Определение № 1764 от 03.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1764 гр. София, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М. К. срещу протоколно определение, постановено в проведеното на 20.02.2025 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 12087/2023 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на ответника за възстановяване на срока за уточняване на направено доказателствено искане за допускане на свидетели, както и за представяне на нови писмени доказателства, които са били представени в горепосоченото съдебно заседание с молба вх. № 21299 от 20.02.2025 г.

Излага съображения, че обжалваното определение е необосновано и неправилно, тъй като в дадения от съда срок е поискал допълнителен такъв за извършване на процесуалното действие, за което съдът е указал, че ще се произнесе в съдебното заседание на 20.02.2025 г. Счита, че с поведението си не е станал причина за забавяне на делото. С молба от 20.02.2025 г. е представил писмени доказателства с препис за връчване на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за възстановяване на пропуснат срок за представяне на документи и за уточнение на гласни доказателства.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО

ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Счита, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да попречат на ответника да изпълни дадените от съда указания. Отделно от това, в изпълнение на разпоредбата на чл.131, ал.3 ГПК ответникът е следвало с отговора на исковата молба да представи всичките си писмени доказателства, но последният не е сторил това. Поддържа, че въпреки указанията на съда, дори и в първото по делото съдебно заседание ответникът не е представил писмени доказателства, както и не е уточнил конкретните факти, за чието установяване се иска да бъдат допуснати свидетелски 1 показания. В следващо съдебно заседание от друг процесуален представител на ответника е поискан нов срок за изпълнение на указанията или удължаване на дадения такъв. Ответникът се е представлявал от двама процесуално представители и здравословното състояние на единия, както и неразбирателството между тях, не представлява обективна невъзможност доказстелствените му искания да бъдат уточнени в рамките на преклузивния срок. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е частично процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

СГС е сезиран с искове, предявени от КОНПИ срещу М. К., с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ вр. с чл.141, ал.2, т.1 и чл.147 ЗОНПИ – за отнемане в полза на държавата имущество на ответника с цена на иска 195 680, 80 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е отправил искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, както и писмени доказателства, които ще представи евентуално с след запознаване на позицията на ищеца по подадения писмен отговор до първото по делото открито съдебно заседание.

С определение от 19.06.2024 по чл.140 ГПК съдът е указал на ищеца задължението му да уточни конкретните факти, за чието установяване желае да бъдат допуснати показанията на двама свидетели, като изпълнението на това указание следва да се осъществи най-късно до изтичане на едноседмичен срок от провеждане на първото открито съдебно заседание. Указал е на страните, че те могат да ангажират доказателства и да правят доказателствени искания до първото открито съдебно заседание по делото, когато съдът ще направи окончателен доклад по реда на чл. 146 от ГПК.

С определение, постановено в проведеното на 20.06.2024 г. открито съдебно заседание съдът е обявил проект за доклада за окончателен предоставил, допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в доклада, като е указал на страните, че дадените изрични указания относно уточнение за поисканите свидетелски показания са адресирани до ответника, а не до ищеца.

На страните е предоставена възможност да изпълнят указанията, дадени в определението от 19.06.2024 г. по повод събирането на доказателства.

С молба от 27.06.2024 г. ответникът е уточнил доказателственото си искане за допускане на разпит на свидетели, които ще установяват, че носените от него парични средства са взети назаем от роднини.

С определение, постановено в проведеното на 14.11.2024 г. открито съдебно заседание съдът е указал на страните, че е постановил издаване на съдебно удостоверение по съдържащото се в молба от 27.06.2024 г. доказателствено искане на ответника, като преди очакваното представяне на конкретни документи в открито съдебно заседание, съдът не би могъл да обсъди релевираните в настоящото съдебно заседание доводи за допустимостта, относимостта и необходимостта от събиране на все още непредставени писмени доказателства, нито път относно преклузивния срок, в който те са били представени. Съдът е указал на ответника, че до изтичане на едноседмичен срок от съдебното заседание с писмена молба, придружена от 2 един препис, е длъжен да уточни колко договора за заем се твърди, че е сключил, за да придобие в заем отнетата му парична сума, да посочи ясно дали тези договори са били сключени в писмена форма и дали документите, в които са обективирани договорите все още съществуват, ако договорите са били сключени писмено. В тази връзка, ищецът е длъжен да посочи, каква е стойността на отделните договори и кое е лицето, което е насрещна страна в договора, респ. каква е роднинската му връзка с ответника. Посочил е, че изпълнението на това указание е необходимо процесуално условие за преценка на допустимостта на свидетелските показания съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК, като при неизпълнение на това указание - съдът ще приеме за неизвършено искането за допускане на свидетелски показания.

По искане на ответника във връзка с обстоятелството, че ответникът е в лечебно заведение, определеният едноседмичен срок е продължен с още три седмици – до един месец, считано от датата на проведеното открито съдебно заседание.

