Определение № 136 от 12.04.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 155/2022
- Вид
- Определение № 136
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600155 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по постъпила въззивна частна жалба лично от осъдения К. И. Ш. и допълнение към нея против определение № 155 от 24.03.2022 г., постановено по ЧНД № 214/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна като далото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд или въззивният съд ново определение, с което да постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения. Прави се и искане делото да бъде разгледано от настоящата инстанция в открито съдебно заседание.
Окръжна прокуратура – Стара Загора, редовно уведомена за постъпилата частна жалба и допълнението към нея, не изразява становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложени т е в жалбата оплаквания, с приложените по делото материали и атакуваното определение на окръжния съд, за да се произнесе, намира за установено следното:
Преди всичко следва да се посочи, че направеното от осъдения 1
К.Ш. искане жалбата му да бъде разгледана в открито съдебно заседание е неоснователно. Съгласно чл. 440, ал. 2 НПК определенията на окръжния съд, постановени в производство за разглеждане на предложение или молба за условно предсрочно освобождаване, подлежат на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК. В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК (глава 22 от НПК) е предвидено, че въззивната инстанция разглежда частната жалба в закрито заседание, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните. В случая осъденият не сочи основателна причина производството да протече по реда на чл. 345, ал. 1 пр. 2 НПК, а и настоящата инстанция счита, че не е наложително събиране на други доказателства, поради което и делото не следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание, включително и чрез видеоконференция.
Извън горното, частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от окръжния съд. Те касаят, на първо място, краткия срок от получаване на призовката от осъдения (на 21.03.2022 г.) до разглеждане на делото в открито съдебно заседание (на 24.03.2022 г.), който, според жалбоподателят, не му е позволил да организира пълноценно защитата си. Този довод не може да бъде споделен. Производството пред окръжния съд е образувано на 18.03.2022 г., в деня на получаване на молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване, подадена чрез затворническата администрация на 08.03.2022 г. като по този повод са изготвени и приложените в първоинстанционното производство становища от началника на затвора – *, на зам. началника на РНОД, на и.ф. началник сектор „СДВР“, както и доклад на инспектор „СДВР“ и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на К. И. Ш. от инспектор – психолог. В деня на образуването му, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с разпореждане, копие от което е връчено на осъдения Ш., ведно с призовка и с което му е разяснено правото на защитник – по личен избор или служебен такъв. За последното му е изпратена и бланка на декларация по образец на Националното бюро за правна помощ, която е върната с направената от осъдения ръкописна отметка, че не желае служебен защитник. В съдебното заседание пред окръжния съд на 24.03.2022 г.
2 осъденият се е явил и без упълномощен защитник, като не е направил възражение, че срокът от призоваването до тази дата не му е бил достатъчен, за да организира защитата си. Не е заявил и желание да му бъде осигурена възможност да се запознае с приложените по делото материали, включително и за отлагане на делото за тази цел. При тези данни и при положение, че производството е било образувано по инициатива на осъдения, възраженията му за ограничено право на защита са неоснователни.
Второто възражение за допуснато съществено процесуално нарушение се обосновава с довода, че при разглеждането на делото е взел участие предубеден съдия. Същото е било поддържано и пред окръжния съд и обосновано отхвърлено като неоснователно. Приложените по делото материали не подкрепят изтъкнатите в тази насока аргументи на осъдения. Те не попадат нито в обхвата на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НПК, регламентираща абсолютните основания за самоотвод/отвод на състава на съда или на негов член, нито в този на ал. 2 на същия текст, който предвижда да са налице други обстоятелства, въз основа на които може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Предубедеността на съдия С. К., участвала в първоинстанционния съдебен състав разгледал настоящото дело, според осъдения, била проявена от участието й в съдебния състав по ЧНД № 351/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в производство за определяне на едно общо наказание, в което не било приложено найблагоприятното за Ш. съчетание. Така изложените обстоятелства не дискредитират участието на съдия С. К. в разглежданото в настоящото въззивно производство първоинстанционно дело (образувано по реда на чл.
