Решение № 77 от 24.03.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 158/2026
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 167, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. гр. Хасково, 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200158 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Х. М. от град Хасково, чрез адв. В.Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № РУ-14 от 23.01.2026 г. на Кмета на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 25.56 евро /50.00 лева/, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т.
1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради липса на съставомерност на деянието. Сочи, че мястото на нарушението било неясно и непълно посочено и не било възможно да се индвидуализира. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, 1 редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. В.Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково, редовно призован, не се явява, като чрез овластения представител по делото – гл. юриск. А.Д., заявява становище по жалбата, която оспорва и по атакуваното с нея наказателно постановление и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност по отношение на заявените от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 08.12.2025 г. свидетелят В. Л. К., на длъжност „*****“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково, в около 14:38 часа, на ул.
„****“ в град Хасково, пред № *, при извършена проверка достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата. В резултат свид. В. Л. К. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, Серия ХА, № 000008673 в размер на 50.00 лева по отношение на собственика на МПС – лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № ***** – В. Х.
М., паркирано на посочената улица на място, където създавало опасност за движението, като изготвили и снимков материал.
Впоследствие, след оспорване от В. Х. М. с подаване на жалба, рег. индекс 94В-3457-2 от 09.12.2025 г., на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл.
39, ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя В.
Х. М. бил съставен на 12.12.2025 г., от свид. В. Л. К., в присъствие на свид. И.
М. В. Акт за установяване на административно нарушение № 197018/09.01.2026 г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по 2 пътищата за това, че на 08.12.2025 г., в 14:38 часа в град Хасково, на ул.
„****“, № * с бул. „*****“ до магазин „******“, паркирал лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, негова собственост.
Гереописаният лек автомобил бил паркиран неправилно и пречел на другите ППС за движението им, според твърденията. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен, но не се явил, а изпратил упълномощено лице – адв. В.Ч., чрез който, след предявяването му, бил подписан като в съответната графа за обяснения или възражения вписал, че има.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения в законовия срок от връчване, чрез пълномощника, на екземпляр от съставения акт, чрез осъществено на дата 12.12.2025 г., удостоверено в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Л. К. относно обстоятелствата, свързани с действията във връзка с процесната проверка и на показанията му, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът дава вяра на изложеното и от свид. И. М.
В..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. По силата на чл. 183, ал. 2, т.
1 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, наказва се с глоба от 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно, 3 деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. В този смисъл, действително липсват пропуски по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и предявяването му чрез изрично упълномощено лице, чрез което е връчен и препис, както и за преодоляване на особеност в развитието на процедурата по съставяне на акта, обусловена от необходимостта да бъде спазен принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. Възражението подадено от страна на жалбоподателя и направеният отказ да се плати глобата с фиш е бил взет предвид и в израз на предоставяне на възможност за защита, се е пристъпило към съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение срещу конкретно лице, вече не просто като собственик на МПС, а и като водач, станало в тримесечния срок от подаване на възражението срещу глобата с фиш, от който момент следва да се приеме, че тече и давностният срок по чл. 34 от ЗАНН в хипотезата от открИ.е на нарушителя – водача на МПС.
На следващо място, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а според чл. 167, ал. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП, следва да се приеме, че актосъставителят, с оглед заеманата длъжност, попада в кръга оправомощени лица да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата.
4
Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, следва да е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. В случая, в процесния АУАН и в издаденото впоследствие НП липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства от конкретния случай, които да покриват състава на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Необходимо е било да се посочат конкретните факти и обстоятелства, от които е извършена преценката, че паркираният автомобил обективно е създавал пречка за движението на останалите ППС и в какво се изразява тя. Такива факти и обстоятелства не са посочени в АУАН и НП, в които само е вписано, че на 08.12.2025 г., в 14:38 часа в град Хасково, на ул. „****“, № 2 с бул. „*****“ до магазин „******“, паркирал лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, негова собственост. Гереописаният лек автомобил бил паркиран неправилно и пречел на другите ППС за движението им. В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, въвеждащи предалите на изследване и обезпечаващи съдебния контрол. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, за да бъде проверен този извод и от контролиращата съдебна инстанция. Тази дейност не може да бъде запълвана и на практика реализирана за пръв път от съда по пътя на тълкуването, прилагането на логиката или от доказателствата.
В обобщение, допуснатото процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведено и в наказателното постановление без съмнение попада в категорията на 5 съществените. Това обосновава извод за основателност на подадената жалба, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно е необходимо да бъде отменено от съда, без да се изследват доводи по същество, още повече предвид характера и естеството на процесуалните недостатъци.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя се е явил, като е пледирал. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа 400 лева, който в случая не е съобразен и следва след намаляването му, да бъде присъден в размер на 204.52 евро след прилагане на ЗВЕРБ.