Решение № 2633 от 21.10.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2633 21.10.2019г. град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова

Секретар Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия

Радостина Петкова гражданско дело номер 8749 по описа за 2018 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 1488.76 лв. съгласно сключен с „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем № 5330433/19.01.2017 г., които вземания са прехвърлени от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/03.10.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., а именно: сумата от 600 лв. – главница, сумата от 92.28 лв. – договорна лихва за периода 02.02.2017г.- 28.09.2017 г., сумата от 70 лв. – такса разходи за дейност на служител, сумата от 175 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 247.14 лв. – такса за експресно разглеждане на искането на кредит за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., сумата от 247.14 лв. – неустойка за периода от 02.02.2017г. до 28.09.2017 г., и сумата от 57.20 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 31.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3236 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски. Ангажира доказателства В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения, в т.ч. за нередовно съобщаване на цесията на длъжника, поради противоречия на отделни клаузи на договора за кредит с изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, водещи до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК и приложение на чл. 23 от ЗПК.

Твърди се и прекомерност на договорната неустойка, както и противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.

79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Със заповед заповед

№ 3236 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 от ГПК,издадена по гр.д. № 6416/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник Н.И.И., с ЕГН: **********, адрес *** да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД горепосочените суми, както и съдебно-деловодни разноски от 79.78лв., от които сумата от 29.78 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Видно от данните по заповедното производство, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост.

Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и 30“ №5330433 от 19.01.2017г., от който се установява, че между "Вива Кредит"

ООД /заемодател/ и ответника като /заемополучател/ е сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника, а същият е получил сумата в размер на 600 лв., която се е задължил да върне на 18 двуседмични вноски от по 52.19 лв. всяка. В договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документите 247.14 лв., лихвен процент за периода на договора в размер на 40.34 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.39 %.

В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като първата вноска е на 02.02.2017г., а последната вноска – на 28.09.2017г. В договора заемополучателят е декларирал срещу подпис, че е получил предоставената му в заем сума

По делото е представено Приложение № 01/03.10.2017г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., по силата на който "Вива Кредит" ООД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника /номер 111 в приложението/ задължения по процесния по договор за паричен заем се установява, че на 03.10.2017г. същите възлизат на стойност 1431.56 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.

По делото е приложено пълномощно /без дата/, с което „Вива Кредит" ООД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер-ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

По делото са представени две уведомителни писма от 06.10.2017г. и от 30.10.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент "Вива

Кредит" ООД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е посочилв изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по процесния договор за заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора е налице неплатена сума от общо 1431.56 лв. /съгласно последното уведомление/, включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.

По делото няма данни никое от съобщенията за цесията да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния кредитор.

От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.

В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 17.05.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.

Съдът намира, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон.

След извършена служебна проверка за спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска по пера, показваща отделните задължения, които включва по погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи и др., което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Независимо от горното, на следващо място що се касае до годишния лихвен процент съдът споделя възраженията на ответника, че клаузата, с която е уговорен лихвен процент в размер на 40.34 % е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, по следните съображения:

В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая договорената между страните годишна лихва от 40.34 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период след служебна проверка на съда към датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009 година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от 18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.