С молба от 03.12.2024 г. процесуалният представител на ответника е поискала от съда възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 14.11.2025 г. Посочено е, че преупълномошеният от нея защитник е забравил да и съобщи какъв е даденият от съда срок за уточняването, както и все още е влошено здравословно състояние на ответника, който не можел да се движи и са му необходими още 2 седмици, за да дойде и да представи съответните документи.

С разпореждане от 06.12.2024 г. съдът е указал на молителя задължението му да отстрани в срок констатираните нередовности в процесуалното искане, съдържащо се в молбата от 03.12.2024 г., като представи препис от същата, необходим за връчване на насрещната страна и като представи превод на приложения към същата молба документ на турски език, ако подържа искането да бъде взето предвид съдържанието на този документ, заедно с препис от превода, необходим за връчване на насрещната страна. Указал е, че при изпълнение на указанията, ще се произнесе по молбата за възстановяване на срок в открито съдебно заседание, при спазване на предписаната от закона особена процедура, като при неизпълнение на указанията, молбата за възстановяване на срок ще бъде оставена без разглеждане.

С молба от 27.12.2024 г. процесуалният представител на ответника е представил точен превод на български език на горепосочения документ, като с оглед на здравословното състояние на ответника е поискал съдът да удължи дадения срок за представяне на документи с още три седмици.

С разпореждане от 31.12.2024 г. съдът е приел за сведение извършените от ответника процесуални действия и е указал на страните, че по допустимостта на подадената от страна на ответника молба за възстановяване на пропуснат срок, както и по наличие на основателни причини, мотивиращи наличие на основание продължаване на срока, ще се произнесе в следващото открито съдебно заседание, при спазване на изрично предписаната от ГПК специална процедура.

С молба вх. № 21289/20.02.2025 г. ответникът е представил писмени доказателства. В открито съдебно заседание е пояснил, че за процесуалното действие, свързано с представените документи, иска възстановяване на срок.

3

Позовава се на наличието на здравословен проблем, възпрепятствал ангажирането на писмените доказателства. Изразена е готовност за представяне на доказателства в тази насока

Препис от молбата на ответника и приложенията към нея е връчен на процесуалния представител на ищеца, който я оспорва. Счита, че доказателственото искане е преклудирано.

С обжалваното определение, постановено в проведеното на 20.02.2025 г. открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ответника за възстановяване на срока за уточняване на направеното доказателственото искане за допускане на свидетели, посредством изрично уточнение колко договора за заем се твърди да са били сключени, на каква стойност са били договорите, според указанието, обективирано в определение на стр.265 от делото, както и за представяне на нови писмени доказателства, които са били представени в горепосоченото съдебно заседание с молба вх. № 21299 от 20.02.2025 г. Решаващият съд е приел, че пропускането на процесуланите срокове се дължи на причина от субективен характер, която страната е могла да преодолее, тъй като в производството по делото страна е представлявана от адв. Д. и адв.

Караджонова, които заедно и поотделно биха могли да извършат предвидените и позволени от ГПК процесуални действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В разглеждания случай искането за възстановяване на срок за уточняване на заявено от ответника доказателствено искане, е депозирано преди изтичане на съдебноопределения едномесечен срок. Определеният на ответника срок за уточняване на доказателственото искане в проведеното на 14.11.2024 г. открито съдебно заседание от една седмица по искане на процесуалния представител на ответника е продължен с още три седмици, като съдът е указал, че срокът е до един месец, считано от датата на съдебното заседание. Така продълженият срок, изчислен съобразно изискванията на чл.60, ал.3 вр. с ал.6 ГПК, изтича на 16.12.2024 г. – понеделник, първият следващ присъстван ден след изтичане на срока в неприсъствен ден.

Същевременно молбата за възстановяване на срока е депозирана преди изтичане на определения от съда едномесечен срок – 03.12.2024 г. Ето защо неправилно е развито производство по възстановяване на срок, който не е изтекъл към момента на отправяне на това искане към съда. Също така не е налице спор дали срокът за извършване на определеното процесуално действие е изтекъл или не, което да налага първо да се разреши този спор.

Нормата на чл.63, ал.1 ГПК регламентира, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Макар в молбата от 03.12.2024 г. страната неправилно да е квалифицирала претенцията си като такава за възстановяване на срок, доколкото същият не е пропуснат към момента на отправяне на искането, следва да се приеме, че страната се стреми да бъде продължен определения от 4 съда срок за уточняване на доказателственото искане. При наличие на съмнение относно предприетото от ответника процесуално действие, на ответника следва да се определи срок за уточняването му. Ето защо не следва да се преценява дали са налице особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на определения то съда срок, като релевантна е преценката дали за страната са налице уважителни причини или не, които са й попречили да извърши в срок процесуалното действие.