Решение № 50 от 31.01.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Русе, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500945 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Д. Б. Б., чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва Решение № 1375/21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1223/2024 г. по описа на РРС, с което е развален по иска на Б. И. Б. сключения на 03.04.2013г. между Б. И. Б. и M.С. Б. от една страна и Д. Б. Б. от друга договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка на подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе до размер на 1/2 ид.ч. Излага съображения за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Б. И. Б., чрез редовно упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а постановеното от районния съд решение счита за правилно и законосъобразно. Претендира направените деловодни разноски.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения от Б. И. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и е развалил сключения на 03.04.2013г. между Б. И. Б. и M.С. Б. от една страна и Д. Б. Б. от друга договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка на подробно описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе само в частта, с която Б. И. Б. е прехвърлил на ответницата Д. Б. Б. своята 1/2 ид. ч. от имота.

По делото не е спорно и от приложените доказателства се установява, че на 03.04.2013г. с нотариален акт № 52, том І, рег. № 1825, дело № 044/2013г. на нотариус с район на действие РРС е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. По силата на този договор Б. И. Б. и M.С. Б. прехвърлят на дъщеря си Д. Б. Б. собствения си недвижим имот - апартамент № 7, находящ се на третия етаж в жилищна сграда по ***, гр. Русе, община Русе, област Русе, в кв. „Възраждане“, блок МНО 2, вх.*, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, с площ 78.30 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение - №7, с площ 7,25 кв.м и с 1,2023 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, а по Схема № 15165808/19.02.2024 г. представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр. Русе, кв. „Възраждане“, ***, блок МНО 2, вх. *, етаж 3, апартамент 7. В нотариалния акт е посочено, че приобретателят Д. Б. Б. придобива имота срещу задължението да дава и осигурява пожизнено гледане и грижи на прехвърлителите, според нуждите на възрастта и здравословното им състояние, като им осигури спокоен и нормален живот. Прехвърлителите си запазват пожизнено - заедно и поотделно правото на ползване върху целия имот. Ищецът е поискал от съда разваляне на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължението за издръжка и гледане само за своята ½ ид.част от гореописания имот, с твърдения за неизпълнението им от ответницата.

Не е спорно по делото, че бракът между прехвърлителите е 2 прекратен на 21.12.2013 г. с развод, като от тогава до сега ищецът продължавал да живее в процесния апартамент. От събраните по делото гласни доказателства – показанията както на посочените от ищеца, така и на посочените от ответницата свидетели, се установява, че след развода на ищеца с майката на ответницата, последната е прекъснала връзката си с него, не го е посещавала, не му се е обаждала, не се е свързвала с него чрез социалните мрежи.

По делото са представени множество писмени доказателства, удостоверяващи влошеното здравословно състояние на ищеца като по отношение на част от заболяванията му (захарен диабет), ответницата е имала знание още преди сключването на договора.

При тази фактическа обстановка въззивният съд намира изводите на районния съд за основателност на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за правилни, като непротиворечащи на материалния закон и събраните доказателства.

Предявен е иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Процесният договор е алеаторен. Същият е с начално прехвърляне на право на собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и грижи. Този вид договор не е кодифициран от действащото право и е ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие. Законът чл.79, ал.1 ЗЗД, изисква точно изпълнение, което предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество.

Сключеният между прехвърлителите и ответницата договор е правопораждащ юридически факт, който създава права и задължения, които следва да се изпълняват точно. Точното изпълнение предпоставя престиране на дължимото по вид, обем, качество и срок съобразно уговореното. По правната си същност процесния договор е ненаименован, допустим от закона предвид регламентираната в чл.9 ЗЗД автономия на волите на страните, има двустранен характер и е възмезден. Съдържанието на правата и задълженията на всяка от страните се урежда изключително от волята им и от общите правила на закона. Задълженията по договора за издръжка и гледане са с нравствено-етични и социално-битови изисквания, които произхождат от целта му.

Съдът, като изхожда от уговореното съдържание в договора, 3 приема, че същият се характеризира с еднократност на престацията на Б. И. Б. и M.С. Б. - да прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот, а задължението на ответницата е с продължителен характер, т.е. тя следва да дава и осигурява пожизнено гледане и грижи на прехвърлителите, според нуждите на възрастта и здравословното им състояние, като им осигури спокоен и нормален живот. В тази връзка са неоснователни доводите на ответницата, че кредиторът е можел да я потърси или да й отправи покана да изпълнява задълженията си по договора.

В спора по чл.87, ал.3 ЗЗД в тежест на ответницата е да докаже точното изпълнение на вмененото й с алеаторния договор задължение да гледа и издържа прехвърлителя. Това изпълнение трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване на договора до прекратяването му със смъртта на кредитора, тъй като всяко неточно изпълнение е основание за развалянето на сдЕ.та.

Предвид уговореното в договора и настъпилото влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя Б., за да бъде изправна страна по договора, приобретателят е следвало да полага значителни по обем и вид грижи - да пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да го транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други обичайни грижи за болен човек. По делото липсват доказателства /като доказателствена тежест е на ответницата/, че Д. Б. е полагала ежедневно и в пълен обем такива грижи за прехвърлителя Б. Б. след сключване на процесния договор. Нещо повече от събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите и на двете страни, се установява безпротиворечиво, че ответницата не само не е полагала грижи, но въобще не е поддържала отношения с баща си, нито се е интересувала от здравословното му състояние. Това е довело до необходимостта кредиторът да наеме жена, която да почиства дома му и да прибягва до помощта на приятели за закупуване на лекарства и храна в периодите на възстановяване след операции на очите и на коленни стави на двата крайника. От показанията на свидетЕ.та М.К. се установява, че ищецът не се е виждал с дъщеря си много отдавна, а според нея по време на здравословните му проблеми във връзка с претърпените операции е имал нужда от помощ. Тъй като свидетЕ.та работела в аптека, тя му носела нужните лекарства и превързочни материали, случвало се да му напазарува хранителни продукти, както и да му сготви. Съгласно 4 показанията на свидетЕ.та Р.П. ответницата не се е обаждала на баща си от 11 години. След операциите на коленните стави ищецът се придвижвал с патерици, като се наложило да ползва и услугите на рехабилитатор, който идвал в тях, за да му помогне с възстановяването. Дори свидетЕ.та на ответницата – нейната майка М.М. потвърждава в показанията си, че дъщеря й няма информация за здравословното състояние на баща си. Предвид установеното неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищецът не е бил в състояние, изискващо гледане и грижи.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че възражението на ответника за нищожност на сключения алеаторен договор поради привидност е неоснователно, тъй като в подкрепа на него ответникът се позовава само на показанията на единствения свой свидетел – майка си M.С. М., за допустимостта на които гласни доказателства не са представени писмени такива по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК. В тази връзка правилно районният съд е приел, че процесният договор е валиден.

По всички изложени по-горе съображения настоящият състав намира, че ответницата не е доказала, че е изпълнила задълженията си да полага грижи и да дава издръжка на ищеца Б. И. Б., поради което и същата се явява неизправна страна по сключения договор за издръжка и гледане.

Ищецът е престирал изпълнение, прехвърляйки правото си на собственост, затова и същият като изправна страна разполага с правото да развали сключения договор. Предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, поради което решението на русенския районен съд в горния смисъл следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството пред въззивната инстанция разноски в размер на 2542 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1375 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1223/2024 г. по описа на РРС.

5

ОСЪЖДА Д. Б. Б. с ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на Б. И.

Б. с ЕГН ********** от гр. Русе, сумата 2542 лева разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6