Определение № 15681 от 24.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2600/2025
- Вид
- Определение № 15681
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 19590 от 30.01.2025 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Разпореждане № 39453 от 06.03.2025 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Определение № 29256 от 09.07.2025 · СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
- Решение № 19108 от 23.10.2025 · СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
- Разпореждане № 171181 от 05.11.2025 · СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
- Разпореждане № 58652 от 13.05.2026 · СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
- Разпореждане № 62113 от 21.05.2026 · СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15681 гр. София, 24.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110102600 по описа за 2025 година
Производство е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 349815/27.10.2025 г. депозирана от ответника „Вивус.Бг“ ЕООД за изменение на решение № 19108 от 23.10.2025 г. по гр. д. № 2600/2025 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат подробни съображения в тази връзка.
Постъпил е отговор от ищеца В. К., чрез адв. Д., с който се моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С цитираното съдебно решение от 23.10.2025 г. съдът е съобразил изложените от ответното дружество възражения срещу присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна помощ отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото са предявени искове по чл.
26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Преценил е, че възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението е основателно и е присъдил в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в общ размер на 400 лева.
Съдът след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледани по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата съдебна инстанция споделя и намира, че в настоящия случай е приложима практиката съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер от 1578 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 457,80 лв.
В рамките на производството е проведено едно открито съдебно заседание, в хода на което е приета съдебно-счетоводна експертиза. Проявена е активност от процесуалният представител на ищеца посредством заявяване на доказателствени искания и явяване в открито съдебно заседание. Съдът съобрази и служебно 1 известните обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адв. Д. предоставя безплатна правна помощ на ищеца кредитополучател, т.е. процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на делата), както и обусловеността на осъдителния иск от изхода по установителния
В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., както е посочил в постановеното по делото съдебно решение. Действително е налице практика на ВКС от 2022 г. и 2023 г., която обаче е неотносима, респ. неприложима към настоящия случай, тъй като са разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете многократно надвишаваща стойността в настоящото производство.
С оглед изложеното съдът приема,че решението не следва да бъде изменено в частта за разноските и молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 349815/27.10.2025 г. на ответника „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК: ****, по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 19108/23.10.2025 г. по гр. д. № 2600/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2