Решение № 1645 от 07.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120101518 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.Д. и М.М., срещу И. Х.

К., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1072,29 лв., представляваща сбор от следните суми: 205,34 лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г. /период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно условията на рамковия договор № 504934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; 413,14 лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.

/период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 04934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; 453,81 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 504934953 за услугите по партида № М5373438, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора. Претендира се и мораторна лихва върху горепосочените суми в общ размер от 291,94 лв., от които: 57,70 лв. мораторна лихва върху сумата от 205,34 лв., начислена за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г.; 112,40 лв. - мораторна лихва върху сумата от 413,14 лв., начислена за периода 28.12.2019 г.

- 09.12.2022 г.; 121,84 лв. - мораторна лихва върху сумата от 453,81 лв., начислена за периода 12.03.2020 г. - 09.12.2022 г.

Претендира се и законната лихва върху главницата от 1072,29 лв., считано от датата на която е входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

1

Твърди се в исковата молба, че въз основа на сключен между страните Рамков договор и приложения към него от 18.07.2017 г., на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане, описани в исковата молба.

Сочи се, че за периода 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г., ответникът е натрупал и не е заплатил в сроковете, съгласно договора, претендираните с исковата молба суми за предоставени услуги и продадени устройства на изплащане. Поради неизпълнение на задълженията му, на 11.03.2020 г. рамковият договор е прекратен по вина на ответника и са му начислени неустойки в общ размер на 453,81 лв.

Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, от назначения по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, особен представител на ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, и се претендира отхвърлянето му. Не се претендират съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

На първо място е оспорена истинността на всички представени в исковата молба документи, като се оспорва подписа на ответника, положен върху тях и се иска да бъде задължен ищецът да ги представи в оригинал.

Твърди се, на следващо място, че липсват доказателства ответникът да е запознат с общите условия на мобилния оператор, на които последният се позовава, за да обоснове дължимостта на претендираните вземания. Сочи се, че ищецът не е изпълнил основното си задължение - да запознае потребителя с общите условия за предоставяне на предлаганите от него услуги и не е доказал, че му е предоставил екземпляр от тях, поради което тези ОУ не обвързват потребителя и не обосновават дължимост на претендираните вземания.

Посочва се, че представените от ищеца фактури не могат да послужат като доказателство за действително предоставени и потребени услуги и начислените за тях цени.

На следващо място се твърди, че не става ясно на какво се дължат значителните разлики в сумите по фактурите, при положение, че същите се предоставят по абонаментни планове с фиксирана месечна такса и потреблението, извън включеното в плана е незначително.

Сочи се, че не е ясно и как е формирано вземането за неустойка.

Твърди се, че неустоечните клаузи, въз основа, на които са начислени неустойки за отстъпки от цената и за невърнато оборудване са неравноправни и нищожни, на основание чл.143 от ЗЗП.

Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно прекратяване на договора между него и ответника.

На последно място е направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

Оспорена е като неоснователна и претенцията за мораторна лихва.

В съдебно заседание ищцовото дружество, се представлява от юрк. К., който поддържа предявените искове и претендира уважаването им.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Представлява се от назначения му особен представител адв. Т., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства следните изцяло оспорени от ответника документи: Договор № 504934953/18.07.2017 г., Декларация /недатирана и неподписана/, Приложение № 1 от 18.07.2017 г. към Договора за ползване на пакетна услуга (пакет) № 8628905508 – фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) за № *, телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ с Max SD) за № * и мобилна услуга (Мтел Без граници с Есктра Нет) за № *, 3 броя анекси към Договора и трите от 19.05.2019 г., за удължаване на срока за предоставяне на тройна пакетна услуга с 24 месеца, Допълнение към Приложение № 1 за активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ 2 пакет за услуга А1 ТВ от 19.05.2019 г., Приложение № 3 – ценоразпис към него;

