Определение № 14139 от 14.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38355/2025
- Вид
- Определение № 14139
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14139 гр. София, 14.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138355 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. К. Б., подадена чрез адв. А. Василиева, с която е предявен осъдителен иск срещу А. К. И. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 090, 33 евро /с левова равностойност 8 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на противоправното поведение на ответника на 25.11.2024 г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2024 г. около 11,40 часа в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Ситняково“ и ул. „Оборище“ ответникът А. К. И. ударил с ръка, свита в юмрук в областта на лицето ищеца И. К. Б.. Вследствие на нанеснения удар на пострадалия била нанесена лицева травма, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на долната устна с оток, които му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда. Ищецът твърди, че деянието било осъществено от ответника по хулигански подбуди, на публично място, без конкретен личен мотив. Сочи, че за извършеното ответникът бил признат за виновен и осъден с налагане на глоба по адм.нак. д.
№ 18005/2024 г. по описа на СРС, 1 с-в. Вследствие на увреждането ищецът изпитвал притеснения, страх, психическо напрежение. Продължавал да търпи психически стрес, безпокойство, напрежение, които му пречат да изпълнява отговорно служебните си задължения. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Представени са писмени документи, чието събиране като доказателства по делото се иска. Иска се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата относно нанесените неимуществени вреди, както и да се изиска анд № 18005/2024 г. по описа на СРС, 1 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от А. К. И., чрез адв. Ш.. Според ответникът искът е доспустим, но неоснователен за сумата над 400 лв.
Ответникът навежда твърдения, че изложената фактическа обстановка от ищеца е непълна.
Сочи, че на процесната датата между управлявано от ищеца пътно превозно средство и управляван от ответника автомобил настъпва леко пътно-транспортно произшествие, тъй като управляваният от ищеца микробус засича автомобила на ответника. След удара А. К. И. слиза от управлявания от него автомобил и се отправя към шофьорското място на управлявания от И. К. Б. автомобил, когато застава до сваленото стъкло на предната лява 1 врата на автомобила, ищецът хваща ответника с две ръце за яката на якето и го дърпа към себе си. В този момент, за да се защити А. К. И. замахва и удря ищеца, в резултат на което последният го пуска. Тази фактическа обстановка се съдържа в Постановлението за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска за размера над 400 лв.
Представа писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Моли за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима. Следва да бъдат дадени указания за изясняване какво налага плащане чрез пощенски запис.
Следва да бъда изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правна квалификация – предявен е иск с правно основание - чл. 45 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че ответникът виновно е извършил противоправно деяние, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди и какви са точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на справедливото обезщетение за неимуществените вреди.
В тежест на ответника: е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че го е погасил.
Ответникът следва да докаже и обстоятелствата, на които се основава направеното възражение за съпричиняване, като докаже конкретни факти, свързани с поведението на ищеца, които са в причинно-следствена връзка със стъпването в дупка и настъпилите болки и страдания.
Съдът указва на страните, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага.
Страните не спорят, че на 25.11.2024 г. около 11,40 часа в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Ситняково“ и ул. „Оборище“ ответникът А. К. И. ударил с ръка, свита в юмрук в областта на лицето ищеца И. К. Б., като му причинил .лицева травма, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на долната устна с оток
По доказателствените искания на страните съдът намира следното:
Приложените писмени документи към отговора на исковата молба са относими към предмета на спора и са допустими.
Следва да бъде изискано адм.нак. д. № 18005/2024 г. по описа на СРС, 1 с-в за послужване.
Искането за събиране на гласни доказателства е относимо и допустимо и следва да бъде уважено. Съдът при преценка по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК намира, че следва да бъде допуснат по един свидетел на всяка страна, доколкото страните не сочат различни обстоятелства. Ищецът обаче не е посочил при какъв режим иска да му бъдат допусне свидетел.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1 ГПК, настоящият състав 2 на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. от 14,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените към исковата документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ анд № 18005/2024 г. по описа на СРС, 1 с-в ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на настоящото съобщение да посочи при какъв режим да бъде разпит допуснатия свидетел.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто–доклад, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните разноски.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3