Решение № 138 от 21.11.2022, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 21.11.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд– град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Бистра

Бойн при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията АД № 228 по описа за 2022 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 00-093 от 21.07.2022г. по описа на Община Шумен, депозирана от С.И.С. с ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.С. срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД 002231/05.08.2020г., издаден от старши инспектор „Данъчни приходи“ в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, с който са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., в размер общо на 199,28 лева главница и 49,14 лева лихви, на обща стойност 248,42 лева. АУЗ е потвърден с Решение №ЖБ-00-186/20.07.2022г. на Началник на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен. С жалбата се иска отмяна на акта като нищожен, нередовно връчен и незаконосъобразен, като издаден при липса на реквизити- не съдържа фактически основания за издаването си, съгласно §2 от ДОПК, във връзка с чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят С. се представлява от адвокат Д.С. от ШАК, който в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в нея съображения, посочвайки, че в оспорения акт липсват реквизити като данъчна основа и идеална част от собствеността на имота, предвид факта, че жалбоподателката не била подавала декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ. Освен това, актът не бил връчен и постановяване на повторно решение на горестоящия административен орган било недопустимо. Поддържа изложеното и в Становище от 04.08.2022г.

Въз основа на посочените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания акт в цялост и присъждане на разноски.

Ответната страна– Началник на отдел

„Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт Атанасова, която оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че жалбоподателката С. е собственик на недвижим жилищен имот, намиращ с в гр.Шумен, с административен адрес комплекс Херсон №8, ет.8, ап.25.

С резолюция за проверка №023/03.08.2020г. бил определен старши инспектор „Данъчни проходи“ да извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на данъчен орган за периода 2015-2019г. по списък Приложение №6, включващ под номер 1590 жалбоподателката С.С., със задача установяване на неплатени задължения по ЗМДТ и срок 03.09.2020г./стр.51 по адм.д.№8/2022г., приложено към настоящото дело/. С Акт за установяване на задължения № АУЗД002231/05.08.2020г., издаден от главен инспектор "Данъчни приходи" в Отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен по отношение на С.И.С. били установени данъчни задължения за ДНИ и ТБО за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., в размер на 199,28 лева главница и 49,10 лева лихви за просрочие към 05.08.2020г., на обща стойност 248,42 лева. Цитираният АУЗ бил изпратен за връчване по пощата с известие за доставяне с обратна разписка на адрес гр.Шумен, к-кс "Херсон" № 8, ет.8, ап.25, като съобщението се върнало невръчено с отметка "пратката е непотърсена". По делото е приложено и невръчено известие за доставяне с "Тип топ куриер"АД от 24.06.2021г., в което на дата 26.07. в 13.00 часа е отразено, че "лицето не е открито". Със Съобщение по чл.32, във вр.с чл.33 от ДОПК № 94-00-4962/12.08.2021г., издадено от орган по приходите при Община Шумен, поставено на 12.08.2021г. и е свалено на 26.08.2021г., оспорващата е уведомена да се яви в 14 дневен срок за получаване на АУЗ по ЗМДТ № АУЗД002231/05.08.2020г. С известие за доставяне с обратна разписка от 13.08.2021г. посоченото съобщение е изпратено на адрес гр.Шумен, к-кс"Херсон" № 8, ет.8, ап.25, но е върнато невръчено с отметка "пратката е непотърсена". Видно от положената от служител на Община Шумен отметка върху АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г., същият е счетен за надлежно връчен на 26.08.2021г. по реда на чл.32 от ДОПК, респективно е влязъл в сила на 09.09.2021г., като необжалван.

С

Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г. С.И.С., представлявана от пълномощника си адв.Д.С., е оспорила АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г. пред Кмета на Община Шумен, с твърдения за немотивираност и за погасяване по давност на установените с него задължения. Отправила е искане за отмяна на два АУЗ, включително настоящия като нищожни, незаконосъобразни и неправилни. Посочила е също, че спрямо нея е образувано изпълнително дело № 1172/2021г. на ЧСИ Д.З.при ШОС, за събиране на задълженията по двата АУЗ.

С Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., издадено от Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, изготвено в отговор на Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г., оспорващата е уведомена, че АУЗ № АУЗД002231/ 05.08.2020г. е съобщен по реда на чл.32 ал.4 от ДОПК на 12.08.2021г., счетен е за надлежно връчен на 26.08.2021г. и е влязъл в сила по реда на чл.32, ал.6 от ДОПК на 09.09.2021г., като необжалван. Заключено е, че Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г. е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване по чл.107 ал.4 от ДОПК, поради което е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Цитираното писмо е съобщено на адв.Д.С. пълномощник на С.И.С., на 06.01.2022г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка, издадено от "Тип топ куриер"АД.