437 и сл. НПК), което е напълно различно от цитираното от осъдения друго наказателно дело (образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 НК), по което същият е бил страна. Производствата по двете дела и постановените по тях съдебни актове нямат обективна връзка помежду си. Отказът да бъде уважено направеното пред окръжния съд доказателствено искане – да се изиска характеристична справка от началника на Надзорно охранителната дейност при затвора – *, също не попада сред обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 НПК. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът обаче има суверенното 3 право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко свързани с предмета на доказване. Ако това не е било нужно, то и съдът след като се аргументира, има правото да не уважи определени искания на страните. В конкретния случай настоящият съдебен състав не установи окръжният съд безмотивно да е отхвърлил направеното от осъдения доказателствено искане. При липса на релевантни обстоятелства, очертаващи предварително съставено убеждение по съществото на делото и обвързаност с въпросите, които следва да бъдат решени, в случая, в производството за условно предсрочно освобождаване, у съответния член от състава на съда, за него не съществува задължение за самоотвод или за отвод. Ето защо, направеното в тази насока възражение на осъдения е неоснователно.
От събраните и приложени по делото материали се установява следното:
К. И. Ш. е осъждан, както следва:
С Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 01.11.2012 г., за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, извършено на 09.12.2011 г. - на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години.
Със Споразумение от 08.04.2015 г. по НОХД № 1183/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК, извършено в периода от началото на м. 01.2008 г. до 11.02.2009 г. - на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от пет години.
С Присъда № 77/14.04.2016 г. по НОХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в сила на 04.05.2016 г., за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 07.03.2012 г. – 24.06.2013 г. - на пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и десет месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и десет месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно в рамките на една календарна година.
4
Със Споразумение № 155/04.06.2019 г. по НОХД № 1901/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК, извършено на 11.09.2017 г. - на пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
С Присъда № 4/04.02.2019 г. по НОХД № 97/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 23.07.2020 г., за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК - на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като е постановено наказанието лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи отделно и при първоначален „строг“ режим.
С Определение № 260033/25.09.2020 г., постановено по ЧНД № 351/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 01.12.2020 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено общо наказание по НОХД № 1183/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, НОХД № 2489/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по НОХД № 97/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, което е лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС. Със същото определение е постановено, на основание чл. 68, ал. 1 НК, отделно изтърпяване от така определеното общо най-тежко наказание на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено с Присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС. Със същото определение е постановено отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено със Споразумение № 155/04.06.2019 г. по НОХД № 1901/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, при посочената по-горе съвкупност от пробационни мерки. От така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е зачетено времето, през което Ш. е бил задържан, включително и с мярка за неотклонение „домашен арест“ и изтърпяната част от наказанието 5
„пробация“, като общо зачетеното изтърпяно време е 2 години 5 месеца и 3 дни.
К. И. Ш. е постъпил в затвора на 04.02.2019 г., като от същата дата е започнало изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Наказанието по НОХД № 422/2012 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в размер на две години лишаване от свобода е изтърпяно на 02.02.2021 г., от която дата е приведено в изпълнение наложеното му общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Към датата на влизане в сила на определението на Окръжен съд – Стара Загора, при липса на протест и жалба – 01.04.2022 г., К. И. Ш. ще е изтърпял фактически 1 година 1 месец и 29 дни; от задържане 2 години 5 месеца и 3 дни; от работа 1 месец и 21 дни; всичко - 3 години 8 месеца и 23 дни, а неизтърпеният остатък е в размер на 3 месеца и 7 дни.
В становището на началника на затвора – * се посочва, че изготвената първоначална оценка на правонарушител по отношение на Ш. е регистрирала среден към висок риск от рецидив - 70 точки. Посочени са и следните основни сфери на нужда: отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от сериозни вреди е от средна степен, насочен към познато пълнолетно лице и към обществото. В първоначалния план на присъдата е предвидена индивидуална и специализирана корекционна дейност, насочена към изграждане на мотивация за промяна в криминалното му поведение, създаване на просоциални нагласи и подобряване на уменията за мислене и самоконтрол. В становището се сочи също, че К.Ш. е със средно интелектуално ниво, стреми се към по-висок статус в затворническата общност, че е инициативен, увличащ останалите лишени от свобода. Постигал целите си, като пренебрегвал норми и изисквания. Общувал с останалите лишени от свобода в групата си, но при провокиране бил вербално агресивен. Контролирал враждебните си и агресивни импулси, но същевременно бил и лесно раздразнителен и импулсивен. Лишеният от свобода трудно съобразявал поведението си с установените режимни изисквания и нормативно наложените ограничения.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a25248c7-6922-4d31-97d7-839cd3dd624d