Решение № 523 от 26.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510081 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.05.2021г., постановено по гр.дело № 17888/2020г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от С.И. Д. срещу “П. НА БНБ” АД за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед № 01000971/20.03.2020г. на изпълнителния директор на ответното дружество; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Обслужващ бюфет/лавка” в Сектор С.ф., дирекция „Административна и стопанска дейност“ и за заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лв. за оставане без работа за шестмесечен период – от 23.03.2020 г. до 23.09.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (18.05.2020г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е уважен предявеният от С.И. Д. срещу “П. НА БНБ” АД иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 750 лева – обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата С.И. Д., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работничката не могла да упражнява трудовата си дейност поради влошено здравословно състояние. Сочи, че издадените поредни болнични листове са били за определен период от време, поради което последващ болничен можело да се издаде само от ЛКК. Твърди, че ЛКК не се била произнесла своевременно относно неработоспособността на ищцата, тъй като трябвало първо да се произнесе ТЕЛК по подадената от работодателя жалба срещу издадените болнични листове. Именно за периода от произнасяне на ЛКК до възстановяването на здравословното й състояние, ищцата поискала да й бъде разрешено да ползва платен отпуск. Независимо от изложената обективна пречка за снабдяване с болничен лист, ответното дружество прекратило трудовото правоотношение между страните поради неявяване на работника на работа. Жалбоподателката излага, че причина за неявяването й на работа не е липсата на желание, а нейното влошено здравословно състояние, което не й позволявало да изпълнява трудовите си задължения. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени.

Насрещната страна “П. НА БНБ” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано. Поддържа, че всички изложени от жалбоподателката съображения относно неявяването й на работа са ирелевантни за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника “П. НА БНБ” АД срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. В жалбата се навеждат оплаквания за необоснованост на формираните от първоинстанционният съд изводи за 2 основателност на предявената претенция. Сочи, че обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск бил изплатен на ищцата преди подаване на исковата молба. По тези съображения прави искане за отмяна на решението в частта по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна С.И. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, поради което прави искане същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана, независимо че в същата не са посочени дните или периода, през който ищцата не се е явила на работа. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че самата искова молба съдържа признание за това, че ищцата е получила покана от работодателя с искане за обяснения към момент, когато е бил изтекъл срокът на нетрудоспособност според последния издаден й болничен лист. Видно от неоспорения документ поканата от 21.01.2020г., в същата ясно е посочено, че се иска обяснение от ищцата за неявяването й в периода от 08.01.2020г. до датата на поканата.

Заповедта за уволнение съдържа цитиране на поканата за обяснения, поради което съдът е приел, че ищецът е известен за конкретния период на неявяване на работа, за който е наложено наказанието, с което заповедта за уволнение се явява достатъчно мотивирана. СРС е приел, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, като работодателят е изслушал ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание. В решението е прието също, че след изтичане на 3 срока на нетрудоспособност според последния издаден болничен лист на служителката, същата не се е явила на работа. Освен това тя не е уведомила своя работодател за отсъствието си. Посочено е още, че производството по оспорване на предходните болнични листове, издадени за периода до 08.01.2020г., е без правно значение, защото дори и потвърдени /както е в случая/, издадените за периода до 08.01.2020 г. болнични листове не могат да извинят отсъствието на ищеца за последващия период – след 08.01.2020г., за който е наложено дисциплинарното наказание. Първоинстанционният съд е приел също, че изразеното от ищеца пред работодателя становище, че следва да бъде трудоустроена, също не представлява извинителна причина за неявяването на работа след 08.01.2020г. В мотивите на решението е посочено, че въпросът за трудоустрояването е от компетентността на здравните органи и след като ищцата не разполага с документ, който да съдържа предписание за трудоустрояване, то за работодателя не е имало основание да съобразява такова обстоятелство. Съдът е посочил още, че не е установено работодателят да е разрешил на ищцата да ползва платен отпуск, поради което последната е била длъжна са се яви на работа. По тзи съображения е приел предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за неоснователни. Претенцията по чл. 224, ал. 1 от ГПК е уважена в пълния претендиран размер предвид обстоятелството, че ответното дружество не е установило да е изпълнило задължението си да заплати обезщетение за неползвания от ищцата платен годишен отпуск за 2019г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Не е спорно между страните, че към 20.03.2020г. ищцата е заемала длъжността “обслужващ бюфет/лавка” в сектор “С.ф.”, дирекция “Административна и стопанска дейност” при ответното дружество.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № РД-01-000971/20.03.2020г. на Изпълнителния директор на “П. НА БНБ” АД.

