Решение № 3637 от 20.05.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

София, 20.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова , като разгледа материалите по гр.д. № 12003/2018 г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането(отм.).

ИЩЕЦЪТ – Б.Ц.М., ЕГН ********** чрез А.Д.„Ч.,***, булстат ********, регистрирано с номер в Единния регистър *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от, С.С.Ч., САК, твърди, че на 08.08.2015 г., В.С.Х.управлявал л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с д. к. № ****** в с. Лехчево. На ул.

„Георги Димитров“, срещу дом № ***водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, вследствие на което реализирал удар в пешеходката Р.Ц. К.. Получените увреждания били изключителни тежки. Р.се борила в продължение на 4 дни за живота си, но въпреки това на 12.08.2015 г. настъпила смъртта й. Посочва, че по случая е образувано д.п. № 812/2015 г. по описа на РУП - гр. Монтана и пр. пр. № 584/2016 г., по описа на ОП – Монтана, тъй като ПТП е настъпило изцяло по вина на водача В.С.Х., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП - като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения.

Твърди, че В.Х. е имал обективна възможност да предотврати произшествието, ако не бе допуснал горепосочените нарушения на ЗДвП. Твърди, че преживява изключително тежко смъртта на своята сестра Р., с която са били близначки.

Между тях е съществувала изключително дълбока връзка. Двете са били неразделни.

Живеели са заедно, израснали са заедно, били са си опора в най-трудните моменти, подкрепяли са се материално и морално. Взаимно са разчитали една на друга, посрещали са заедно празниците.

Заедно са били и в най-трудните моменти от своя живот. Заявява, че не спира да плаче за своята сестра-близначка.След смъртта на Р., сякаш част от нея също си е отишла. Посочва, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Между нея и ищцата е съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Помежду им е било налице взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. При близнаците тази връзка е особено засилена. След смъртта на Р.тя търпи морални болки и страдания. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най- големи. В конкретния случай се касае до смъртта на сестра, при изключително тясна поддържана емоционална връзка, като загубата е била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната й смърт й причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт на своята сестра е развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Ищцата твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор при ответното застрахователно дружество, предвид което намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира да и се заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, представляващи част от общо дължимите 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на Р.Ц. К., ЕГН ********** при ПТП от 08.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на смъртта до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ-З. “Б.И.” АД, ЕИК № ********, представлявано от С. С.П.и К.Д.К., чрез пълномощника адв. Ал. И., със съдебен адрес:***, оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение на процесното МПС и оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач и причинно –следствената връзка между процесното ПТП и твърдяната смърт. Оспорва правото на ищцата да получи обезщетение за причинените от смъртта на сестра й неимуществени вреди като твърди, че т.р. № 1/2016 на ВКС не следва да се прилага по отношение обезщетяването за вреди от ПТП, настъпило преди постановяване. Евентуално оспорва твърдението за съществувала особено близка връзка между ищцата и починалата, както и твърди, че между тях не е била налице трайна и дълбока емоционална връзка. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение като съобрази принципа за справедливостта, социално –икономическите условия в страната и наличието на съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Представен е по делото документ, изходящ от Гаранционния фонд, от който е видно, че към датата на ПТП 08.08.2015 г. л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с д. к. № ****** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/115001914687, валидна от

22.07.2015 г. до 07.02.2016 г. С представения документ на основание чл. 295, ал.

7 КЗ (отм.) се установява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама на увреждащото МПС.

С представените към исковата молба- удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт- се установява активната легитимация на ищцата по иска.

Представена е присъда по

НОХД №175/2018 г. по описа на ОС-Монтана, влязла в сила на 25.10.2018 г., ведно с мотиви към нея, с която деликвентът по настоящото дело В.С.Х.е признат за виновен в това, че на 08.08.2015 г. при управление на л. а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с д. к. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Р.Ц. К..

От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП е починала родственицата на ищцата- налице е причивнно-следствена връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата, настъпването на смъртта й и механизма на процесното ПТП.

Заключението на автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по АТП, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, установява механизма на процесното ПТП така, както е отразено в обстоятелствената част на исковата молба.

От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищцата Б.Ц.М., 64год., е преживяла остра стресова реакция при катастрофата и последвалата кончина на сестра й. Няма данни за развитието на душевно заболяване. Не е търсила специализирана помощ и не представя медицински документи, поради което не може да се определи продължителността й в конкретния случай, но обичайната продължителност е от няколко часа до 1-2 денонощия. Ищцата описва тревожно-депресивни оплаквания и симптоми на посттравматичен стрес в месеците след инцидента, които са нормалпеихологичии след такова събитие и не излизат извън рамките на протрахирана реакция на траур.

За установените в исковата молба неимуществени вреди съдът е допуснал гласни доказателства.

Свидетелят П.А.И.сочи, че познава ищцата и починалата й сестра, близначки, от 15 години. Починалата Р.била кротка, ходела по къщите и работела за пари. Имала малка къща, която паднала преди няколко години и ищцата я приютила при нея. Сочи, че ищцата тежко преживяла смъртта на сестра си. На погребението казала, че я боли главата и че повръща. Сега имала високо сръвно.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) е неоснователен.

С оглед задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.

Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на

ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се претендират да бъдат обезщетени.

Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата(сестра) на ищцата.

Относно наличието на валидно застрахователно праоотношение е представен по делото документ, изходящ от Гаранционния фонд, от който е видно, че към датата на ПТП 08.08.2015 г. л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с д. к. № ****** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/115001914687, валидна от 22.07.2015 г. до 07.02.2016 г. С представения документ на основание чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.) се установява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама на увреждащото МПС. При наличието на този документ възражението на ответника за липса на застрахователно правоотношение се явява неоснователно.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД

№175/2018 г. по описа на ОС-Монтана, от която е видно, че водачът на процесния автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.

С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищцата е наследница на починалата при процесното ПТП- сестра на същата.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП е неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.

В случая ищцата не попада в кръга на лицата посочени в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС. Ищцата ангажира отговорността на застрахователя като твърди, че е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на нейната сестра-близначка, с която е била създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За да бъде реализирано правото да получи обезщетение, ищцата следва да докаже, че действително е претърпяла неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г.: "От гледна точка на чл.

52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките". В мотивите така също е акцентирано, че другите лица имат възможността да получат обезщетение, но това се допуска "като изключение - само за случаите.....поради особена близост".