Решение № 206 от 08.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ихтиман, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно наказателно дело № 20261840200385 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„КЮ ЕНД И –БРЕД КЪМПАНИ“ ООД ЕИК * е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като наложената санкция е непропорционална.

Навеждат се доводи и за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че същата е недопустима, доколкото е подадена след 14-дневния срок от връчване на електронния фиш.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.02.2023 г. в 07,27 часа с устройство № 10371, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-8 км 123+404 е бил заснет товарен автомобил с рег. № *, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

В последствие е установен собственикът на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаването на атакувания електронен фиш му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол 1 декларация за преминаването.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за ППС с рег. № * нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съдът приема, че жалбата е допустима.

За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

Електронният фиш съобразно приложената обратна разписка, приложена към преписката, е връчен на 12.05.2026 г., като видно от представеното от АПИ писмо рег. № НТЕ/23-002606/28.05.2026 г. на 13.05.2026 г. в управлението е постъпило искане за анулирането му, по което искане о постановен отказ

Съгласно чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП електронният фиш за нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 - 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено искане за неговото анулиране - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа.

В случая макар и да няма категорични данни за това кога е бил връчен отказът на наказващия орган за анулиране на фиша, доколкото от представеното по делото копие от пощенски плик се установява, че второто известие за доставяне е от 11.06.2026 г., то подадената на 19.06.2026 г. жалба е в законоустановения 14-дневен срок.

Съдът приема, че в хода на производството по издаване на обжалвания електронен фиш не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна на формално основание.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл. 10б, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

2

179, ал. 3-3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 27.02.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла заснет товарен автомобил с рег. *, който се е движел по първокласен път I-8, в района на км. 123+404, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство няма подадена тол декларация за преминаването, нито валидна маршрутна карта, т.е. е било допуснато нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Съдът обаче приема, че възражението на жалбоподателя за погасяването на административнонаказателното обвинение по давност е основателно.

В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове , в съответствие с разпоредбата на чл.

11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на обикновената и абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. В чл. 81, ал. 2 НК е предвидено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната давност съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.

Както бе посочено, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят в качеството му на собственик на лекия автомобил, е било извършено на 27.02.2023 г. Тази е и датата, на която е установено нарушението чрез автоматизирано техническо средство/система, от който момент е започнала да тече давността Обстоятелството, че на 17.02.2026г. е извършено електронното подписване на фиша, не обуславя различен начален момент на давността. Подписването представлява действие по вътрешното оформяне и обективиране на вече установеното чрез автоматизираната система 3 нарушение, но не и акт по преследване на конкретното лице по смисъла на чл. 81, ал. 2 НК, защото не всяко действие по административната обработка на информацията за нарушението може да прекъсне давността. Необходимо е това действие да е част от реализирането на административнонаказателното преследване спрямо определеното лице.

Затова и според съда електронното подписване на електронния фиш не може да бъде приравнено на действие, насочено към преследване на нарушителя, тъй като чрез него нито се уведомява лицето, нито се реализират последиците на издадения електронен фиш.

Обратното би довело до необосновано изместване на началния момент на давността от датата на установяване на нарушението към един последващ момент, зависещ изцяло от вътрешната организация и продължителността на административната обработка на данните от компетентния орган.

По делото няма данни за други действия на наказващия орган, които да са насочени спрямо собственика на превозното средство и които биха могли да прекъснат тригодишния срок на обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Затова и според настоящия състав административнонаказателното преследване към датата на връчване на фиша – 12.05.2026 г., е било погасено по давност, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и административнонаказателната преписка – прекратена.

Съдът намира за уместно да отбележи, че дори административнонаказателното преследване да не бе погасено по давност, електронният фиш е незаконосъобразен, защото предвидените в Закона за движението по пътищата санкции (чл. 179, ал. 3а и 3б) противоречат на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.