Решение № 1076 от 01.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. П***, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220100885 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Профи Кредит Б***“ ЕООД твърди, че на 09.10.2017 г. е сключил с Г. Д. Б. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 000 лв. в заем, а кредитополучателят се е задължил да я върне в срок от 36 месеца с месечна погасителна вноска в размер на 48.80 лв. Твърди, че кредитополучателят е избрал и закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 1 267.20 лв., дължимо на месечни погасителни вноски в размер на 35.20 лв. Така общото задължение по договора възлизало на 3 024 лв., а размерът на погасителната вноска – 84 лв.

Твърди, че е изпълнил задължението да предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, а последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я върне, като е погасил само сума в размер на 1 376.87 лв.

С Анекс № 1 от *** г. и Анекс № 2 от *** по искане на кредитополучателя бил коригиран погасителният план като броят на погасителните вноски бил увеличен от 36 на 39.

За вземанията по договора за кредит, а именно: главница в размер на 754.75 лв., договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за периода от 26.03.2019 г. до 31.07.2019 г., лихва за забава в размер на 155.38 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на Районен съд – 1

Пазарджик, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 774.40 лв. заявлението е било отхвърлено.

Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявява искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, уточнени с молби от 22.04.2021 г. и 01.07.2021 г., както следва: главница в размер на 754.75 лв., договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за периода от 26.03.2019 г. до 31.07.2019 г., лихва за забава върху главницата в размер на 68.14 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., лихва за забава върху договорното възнаграждение в размер на 17.32 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК предявява осъдителен иск за вземането, по отношение на което заявлението е било отхвърлено, уточнено с молби от 01.07.2021 г. и 05.08.2021 г., както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 774.40 лв., законна лихва върху същото в размер на 69.92 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Д. Б. намира исковата претенция за допустима, но неоснователна.

Оспорва дължимостта на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги. Твърди, че не е получавал никакви допълнителни услуги по договора за кредит. Прави възражение за нищожност на споразумението за допълнителни услуги поради противоречие с чл. 10а, ал. 1-4 от ЗПК.

Позовавайки се на разпоредбите на ЗЗП за неравноправни клаузи, твърди, че клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени и не е могъл да влияе на съдържанието им при сключване на договора. Сочи, че съдържанието на споразумението не е ясно и разбираемо, тъй като не е посочена цената на всяка от услугите от пакета за допълнителни услуги. Твърди, че начинът на формулиране на съотношението между общата стойност на пакета, цената на една от услугите и начина на плащане на възнаграждението за допълнителни услуги е напълно неразбираемо и объркващо за потребителя. В този смисъл счита, че клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, поради което същото е сключено във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като аргумент в тази насока сочи съотношението между размера на предоставения заем и стойността на пакета от допълнителни услуги.

Твърди, че чрез възнаграждението за допълнителни услуги стойността 2 на ГПР по договора надвишава многократно размера съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна.

Твърди нищожност на споразумението за допълнителни услуги и поради накърняване на добрите нрави, тъй като неравноправно третира икономически слаби участници в оборота, използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

В случай, че съдът отхвърли иска в тази част, прави възражение за прихващане на сумата от 633.60 лв. относно претендираната главница и лихва, тъй като са му надвзети суми в размер на 1 376.87 лв. по осемнадесет вноски по 35.20 лв. Не ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 09.10.2017 г., Общи условия към договор за потребителски кредит и погасителен план, че между тях е бил сключен договор, по силата на който кредиторът „Профи Кредит Б***“ ЕООД се е задължил да предостави на кредитополучателя Г. Д. Б. потребителски кредит в размер на 1 000 лв., а последният от своя страна се е задължил да върне заетата сума на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 48.80 лв. при ГЛП в размер на 41.17 %, лихвен процент на ден в размер на 0.11 %, ГПР в размер на 49.90 % и обща дължима сума в размер на 1 756.80 лв.

Съгласно раздел VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит кредитополучателят е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 267.20 лв., платимо на вноски в размер на по 35.20 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3 024 лв., а общият размер на вноската – 84 лв. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя по негово искане една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

С преводно нареждане от 09.10.2017 г. кредиторът „Профи Кредит Б***“ ЕООД е превел на кредитополучателя Г. Д. Б. сумата от 1 000 лв. с посочено основание: ***.

На 05.07.2018 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № *** за отлагане на вноска № 8 и е изготвен нов погасителен план, приложен към анекса, според който крайният срок за погасяване на кредита е 26.11.2020 г.

На 13.09.2018 г. между страните е подписан Анекс № 2 към договор за 3 потребителски кредит № *** за отлагане на вноска № 9 и вноска № 10 и е изготвен нов погасителен план, приложен към анекса, според който крайният срок за погасяване на кредита е 26.01.2021 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, респективно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение.

При условията на кумулативно съединяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит, по отношение на което съдът е отказал са издаде заповед за изпълнение, както и осъдителен иск за заплащане на лихва за забава върху възнаграждението за допълнителни услуги, който е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на установителните искове предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, предоставяне на заемната сума на кредитополучателя и настъпване на срока за плащане, а на осъдителните искове – съществуване на валидна уговорка за закупуване на пакет от допълнителни услуги, предоставянето им на кредитополучателя и изпадане на длъжника в забава. Осъществяването на тези юридически факти следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Ответникът е направил възражения за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречие със закона, неравноправност и накърняване на добрите нрави, които са с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и чл.

146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и възражение за нищожност на клаузата за размера на ГПР поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК, а също и 4 разпоредбите на ЗЗП относно наличието на неравноправни клаузи, доколкото кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.