Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№2 гр. П., 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100453 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК.

Ищцата – В. Й. К., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 19, ЕГН **********, твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д. Г. С.а, ЕГН **********.

Поддържа, че с бащата на детето са живели на семейни начала, след което са се разделили. Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката за бъдеще време на самото дете. Смята, че тя трябва да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при нея, а на бащата да бъде формиран режим на лични отношения и той да заплаща издръжка за бъдеще време от 200 лв. месечно. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните въпроси да бъдат разрешени. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Г. Т. С. , с адрес в гр. В., ул. „И. П.“ № 1А, ет. 4, ап. 50, ЕГН **********, счита, че в интерес на детето е то да живее при него и той да упражнява родителските права, а на майката да се определи режим на лични контакти и тя да му заплаща месечна издръжка от 200 лв. Желае присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна стрА.):

1.1. Относно упражняването на родителските права спрямо детето и неговото местоживеене:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

При равни други условия, ако става дума за дете от женски пол, което е на ниска възраст, майката се явява по-пригодният родител за отглеждането му от биологична гледна точка (вж. т. II, б. „е“ и б. „ж“ от цитираното ППВС, както и Решение № 54 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., III г. о. на ВКС и Решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., III г. о. на ВКС).

Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формирА.та в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели В. К., М. М., Е. М. и А. С.а), немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК, изслушването на самото дете по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. и социалните доклади, представени от Дирекциите „Социално подпомагане“ в гр. П. и в гр. В..

А.лизът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за следните фактически констатации:

2

- Детето Д. Г. С.а е на 10 години.

- Страните в производството са неговите майка и баща, като двамата не са сключвали граждански брак, а през 2012 г. са заживели в условията на фактическо съпружеско съжителство, но през 2018 г. са се разделили.

- След раздялата им ищцата, заедно с детето, се е установила в дома на своите родители в с. Р., общ П., като за период от около 2 години, през учебните дни от седмицата, детето е пребивавало при своята баба по бащина линия в гр. П., за да не пътува за училище всеки ден от селото до града и обратно. Впоследствие, включително и понастоящем, детето е в с. Р. и през учебните дни и ежедневно пътува до училището си в гр. П., с училищен автобус.

- Ищцата в момента съжителства на семейни начала с друг (И. Б.), с когото имат общо дете на 4 години, и подпомагА. от същия, както и от своята майка, успява да задоволява базисните потребности на детето Д. С.а. Не са основание за обратния извод данните, верифицирани при разпита на свидетелката А. С.а, че няколко пъти е забелязвала, че детето е с нечисти дрехи и коса, когато то е идвало при бащата, както и че ищцата е използвала нецензурни изрази в присъствието на самото дете. Тези впечатления на свидетелката са с епизодичен характер и не могат да разколебаят констатацията, формирА. от показанията на свидетелките К. и М. и от социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., че ищцата осигурява добри грижи за детето.

- Бащата от 2019 г. трайно живее в гр. В., където работи, а на 21.12.2022 г. е сключил граждански брак със свидетелката С.а, обитавайки жилище на последната.

Въпреки отдалеченото си местоживеене, той редовно осъществява контакти с детето както лично, при прибиранията си в гр. П. (където има на разположение жилището на своята майка – свидетелката Е. М.), така и чрез телефонна комуникация. Интересува се и от справянето на детето в училище, за което се информира от разговори с класния му ръководител. От 2018 г. до 2022 г. е извършил и неколкократни преводи на различни парични суми (средно по около 100 – 150 лв. на превод, а веднъж и 750 лв.) към своята майка, към ищцата и към мъжа, с когото ищцата живее на семейни начала, с цел те да бъдат ползвани за детето.

- Понастоящем личните отношения между страните са влошени, но комуникацията им по проблемите, отнасящи се до самото дете, не е прекъсната напълно, а то пък има силна емоционална връзка и с двамата.

- Както в жилището на родителите на ищцата в с. Р., общ. П., така и в онова на съпругата на ответника в гр. В., са създадени нормални битови условия, които позволяват отглеждането на детето.

- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като първата реализира месечно възнаграждение от около 1 500 лв., а за втория липсват актуални данни. Няма сведения да получават други имуществени доходи.

3

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на детето.

- И ищецът, и ответницата изразяват категорично желание да упражняват родителските права спрямо детето и то да живее при тях.

Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, мотивира извода, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат значителен потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Майката обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща от факта, че детето е момиче на сравнително ниска възраст, както и от обстоятелството, че самото дете има добре изградена семейна среда в с. Р., общ. П.,а училището му се намира в гр. П., като няма причини да се правят промени в тази насока, чрез преместването му в друго населено място. Затова ищцата трябва да упражнява родителските права и при нея следва да бъде местоживеенето на детето, на адреса й в с. Р., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 19.

1.2. Относно режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето, отдалеченото местоживеене на бащата, но с възможност да ползва жилище на територията на гр. П., както и силната емоционална привързаност помежду им, са база за формиране на режима на лични контакти между тях по следния начин:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 09:30 ч. на съботния ден до 19:00 ч. на неделния ден, с преспиване;

- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;

4

- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;

- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;

- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, с преспиване;

- за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерство на образованието и науката, в нечетна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, с преспиване;

- за рождения ден на детето (04 ноември), в нечетна година – от 17:00 ч. на предходния ден до 18:00 ч. на следващия ден, с преспиване;

- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.

1.3. Относно издръжката на детето за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.

1 СК).

Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд).

Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС)

При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата, установена за стрА.та (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 193 от 12.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България, обнародвано в бр. 87 от 17.10.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна заплата (считано от 01.01.2024 г.) е 933 лв., при което минималната издръжка на едно дете е 233,25 лв. (1/4 от 933 лв.).