарушителя, тъй като конкретно установеното не се отличава от обичайните нарушения от този вид. Установеното количество незаконно съхранявана дървесина също не е незначително, поради което преценката за неприлагане на т.нар „маловажен случай“ е правилно и законосъобразна.

АНО правлино и законосъобразно е приложил санкционната норма съгласно член 266,ал.1 от ЗГ, където е предвидено, че наказва „с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.“. В конкретния случай наложеното наказание е в посочения от закона минимум, което според настоящият съд е правилно и законосъобразно.

По мотиви от гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В хода на производството разноски не са претендирани.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 47 от 24.03.2026 година, издадено от Директора на РДГ град Б., с което на Г. М. В., ЕГН ********** и адрес: с. В., общ. Б., обл. М., ул. „Х.Д.“ № 6, за нарушение на член 213,ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/ и за нарушение на член 213,ал.1, т.2 от ЗГ на основание чл. 266,ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,56 евро /500,00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

3

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4