Присъда № 9 от 08.02.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 665/2022
- Вид
- Присъда № 9
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Цвета Живкова Попова, Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл.119 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 38а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.4, предл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по Присъда №9 от 08.02.2023г. по НОХД №665/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който на съд е предаден С. П. С., ЕГН ********** по обвинение в престъпление по чл.116, ал. 1, т. 6, предл. Второ и трето , вр. чл. 115 от НК, за това, че за времето от 19.25ч. на 02.10.2021г. до 05.45ч. на 03.10.21г. в гр.Бургас, бул.“С. Стамболов“, пред №73, в градинката срещу входа на УМБАЛ –Бургас, чрез нанасяне на удари с глава, крака и дървен кол в областта на главата, довели до причиняване на тежка черепно-мозъчна травма и свързаните с нея несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите структури, умишлено умъртвил Б. Ф. Х. ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.
В съдебно заседание, обвинението се поддържа от прокурора така, както е повдигнато с обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин, представяйки своя анализ на доказателствената съвкупност. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на инкриминираното деяние и за него да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като се зачете и времето, през което С. търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“. Гражданския иск намира основателен и подлежащ на уважаване в пълен размер.
Поверениците на частния обвинител Р. Р. пледират за признаване подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание доживотен затвор. Частният обвинител изразява позиция за осъждане на доживотен затвор без замяна като справедливо наказание и съответно на извършеното .
Защитникът на подсъдимия С. – адв. Даков намира делото за изяснено от фактическа страна, като предлага приемането на фактическа обстановка различна от тази описана в обвинителния акт и поддържана от прокурора.
Съобразно същата , пледира деянието да се квалифицира като такова по чл.119 от НК, а именно убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за което при приложението на чл.55 от НК да му се определи наказание лишаване от свобода под минимално предвидения от закона за този вид престъпления размер от 5 години .
Подсъдимият , в личната си защита се дистанцира от позицията на своя защитник. Настоява, че не е осъществил действия, насочени към умъртвяване на жертвата. Счита, че не следва да се дава вяра на разпитаните свидетели, описващи удари нанасяни от подсъдимия върху пострадалия след падането на последния от собствен ръст на земята . Оспорва се възможността те визуално 1 да възприемат такова поведение, поради мястото и времето на случващото се - навън, вечер, при липса на осветление, в тъмната част на денонощието.
Настоява, да не се дава вяра и на сведенията в прочетените показания на свидетеля Д. И./М. ***/, поради стара лична вражда между тях, която според него обосновава заинтересованост от осъждането му, с цел подсъдимият да бъде унизен и да търпи страдания от ограниченията, свързани с правото му на свободно придвижване .
В последната си дума подсъдимият С. заявява, че се е намирал в състояние да не може да осъзнава какво точно се случва, след като е бил бит и некоординиран в движенията. Оставя на съда преценката за квалифициране на извършеното от него.
От поотделната и съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. П. С. е роден на ***г. в гр.***, *** гражданин, *** образование, ***, с адрес в гр.*, к-с „*“, бл.*, вх.*, ет.*.
Към датата 02.10.21г. подсъдимият С. С./ по прякор ***/ и свидетелите М. В. П., М. Г. М. /***/, Д. С. И. /**/, Р. Д. Ж. и Д. Т. Г. /М. ***/ се познавали помежду си. Подсъдимият С. С. и свидетелите М. П., Р. Ж. и Д. Г. познавали бегло пострадалия Б. Ф. Х., но не знаели имената му и го наричали по различен начин - К., Г., Г., Г., С., Б. и др.
Много често, в различен състав помежду си се събирали на площадката в градинката - обособено място с правоъгълна форма , находяща се пред Хирургическия корпус на УМБАЛ -гр. Бургас. Площадката е покрита с квадратни бетонови тротоарни плочи и оградена с бетонов бордюр с височина 30см., като на нея има поставени четири пейки, а градинката отвъд е озеленена.
Свидетелят М. В. П. имал постоянен адрес, но се установил да живее в градинката пред болницата и спял на една от пейките. Боледувал от сънна апнея и тромби в краката, поради което бил трудно подвижен. Предимно седял на една от пейките на площадката и спял на нея.
