Определение № 391 от 13.07.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Варна, 13.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500310 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от СВ. Т. СТ. от с. Одърци, община Добрич, чрез адв. Е.В. от АК-Добрич, против определение № 392/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 280/2022 г. на ОС-Добрич, с което е било прекратено въззивното производство, образувано по жалба с рег.

№ 4990/24.03.2022г. на СВ. Т. СТ. срещу решение № 169/09.03.22г. по гр.д. № 2980/21г. на РС-Добрич, в частта на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака на СВ. Т. СТ. и П. Б. СТ.. В частната жалба е изложено, че С. е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което се прекратява брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен на осн. чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от СК, и на осн. чл.

56, ал. 5 от СК ползването на семейното жилище в с. Храброво, община Балчик, ул. „Пета“, № 1 е предоставено на П. С.. Сочи се, че във въззивната жалба е било изложено, че С. няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но въпреки това съдът е приел, че последният е дълбоко и непоправимо разстроен. Поддържа се твърдението, че това е станало по вина на мъжа, който е заживял с друга жена, поради което прекратяването на брака е следвало да стане единствено по вина на ищеца.

При това положение не е следвало да бъде уважавано искането на последния за предоставянето му на семейното жилище, тъй като разстройството на брака е следствие на неговото поведение. Претендира се настоящият съд след 1 преценка на доказателствата да намери, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищеца и да отмени обжалваните определение и решение с постановяването на ново такова, в което „да се впише“, че вина за прекратяване на брака има единствено ищеца, като се предостави на ответницата и семейното им жилище.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна П. Б. СТ..

Частната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2980/2021 г. на РС-Добрич е образувано по предявения от П.С. с искова молба с рег. № 8234/23.09.2021 г., по описа на РС – Добрич срещу ответницата СВ. Т. СТ. конститутивен иск с пр. осн. чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК за прекратяване с развод на сключения между страните брак на 07.12.1990 г. в с. Храброво, община Балчик, за който е съставен акт за граждански брак № 1/07.12.1990 г., издаден от кметство с. Храброво, ОНС Балчик, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата. Искът по чл. 49, ал. 3 СК е бил обективно кумулативно съединен с иск по чл. 56, ал. 6 СК за предоставяне на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се в с. Храброво, община Балчик, ул. „Пета“ № 1.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В първото с.з. ответницата е заявила, че не желае да се развежда, тъй като тя изплаща заема за къщата, където живее ищеца и докато не си уредят имуществените отношения. Във второто открито с.з., проведено на 14.02.2022г. ищецът е оттеглил искането си за произнасяне на съда по въпроса за вината на ответницата за причиняване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака и първоинстанционният съд с протоколно определение е прекратил производството по това искане.

С решение № 169/09.03.2022г. по гр. д. 2980/2021 г. на РС-Добрич е прекратен с развод брака, сключен между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия и е предоставил на П.С. ползването на семейното жилище.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от 2

С.С., в която е посочено, че същото се обжалва в частта за вината и в частта за предоставянето на семейното жилище. Поддържа се, че въззивницата няма вина за разстройството на брака, а такава има единствено ищеца, който е заживял с друга жена в семейното жилище на съпрузите. Това жилище е било закупено с кредит, получен от съпругата, който тя продължава да изплаща.

Отправено е искане за допускане на гласни доказателства за установяване на фактите с кого и от колко време ищецът е имал извънбрачна връзка, как се е променил след като е заживял с тази жена и как това е повлияло на съпружеските им отношения. Отправеното искане до въззивния съд е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново за прекратяване на брака, но по вина на ищеца, както и семейното жилище да се предостави на въззивницата.

Администриращият въззивната жалба първоинстанционен съд я е оставил без движение, указвайки на въззивницата да обоснове правния си интерес относно обжалването на решението в частта за вината (предвид на това, че съдът не се е произнесъл по въпроса за вината). С молба от 05.04.22г. въззивницата е посочила, че счита, че вина за разстройството на брака има изцяло ищеца, който е заживял на съпружески начала с друга жена в семейното жилище на съпрузите. Това противобрачно поведение на ищеца е довело до напускане на семейното жилище от въззивницата, до което ищецът не я допуска. Поради това ответницата няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но същевременно поддържа искането за отмяна на решението в частта за вината.

По съображения за липса на правен интерес въззивният съд е прекратил висящото пред него производство в частта, с която въззивницата е поискала прекратяване на брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на П.С..

Настоящият състав на съда намира, че в действителност въззивната жалба е насочена против първоинстанционното решение и в частта за вината относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите (така в самата въззивна жалба, в уточняващата молба от 05.04.22г. и в частната жалба). Първоинстанционният съд обаче с диспозитива на решението си не се е произнасял по вината за разстройството на брака поради оттеглянето на това искане от ищеца пред първоинстанционния съд и поради 3 липсата на релевирано такова искане от ответницата, съобразявайки нормата на чл. 49, ал. 3 от СК. Искането за произнасяне по въпроса за вината в брачния процес се подчинява на правилата на общия граждански процес – на чл. 131, чл. 133, чл. 147 и чл. 266 от ГПК, тъй като това искане само по себе си не съставлява самостоятелен брачен иск. Поради това и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 392/09.05.2022 г. по в. гр. д. № 280/2022 г. на ОС-Добрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4