Решение № 1007 от 07.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Стара Загора, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530100950 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. К. К. против "Сити Кеш" ООД, гр. София с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Молбата до съда е да бъде осъдено ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, да заплати на ищцата сумата в размер на 600 лева, недължимо платена лихва и неустойка по недействителен Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да й заплати сумата в размер на 550 лева, недължимо платена по недействителна неустойка по Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество „Сити кеш“ ООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор. Сочат, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК, а исковата молба е нередовна.

Твърдят, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, оспорената неустойка е действителна и не е налице неравноправност по ЗЗП. Молят съда да постанови съединяването на гр.дела по описа на Районен съд - Стара Загора: № 934/2025 г, № 950/2025 г., № 951/2025 г. и № 988/2025г. в едно общо производство. В случай, че приеме иска за допустим за самостоятелно 1 разглеждане в настоящото производство, молят да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, като им бъдат заплатени направените от тях разноски.

В исковата си молба ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. сключен със „Сити Кеш“ ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1900.00 лева, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 2074.98 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита бил в размер на 56.73 %, а ГЛП в размер също на 44.5% , при срок на кредита от 17 вноски. В чл.11 от договора било предвидено, че ако ищцата следвало да заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 832.02 лева. Същата била заплатила по Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. сумата от 1900 лева главница, 50 лева лихва и 550 лева неустойка. Счита, че Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

На първо място, сключеният Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок за кредита, или бил променлив.

Нарушението било още по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор за кредит.

На следващо място, процесния договор не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 2 на договора за кредит, като се посочили взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно било включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на неустойка. Не ставало ясно дали същите били отразени в ГПР.

Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на 3 заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.

Наред с това Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 832.02 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на 4 чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. следвало да се прогласи за недействителен.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № 1013337 от 05.02.2024г. предвиждаща заплащането на неустойка била нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал. 1 от ЗЗП.

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС 5

/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др./. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали била нарушен някой от посочените основни правни принципи се правило от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.