На 01.10.2021г., вечерта, Д. Г./ М. ***/ бил в района на УМБАЛ Бургас. Подсъдимият С. му казал, че му дължи 30 лева, настоял той да му ги върне веднага и Г. му ги дал.
На 02.10.2021г., вечерта, след 19.00ч. Д. Г. срещнал Б. Ф. Х.. Оплакал му се, че С. С. /***/ му е искал пари. Двамата с Б. Х. тръгнали заедно да потърсят „***“/подсъдимия С./.
Същата вечер-02.10.2021г., около 19,00ч., свидетелят П. седял на една от пейките на циментова площадка в градинката пред УМБАЛ гр. Бургас, намираща се на 150-200м. от хирургичния корпус на болницата. Било на смрачаване, но пред сградата на болницата имало осветление, което към онзи момент било включено и в градинката се е виждало ясно. При него отишъл първо свидетеля Д. С. И. /с прозвището ***/. Малко по-късно, при тях отишъл 2 и свидетелят Р. Д. Ж.. И. пил бира, а П. и Ж. пили вино.
Около 19,30ч. пострадалият Б. Х. и Д. Г. се приближили , вървейки към площадката в градинката пред болницата. Х. започнал да вика: „***, къде си бе, ***?“, като едновременно псувал и говорел, че нещо щяло да му се случи.
Отишъл при свидетеля М. П. и го запитал къде е С./**/. След това пострадалият Х. обяснил на свидетелите И., П. и Ж., че подсъдимия С. С. бил взел пари от Д. Г./М. ***/.
Малко след това, подсъдимият С. П. С. също дошъл на площадката пред УМБАЛ - Бургас.
Б. Х. се приближил до него и двамата започнали да разговарят за парите, които С. бил взел от Д. Г. /***/. Х. настоял С. да върне онези 30лв., които бил взел, като плати отделно на него самия 20лв. глоба и го заплашил, че нещо щяло да му се случи. Междувременно го и псувал. Подсъдимият С.
С. му отвърнал, че друг път ще говорят и седнал на бордюра.
Х. отишъл при него, ритнал го в главата и в слабините. Накрая го напръскал няколко пъти в лицето със спрей, който държал в ръката си, на което подсъдимият не отвърнал . След като съдържанието на спрея свършило, Х. хвърлил флакона на земята. Преустановил нападението. Обърнал се с гръб към С. и започнал да се отдалечава.
Когато Б. Х. бил вече на около 2.5метра , подсъдимият С. С. му се заканил , че ще разбере кой е и ще го намери, за да му потърси сметка за стореното. После станал от бордюра и тръгнал към Х.. Пострадалият се обърнал и започнал да отстъпва назад. Подсъдимият хванал с ръцете си ръцете на Б. Х., след което му нанесъл значителен по сила челен удар с главата си в областта на неговата главата и така му причинил счупване на носни костици, както и контузии на мозъка/мозъчен кръвоизлив . От удара в главата с тази на подсъдимия, Х. загубил равновесие, паднал назад и ударил в бордюра на бетонната площадка своята глава в тилната й област. Този последващ удар бил изключително силен и причинил още контузии в мозъка/масивен мозъчен кръвоизлив/, включително и разкъсване на мостов кръвоносен съд/ вена/.
При удара с глава, веждата на подсъдимия С. се сцепила и потекла кръв.
След като паднал, пострадалият Б. Х. останал да лежи на земята известно време /около 3-4 минути/, със затворени очи и с пребледняло лице, в които подсъдимият С. С. продължил да му нанася удари. Ритнал го няколко пъти с крак по горната част на тялото - гърдите и главата, а също и в слабините .През цялото време пострадалият лежал безучастно и не се отбранявал. Все още бил жив и в съзнание. Докато С. му нанасял тези удари, по цялото лице и по главата на Х. имало кръв, той стенел и хъркал и само успял да се завърти на една страна.
Било около 20,00ч. С видетелят Д. И. не издържал на гледката и стенанията на Х. и напуснал площадката и градинката пред болницата.
В един момент пострадалият Х. се надигнал и успял да се придвижи 3 около метър - два, до тревната площ отвъд скамейките и седнал там в тревата, на около 2-3 метра от пейките, а после легнал на една страна и се отпуснал.
