Определение № 220 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. София, 02.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка К.

Членове:

Вероника Николова

Мадлена ЖелЕ. като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20238003900653 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. М. М. срещу определение №177/15.03.2023г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено на осн. чл.248 ал.1 от ГПК решението от 22.12.2022г. по същото дело в частта за разноските, чрез присъждането на адвокат Е. Е. П., на основание чл.38 ал.1 т.3 и т.2, вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1200 лЕ..

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.38 от Закон за адвокатурата. Поддържа, че въззивният съд не е дал отговор на неговите възражения, че ответницата Е. К. не е материално затруднено лице, нито адвокат П. е в близки приятелски отношения с ответника И. Х..

Ответниците по частната жалба И. И. Х. и Е. А. К. не изразяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В постоянната практика на ВКС, формирана с определение №731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№5256/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение от 02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. В тези случаи следва да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която текстът на закона препраща.

В настоящата хипотеза въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. М. М. против „Елон“ ООД, И. И. Х. и Е. А. К. иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство. Ответниците по иска – въззиваеми Е. К. и И. Х., са били представлявани от адвокат Е. Е. П., въз основа на приложените договори за правна защита и съдействие от 14.11.2022г., в които изрично е договорена безплатна правна помощ.

Съобразно датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие между ответниците и процесуалния им представител, приложение намира правилото на чл.7, ал.1, т.1 0 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от 04.11.2022г. Съответно адвокатското възнаграждение за всеки от ответниците по иска възлиза на 1250 лв., като присъденото с обжалваното определение 2 възнаграждение е в по – малък размер.

С оглед изложеното, обжалваното определение по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №177/15.03.2023г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3