Приложение № 1 от 02.06.2019 г. към Договора за мобилен интернет A1 Сърф XS Мах19 2г за № *, Допълнително приложение от същата дата и Приложение № 3 ценоразпис, както и допълнение към Приложение № 1 – декларация от 02.06.2019 г.; Договор за продажба на изплащане от 19.01.2018 г. и приемо-предавателен протокол към него за устройство NOK6 Black MT 15, Договор за продажба на изплащане от 02.06.2019 г. и приемо-предавателен протокол към него за устройство SAM A40 DS Blue; фактура № 0402633192/02.12.2019 г. за периода 28.10.2019 г. – 27.11.2018 г. за сума в общ размер 89,44 лева, с краен срок за плащане на сумата – 27.12.2019 г., фактура № 0404404218/02.01.2020 г. за периода 28.11.2019 г. – 27.12.2019 г. за сума в общ размер 67,97 лева, с краен срок за плащане на сумата – 27.01.2020 г., фактура № 0405968243/28.02.2020 г. за периода 28.12.2019 г. – 27.01.2020 г. за сума в общ размер 52,36 лева, с краен срок за плащане на сумата – 28.02.2020 г., фактура № 0407534989/02.03.2020 г. за периода 28.01.2020 г. – 27.02.2020 г. за сума в общ размер 81,54 лева, с краен срок за плащане на сумата – 27.03.2020 г., фактура № 0409114868/01.04.2020 г. за периода 28.02.2020 г. - 27.03.2020 г. за сума в общ размер 312,52 лева, с краен срок за плащане на сумата – 16.04.2020 г., за начислени неустойки: Сметка № 0552658862/11.03.2020 г. за 37,47 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № 0552658863/11.03.2020 г. за 49,76 лв. – неустойка за отстъпки от цена на услуги със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № 0552658864/11.03.2020 г. за 34,15 лв. – неустойка за отстъпки от цена на устройство със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № 0552658967/11.03.2020 г. за 2,46 лв. – неустойка със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за 25,02 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № 0552659005/11.03.2020 г. за 140 лв. – неустойка устройство 863605033110802 със срок за плащане 25.04.2020 г., Сметка № 0552659006/11.03.2020 г. за 15,75 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № **********/11.03.2020 г. за 12,48 лв. – неустойка със срок за плащане 11.03.2020 г., Сметка № 0552659034/11.03.2020 г. за 100 лв. – неустойка за устройство 021666764911; 00698085170 със срок за плащане 25.04.2020 г., Сметка № 0552659035/11.03.2020 г. за 36,72 лв. – неустойка за месечни такси със срок за плащане 11.03.2020 г. По делото е приета и информация за цени на допълнителни услуги, предлагани от А1, както и приложимите Общи условия на ищеца /л. 44 – л. 64 от настоящото дело/. По делото е представен компакт диск с горепосочените договори.

По делото са изготвени и приети съдебно-почеркова експертиза, съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, които са отговорили на поставени от страните въпроси.

На 19.12.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Издадена е на 20.12.2022 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 8158/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № 1514/06.02.2023 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, считано от 14.02.2023 г., заявителят е предявил против длъжника настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. №8158/2022 г. по описа на БРС

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. е. да установи обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т. ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, че е изпълнил собствените си задължения по договорите – да предостави телекомуникационни услуги за процесните договори и периоди, да докаже възникването на вземанията за 3 неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и самото предсрочното прекратяване на договора - получаването на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания.

С отговора на исковата молба ответната страна възразява досежно авторството на сключените договори – сочи, че подписите върху договорите не са положвени от ответника, поради което е извършена съдебно-почеркова експертиза. От заключението й се установява, че от всички 23 бр. обекти на експертизата, подписите са или положени от ответника И. Х.

К. или е възможно да бъде положен от него, като единствено обект на експертизата № 2 няма положен подпис. Това е писмено доказателствено средство, намиращо с на л. 7 гръб на настоящото дело – „декларации“ от 18.07.2017 г. Заключението на вещото лице е оспорено от ответника като непълно и неправилно със съображенията, че изследвания подпис не е положен върху хартия, а върху устройство, като посредством софтуер той бива преобразуван върху електронния документ, което водило до възможност същия да бъде поставян и на други документи. В проведено на 23.01.2024 г. открито съдебно заседание е изслушано заключението на вещото лице Н. Р.. На зададени въпроси на особения представите адв. Т., той отговаря категорично, че лицето положило подписите върху процесните договори е ответникът. При изготвянето на експертизата си е служил с подписи, положени на хартиен носител и макар договорите да са в електронна форма, а подписа положен на таблет, това не е променя изображението на подписа. Не са констатирани признаци за имитация, а предоставеният материал е достатъчен да бъде установено категорично, че именно ответникът е подписал договорите. Вещото лице сочи, че не е имал задача да установява дали подписът е „копиран“, както и че това би било обект на друг вид експертиза.