Решение № 18 от 07.03.2022, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 07.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 178 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 120 от 08.10.2021 г., постановено по НАХД № 644/2021 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-0001425 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.

75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като законосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала

Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., чрез адв. Р.Л. от ПАК, която е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, отделно се сочи, че РС е допуснал „съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание“. Не се сочат конкретни пороци на решението на РС, а се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се сочи липса на компетентност на издателя на НП.

Твърди се, че съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ издателят на процесното НП – Директор на ДИТ-Ловеч е следвало да бъде „оправомощен от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Делегирането на права за издаване на НП по съставен акт за нарушение на ЗТМТМ може да бъде осъществено единствено с акт на Изпълнителния директор на ИА ГИТ“. Развиват се и съображения, че процесната проверка е започнала неправилно, без да е извършена оценка на риска по реда на ЗТМТМ. Развиват се и съображения за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП относно правната квалификация на нарушението.

Излага се несъгласие с подробните мотиви на РС, с които първоинстанционната жалба е приета за неоснователна, а обжалваното НП за законосъобразно.

В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, като алтернативно се прави възражение за прекомерност на разноските за юрисконсулт на ответника.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р.Л. от ПАК, който поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч , се представлява в съдебно заседание от юрк. Д., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. От страна на ответника се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Ответникът сочи и практика на Административен съд – Ловеч по идентично на настоящото дело КАНД № 179/2021 г. на Административен съд – Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество. Отделно се сочи, че РС е развил подробни съображения за законосъобразност на НП, като е изложил мотиви на всички доводи на жалбоподателя, сега касатор, за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 11-0001425 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 79, ал.

4, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т.

11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.

При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.

Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил законодателството за трудовата миграция и трудова мобилност като е допуснал М.Ш.– гражданин на Република Молдова до работа като „птицевъд”, в стопанисваният от кооперацията обект, без съответното разрешително или регистрация в Агенцията по заетостта. При осъществения контрол за законосъобразност Ловешкият районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на ЗТМТМ, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото, че в процесния случай не са налице данни за позоваване на разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН и нарушението не е маловажно, като наложеното наказание е в минимално предвидения размер. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство - за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, към които следва да препрати.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото такива не са налице. В частност, наказващият орган е издирил относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното поведение на кооперацията, определяйки й и санкция съобразно състава на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. В настоящия казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните органи.

В хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Както правилно е приел решаващият съд, актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно упълномощено лице, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ предвижда за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Съгласно чл. 75а, ал.

2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно в съответствие с ал. 2 на чл.75а от ЗТМТМ, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице - гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в Агенция по заетостта. Доколкото съдържа и състав на административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер.

При сочената от РС фактическа обстановка, която се основава на всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, извършеното от касатора нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма.

Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство и е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност на касатора, като по делото не съществува спор относно административнонаказателно отговорното лице.

От фактическа страна е безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 26.03.2021г. при проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци касаторът Кооперация „****”, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на дата 20.11.2020 година е приела лицето М.Ш.-гражданин на Република Молдова, да предоставя работна сила като „Птицевъд“ в експлоатирания от кооперацията обект: База за гушене на патици, по сключения със същата трудов договор № 92/19.11.2020г. според който лицето е постъпило на работа на 20.11.2020г., като договорът е сключен във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.