Решение № 1500 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110168352 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 367768/15.11.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 13.11.2024 г./, предявена от името на „м“ е, ЕИК ** против „а“ ЕАД, ЕИК *, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ** и № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „м“ е твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор №** с Приложение от 3.12.2021 г., сключен между него и ответното дружество „а” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.

Твърди, че ответникът е издал фактура с № **, за периода 28.11.2021 г. 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № ** – 13,92 лева без ДДС, № ** - 18,40 лева без ДДС.

Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след 1 което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 1,34 лева без ДДС.

Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ** и № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ** и № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ е, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **; 2/ че във връзка с Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ** и № **, ответното дружество е издало фактура № **/10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Оспорва се твърдението че именно ищецът „м“ е е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са 2 служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолни“ е. В тази връзка се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „а“ ЕАД от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „м“ е, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.

Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **/10.01.2022 г. за мобилни услуги № ** и № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ е, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № **, 3 ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ** и № **; 2/ че във връзка с Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ** и № **, ответното дружество е издало фактура № **/10.01.2022 г., както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 1,80 лева /с вкл. ДДС или 1,50 лева без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за получаване, респективно, за задържане на сумата от 1,60 лева /с вкл. ДДС или 1,34 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера ** и **, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **/10.01.2022 г. за мобилна услуга ** и **, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.

От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и съществуващо правоотношение по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **. От представените по делото Приложение № 1 - Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г., се установява в производството, че към Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, са подписани между страните горепосочените Приложения, като от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас XS“ с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“.

Установява се, че към този момент за използвания от абоната тарифен план месечната абонаментна такса била в размер на 8,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 2,80 лева без ДДС. Установява се още, че за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 10,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 3,50 лева без ДДС.

Същевременно на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № **, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, са уговорили смяна на тарифния план за ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „*“ с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 10 GB at maximum speed“, но при 4 различни условия от тези приложими за тарифния план, действал до 19.12.2021 г. От представеното и приобщено към доказателствения материал Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № ** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **, се установява в производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № **, с тарифен план „*“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 9,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост била договорена МАТ 6,00 лева без ДДС, с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 9,00 лева без ДДС/. Установява се също, че новият тарифен план е влязъл в сила, считано от 20.12.2021 г., до който момент се е прилагал старият тарифен план по Договор № ** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от събрания в производството доказателствен материал, в това число приобщеното към доказателствата по делото Приложение А към фактура № **/10.01.2022 г., за мобилна услуга № **, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., се установява по делото, че за процесния период от страна на ответника не са ползвани, респективно и начислявани от ответника, други услуги, извън тези включени в тарифните му планове.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в процесната фактура № **/10.01.2022 г., за мобилна услуга № **, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са фактурирани суми за услуги, които не били поискани от клиента и които не били реално предоставени за ползване.