4

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 03.06.2019г. до 26.07.2019г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което са издадени съответните болнични листове. В периода от 29.07.2019г. до 07.08.2019г., включително, тя е ползвала платен годишен отпуск. В периода от 08.08.2019г. до 07.01.2020г., включително, без прекъсване, С.Д. е била в отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване, за което са издадени общо 9 броя болнични листове за временна нетрудоспособност. В болничните листове от 02.10.2019г. до последния болничен лист, издаден на 19.12.2019г., е отразена водеща диагноза – ентезопатия на гръбначния стълб.

Работодателят е упражнил правото си на оспорване на част от издадените болнични листове, а именно: болничен лист от 29.10.2019г., издаден от ЛКК на МЦ К.К.**” ЕООД за констатирана временна наработоспособност за периода от 25.10. – 13.11.2019г.; болничен лист от 14.11.2019г., издаден от ЛКК на МЦ К.К.**” ЕООД за констатирана временна наработоспособност за периода от 14.11. – 13.12.2019г. и болничен лист от 19.12.2019г., издаден от ЛКК на МЦ К.К.**” ЕООД за констатирана временна наработоспособност за периода от 14.12.2019г. до 07.01.2020г. Във връзка с така подадените жалби е постановено на 18.03.2020г. решение на ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ, връчено на работодателя на 24.04.2020г. В същото е прието, че обжалваните болнични листове са издадени в съответствие с обективното състояние на лицето и са обосновани от показателите на клиничното, функционалното и образното изследване, същите са били надлежно регистрирани, поради което ТЕЛК е одобрил издадените болнични листове.

Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на докладна записка от 15.01.2020г. от Д.Х. – ръководител сектор “С.ф.”, адресирана до изпълнителния директор на дружеството, в която се сочи, че от 08.01.2020г. до 15.01.2020г. С.И. Д. не се е явила на работа и не е представила документ за отсъствието си.

С оглед така постъпилата информация работодателят е поискал с писмо с № 01-000266/21.01.2020г. от ищцата писмени обяснения за неявяването си на работа в течение на повече от два последователни работни дни – конкретно за периода от 08.01.2020г. до 21.01.2020г. По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е получила поканата за писмени обяснения на 5

23.01.2020г., но не е депозирала такива в предоставения от работодателя тридневен срок.

Със заповед № РД- 01-000971/20.03.2020г. на изпълнителния директор на „П. НА БНБ” АД на ищцата било наложено считано от датата на връчване на заповедта на лицето дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото правоотношение, тъй като е извършила следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: не се е явила на работа повече от два последователни дни и не е представила документ за отстъствието си. Заповедта е мотивирана с изрично препращане към писмото от 21.01.2020г., с което от ищцата били поискани писмени обяснения относно неявяването й на работа в периода от 08.01.2020г. до 21.01.2020г.

Работодателят при индивидуализация на дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е приел, че най-тежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ /неявяване на работа в течение на два последователни дни/, вр. чл. 187, т. 1 от КТ /неявяване на работа/ и по чл. 187, т. 10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/ - конкретно неспазване на чл. 42, ал. 3 и чл. 54, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред. Според нормата на чл. 42, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред когато работниците и служителите не могат да се явят на работа, те са длъжни да уведомят прекия си ръководител своевременно в деня на отсъствието си, а съгласно чл. 54, ал. 3 от същия правилник – работниците и служителите, ползвали отпуск поради временна неработоспособност са длъжни лично или чрез трети лица да представят болничния лист на прекия си ръководител, не по-късно от два работни дни след неговото издаване съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността.