Решение № 1361 от 22.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело № 20244110101782 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от ****против „**** установителен иск за недължимост на вземанe, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че през месец април 2024г. ищецът получил покана за погасяване на просрочени задължения за клиентски номер ***за сума в размер на 93,48лв. с ДДС, по фактура №0066042669/01.03.2024г. Ищецът твърди, че не е в договорни отношения с „****“ и не е титуляр на посочения клиeнтски номер. Ищецът заявява, че не е бил в договорни отношения и с доставчик ***чийто услуги предоставя ****. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ищецът „**** не дължи на ответното дружество **** сумата 93,48лв., представляваща ползвани и неплатени услуги и че не е налице облигационно правоотношение между ищцовото и ответното дружество. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава иска. По отношение на разноските, ответникът излага становище, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца.

С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на ищеца, в проведеното открито съдебно заседание на 26.09.2024г. е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че 1 признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът намира, че независимо от това, че ответникът призна предявения срещу него иск, той не следва да бъде освободен от задължението за заплащане на разноски, тъй като не е налице първата предпоставка визирана в чл.78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Видно от представените с исковата молба доказателства, ответникът е отправил до ищеца покана за доброволно плащане с искане за заплащане на процесната сума. Това обуславя и правния интерес на ищеца да води настоящото производство за установяване недължимост на претендираното от ответника вземане. Обстоятелството, че ответникът не търси вземането си в изпълнително производство, не лишава ищеца от възможността да предяви иск, с който да установи със сила на присъдено нещо недължимостта на претендираната от ответника сума. В този смисъл съдът намира възражението на ответника за недължимост от него на разноските за настоящото производство за неоснователно, поради което съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *********, че „*********** НЕ ДЪЛЖИ на ***** сумата 93,48 лв./деветдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, претендираната за ползвани и неплатени услуги и че не е налице облигационно правоотношение между ищцовото и ответното дружества.

ОСЪЖДА „*****, ДА ЗАПЛАТИ на „******* сумата общо 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2