С

Жалба вх.№ 94-00-062/06.01.2022г. С.И.С., чрез пълномощника си адв.Д.С. оспорила Писмото и АУЗ № АУЗД002231/ 05.08.2020г., пред Административен съд-гр.Шумен, като било образувано АД № 8/2022г. по описа на ШАдмС. По отношение на предприето спорване на Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на С.И.С. срещу АУЗ № АУЗД002231/05.08.2020г. като просрочена, съдът е приел жалбата за основателна, поради което писмото в тази му част било отменено и преписката върната на решаващия орган с указание да се произнесе по оспорването срещу посочения акт по реда на чл.155 от ДОПК, с мотивирано решение. Окончателният съдебен акт е приет по настоящото дело, поради което въпросът относно връчването на АУЗ не може да бъде преразглеждан в настоящото произоводство, въпреки повторно направените възражения в тази насока.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Със жалбата срещу АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от орган по приходите при община Шумен, се оспорва неговата нищожност и незаконосъобразност в законоустановения 14– дневен срок/връчено решение на 21.07.2022г. и оспорено същия ден/. Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който актът създава задължения, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Процесният АУЗ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото представлява властническо волеизявление на административен орган, пораждащо задължения за неговия адресат.

Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл.4 ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл.4 ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е приложим и досежно установяването, обезпечаването и събирането на местните такси.

По делото е представена Заповед

№ РД-25073/08.01.2020г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.4 ал.4 от ЗМДТ, са определени длъжностните лица с права и задължения на органи по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и Ж.Х.– Старши инспектор Данъчни приходи и издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган.

Оспореният АУЗ е издаден в изискуемата от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за издаването му е посочено наличието на задължение за заплащане на ДНИ и ТБО досежно деклариран от недвижим имот, а като правно такова– чл.107 ал.3 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

В съдържанието му са посочени напълно ясно размерът на задълженията, данъчните периоди, подробно са индивидуализирани отделните обекти- недвижимите имоти, за които те се отнасят, а така също и е посочено кои от установените задължения са за местен данък върху недвижимите имоти и кои за такса за битови отпадъци. В процесния АУЗ е посочено и кой е неговият адресат. Поради това, настоящият състав на съда намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици. Това сочи и на отсъствието на основание по смисъла на чл.146 т.2 от АПК за прогласяване на акта като нищожен. Гореизложеното налага извода, че АУЗ е издаден при спазване на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, респективно не страда от порок по чл.146 т.2 от АПК.

На следващо място, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обуславящи нищожност и унущожаемост на издадения административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че са налице предпоставките по чл.107 ал.3 от ДОПК за служебно издаване на акт за установяване на задължения, доколкото е налице неплатено в срок задължение и не е извършвана ревизия (което не е спорно по делото).

В процесния случай не се установява нито едно от основанията за прогласяване на нищожност на АУЗ.

По отношение на твърденията за незаконосъобразност на АУЗ, поради липса на реквизити, съдът намира същите за неоснователни. По делото не е спорна собствеността на жалбоподателката по отношение на имота, за който са установени задължения, както и осъществяването на услуги по сметосъбиране от Общината.

Спорно е наличието на данни по отношение на начина на определяне на задълженията в АУЗ, като в тази връзка съдът указа на жалбоподателката в проекто-доклада си, в частта му относно тежест на доказване, че следва да поиска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. От страна на жалбоподателката не бяха направени никакви доказателствени искания.

Съдът намира, че процесния АУЗ е издаден след като всестранно и правилно са изяснени релевантните за определяне на данъчните задължения факти. Задълженията са били установени въз основа на декларация, депозирана от задължено лице.

Извън правомощията на компетентния орган е да установява правилно ли са попълнени данните от декларатора- С.Д.С., съпруг на жалбоподателката, чиято Декларация по чл.14 от ЗМДТ с № 30411100022/03.02.1998г. е приложена по административната преписка и цитирана в АУЗ. Видно от същата, в нея е индивидуализиран недвижимия имот по административен адрес, площ, начин на придобиване, като е посочено, че жалбоподателката притежава ½ ид.ч. от същия.

Действително, в АУЗ липсва посочена данъчна основа. Този пропуск обаче не е съществен, предвид обстоятелството, че по повод проведеното обжалване по административен ред, горестоящият административен орган е изложил подробни аргументи и такава фигурира в Решението в размер 23171,30лв, като подробно е изчислено и описано в табличен вид по отношение на всеки данъчен период в какъв размер е задължението, съобразно промилите- 1,3 по чл.25 ал.1 от ЗМДТ, при декларирано основно жилище за ДНИ, и 1,5 за ТБО. Данъчната основа, промилите и математическите изчисления не са били оспорени от жалбоподателката в съдебното производство.