Определение № 579 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. София, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600670 по описа за 2023 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода А. М. Р., срещу постановено на 23.05.2023 г. определение по НЧД № 373/2023 г. по описа на ОС-Враца, НО, 23 състав, с което е оставено без уважение искането му за допускане на условно предсрочно освобождаване на остатъка от търпяното от него наказание „лишаване от свобода“, наложено му с определение за одобряване на споразумение от 09.09.2022 г. по НОХД № 262/2022 г. по описа на РС-Козлодуй.

В жалбата осъденият Р. развива подробни доводи за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като иска да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по искане на осъдения А. М. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, въз основа на определение по НОХД № 262/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, влязло в законна сила на 09.09.2022 г. С 1 посоченото определение е одобрено споразумение, с което Р. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК. На основание чл. 59, ал. 1, т.1 от НК е било приспаднато времето, през което осъденият Р. е бил задържан, считано от 11.08.2022 г. до 09.09. 2022 г., вкл.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, лишеният от свобода Р. е постъпил в затвора на 19.09.2022 г. Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт – 23.05.2023 г., е изтърпял фактически осем месеца и четири дни, от предварителен арест – един месец и осем дни, от работа – един месец и шестнадесет дни, или общо десет месеца и двадесет и осем дни. Остатъкът за изтърпяване е бил три месеца и два дни.

При това положение, правилно първостепенният съд е приел, че в случая безспорно е налице първата предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, което е за престъпление, представляващо „опасен рецидив“. По този въпрос не се спори по делото.

Правилен и обоснован е и изводът на ОС-Враца, че макар формално Р. да е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 от НК, отсъства втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.

Първоинстанционният съд е се е позовал на документите от затворническата администрация и резонно е мотивирал нужда от продължаване на превъзпитателните дейности с осъдения.

В същото време ОС-Враца правилно е приел, че поведението на лишения от свобода не се отличава с изискваната в посочения законов текст изключителност и Р. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят условното му предсрочно освобождаване от останалата част на наказанието.

В този аспект, при обсъждането на изготвения доклад, решаващият съд е взел предвид, че рискът от рецидив не е намалял от първоначално установените високи стойности, възлизащи на 104 точки. Не е отчетена промяна в стойностите на риска от вреди по всички останали категории. ОСВраца е съобразил и множеството налични дефицитни зони, посочени в доклада, свързани с отношението към правонарушението, начина на живот и обкръжение, злоупотребата с алкохол и уменията за мислене, в които е 2 необходимо продължаване на корекционния процес.

Осъденият Р. не е наказван и награждаван. Записан е като ученик в шести клас в СОУ „Мито Орозов“, гр. Враца през учебната 2022-2023 г., не е трудово ангажиран и не е участвал в корекционни програми, въпреки че е имал възможност за това. Имал е две участия в спортни мероприятия - в турнир по футбол.

Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд се е позовал на тези доказателства. Доводите в жалбата, свързани с противоречивост и необективност на направените изводи в атакувания съдебен акт не могат да бъдат споделени. Видно е, че ОС-Враца е положил необходимите процесуални усилия за изясняване на всички релевантни обстоятелства по делото, като в тази връзка е изискал становищехарактеристика от учителите на осъдения в СОУ „Мито Орозов“. В резултат на това, правилно е установил, че макар да са налице положителни данни за резултатите на Р. от учебния процес, то мотивацията на същия е непостоянна и е нередовен при посещаването на провежданите занятия.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в доклада от затворническата администрация също е отчетена мотивицията на Р. в посока следване на законосъобразен начин на живот и започналия корекционен процес, който обаче все още не е завършен – не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието и не са изпълнени в цялост набелязаните цели в съставения план. В светлината на изложеното може да се направи извод за положителна тенценция и започнал поправителен процес, но не и за такъв прогрес, който да бъде счетен за значим.

Според настоящия състав изложените факти са достатъчни, за да се приеме, че на този етап лишеният от свобода Р. все още не е дал категорични доказателства съгласно изискванията по чл.439а от НПК за своето поправяне, като липсата на дисциплинарни нарушения и желанието му да се образова не могат да бъдат единствена предпоставка за условно предсрочно освобождаване. За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото. Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не може да се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение.

Така наличните данни формират краен извод, че Р., въпреки изразеното 3 добро намерение, все още не е демонстрирал поведение, което да свидетелства за завършил поправителен процес, като не може да се приеме, че същият е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителната предпоставка по чл.70, ал. 1 от НК.

На последно място, настоящият състав следва да отбележи, че е несъстоятелно оплакването на лишения от свобода за допуснато процесуално нарушение от първоистанционния съд с разпитването на осъдения чрез видео-конферетна връзка, доколкото е предвидена такава възможност.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.05.2023 г. определение по НЧД № 373/2023 г. по описа на ОС-Враца, НО, 23 състав , с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода А. М. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 262/2022 г. по описа на РС-Козлодуй.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4