Междувременно подсъдимият С. се върнал до пейките и от там взел намиращо се в близост, в градинката, парче от дърво – клон. С него, надвесен над пострадалият започнал да му нанася удари отгоре надолу , като го ударил три пъти, по краката и бедрата.
Виждайки тежкото състоянието на пострадалия и действията на подсъдимия, свидетелят Ж. преценил, че ако побоя продължи , пострадалият може да умре. Затова опитал с думи да възпре С., казвайки му, че може „ да стане беля“.
Свидетелят П. поискал също да удари Х. с клона, но подсъдимият С. не му позволил, като му казал да не го пипа, защото Х. бил „негов“.
Около 20,30ч.-21.00ч., в градинката пред болницата дошъл свидетелят М. М. и видял състоянието на лежащия на тревата пострадал Б. Х.. Лицето му видимо било оточно и зацапано с кръв толкова, че било невъзможно да се разпознае кой е пострадалия човек.
Минута-две по-късно, до площадката се върнал свидетелят Д. И. и започнал да търси прожектора си. Подсъдимият С. му осветил пространството и И. видял състоянието на Б. Х. – лежащ на тревата, с много подуто и зацапано с кръв лице. И. запитал М. П. какво е станало. Последният му отговорил, че подсъдимият С. С. биел Х. „на почивки“. И. и М. седнали и започнали да си говорят. В това време, Б. Х. лежал на тревата, с кръв по лицето, охкал от болки и стенел, и хъркал.
През това време, С. се приближил отново до лежащия на тревата на 23метра от пейките Б. Х., като го псувал „Майка ти да ***!“, „Ти татко ли ще ми ставаш?“. После се върнал до пейките, взел клона, върнал се отново до пострадалия и започнал да удря с него Х.. Надвесен над него, му нанесъл три удара отгоре надолу към бедрата и краката му. Х. охкал и стенел, че го боли и молил С. да спре да го бие, но подсъдимият продължавал. Едновременно с това му казал, че ще го „ликвидира“. Докато го удрял с дървото, част от него се счупило. С. казал на пострадалия, че имал късмет, че дървото било гнило и го хвърлил настрани.
Подсъдимият не оставил Х. там, където би могло да бъде видян от случайни минувачи, а го издърпал настрани към храстите. Х. споделил, че изпитва студ и С. го покрил с едно одеяло, като го оставил да лежи на същото място.
Непосредствено след това свидетелят Р. Ж. си тръгнал оттам.
Свидетелят М. М. останал в близост до площадката и тревната площ около четиридесет минути, след което се оттеглил на около четиридесет метра, за да спи. От мястото където легнал, чувал как Христов продължава да стене от болка.
След него, към полунощ свидетелят Д. И. също напуснал градинката пред болницата.
4
През нощта М. П. се събудил и видял, че пострадалия Б. Х. леко се е преместил, но все още бил жив.
На сутринта, 03.10.2021г., С. С. събудил свидетеля М. П. и му казал, че Б. Х. е починал.
На 03.10.2021г. в 05,53ч. подсъдимият подал сигнал от собствения си телефон с №0896*** на спешен тел.112 за случилото се, като отново позвънил за същото и в 05,55ч.
На място бил изпратен дежурен автопатрул. Полицейските служители –свидетелите Г. Н. К. и Н. Н. Н. били посрещнати на местопроизшествието от подсъдимия С. С., който ги завел до лежащия на земята и завит с одеяло Б. Ф.
Х.. Когато С. отметнал одеялото от главата му, полицейските служители видели, че лицето на Х. е силно наранено, насинено, в кръв и у жертвата липсват признаци на живот.
Подсъдимият С. С. им обяснил, че предната вечер между него и пострадалия е възникнал скандал, поради претенциите на Х., че С. му дължи пари. Х. го напръскал със спрей, а той от своя страна го ударил с глава. Х. паднал и си ударил главата в бордюра, а след това С. му нанесъл удари по тялото. После Х. сам се бил преместил в тревната площ и останал там.
Пристигналият на място екип от спешна медицинска помощ констатирала смъртта на Б. Ф. Х..
Горната фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а именно от: показанията на свидетеля Г. К. пред съда и дадените от него на досъдебното производство на 21.01.22г. , прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля И. Н.
Разпечатката съдържа 47 от 242 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a255878c-846b-4170-b28f-99c92fc0b176