Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16472 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6481/2026
Вид
Решение № 16472
Подписан
21.08.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16472 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110106481 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „***“ АД срещу ЗД „***“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 929.91 евро /1818.75 лева/, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ***/17.07.2023, във връзка с настъпило на 17.07.2025г. в гр.С., ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.03.2026г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 33.70 евро /65.91 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 07.11.2025г. до 05.03.2026г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 17.07.2025г. в гр.С., бул. „**** е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС марка „**“ модел „***“ с рег.№ РВ***ТН, който предприема маневра за смяна на лентите и без да се съобрази с положението на вече включилия се в главния път автомобил с марка „*****“ модел „****“ с рег.№ СВ***РМ, го удря и му нанася материални вреди. Сочи се, че между собственика на увредения автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег.№ СВ***РМ и ищцовото дружество има сключена застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“, която е била валидна към датата на ПТП, а за МПС марка „***“ модел „***“ с рег.№ РВ***ТН - застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ***/17.07.2023, и бил извършен оглед и оценка на щетите на 17.07.2025г. Поддържа се, че въз основа на извършения оглед било определено обезщетение в размер на 922.24 евро, като след извършено прихващане на 1 дължимата 4-та вноска от застрахователна премия в размер а 120.57 евро, на собственика на увредения автомобил била заплатена остатъка от сумата. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 922.24 евро и на сумата от 7.67 евро – ликвидационни разноски, но плащане не е извършено. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете. Признава наличието на сключена застрахова „Гражданска отговорност“ за МПС марка „***“ модел „***“ с рег.№ РВ***ТН. Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се, като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за настъпване на застрахователното събитие, като се посочва, че застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това е релевирано и възражение за съпричиняване. Оспорва се причинноследствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени. Излагат се твърдения, че е налице надписване на ремонтно-възстановителни дейности. Оспорва изрично и извършеното плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на застрахованото при него лице, като подчертава, че по делото не е представено платежно нареждане. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Наличието на първата предпоставка – валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС не е оспорена от ответника с отговора на исковата 2 молба, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото.

Това обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото застрахователна полица № ****/л.11 от делото/, от която е видно, че за автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег.№ СВ***РМ с година на производство 2012 е сключена имуществена застраховка по застраховка „Каско на МПС“. Съгласно сключения застрахователен договор същият е със срок на валидност от 12.02.2025г до 11.02.2026г.

По делото от събраните доказателства се установява и че от името на застрахованото лице по процесната застраховка „Каско“ е подадено уведомление за щета на МПС с отправено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с настъпилото на 17.07.2025г. ПТП. Видно от представеното искане за завеждане на претенция /л.6 от делото/ същото е било депозирано на 17.07.2025г. и придружено с декларация /л.7 от делото/, в която е било посочено пред застрахователя, че застрахованият автомобил се е движил в най-дясна лента, когато се е появил автомобил от средна лента и е ударил предната лява част на МПС. Предвид това при ищеца е била образувана преписка по щета № 0500936468, като е бил извършен опис на щетите по автомобила /л.9 от делото/ и е бил изготвен опис-протокол с констатираните уверждания, които са били остойностени. Видно от приетия по делото доклад по щета /л.29 от делото/ е било определено за заплащане застрахователно обезщетение в размер на 1803.75 лева, от които сумата от 1567.93 лева е била изплатена на застрахования на 11.09.2025г., а остатъкът от сумата е бил използван за погасяване на вноска от дължимата застрахователна премия. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изцяло кредитирано от съда по реда на чл. 202 ГПК като изготвено от компетентно вещо лице въз основа на извършена проверка в счетоводството на ищеца.

Основния спор по делото се концентрира върху въпроса относно механизма, по който е настъпило процесното ПТП и в частност досежно вината на настъпване на същото. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по делото свидетел – В. П., съставения от участниците в ПТП протокол и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 17.07.2025г. в гр.София около 12.55 часа лек автомобил с марка „****“ с рег.№ СВ***РМ се движи по ул. „***“ с посока бул. „***“ и на кръстовището, образувано със същия, водачът предприема маневра за завой надясно и включване в движението, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се в дясна пътна лента по булеварда лек автомобил „******“ с рег.№ РВ***ТН.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 17.07.2025г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.

„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в 3 произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата, като се съобрази и заявеното от двамата изслушани по делото свидетели – М. и П., които посочват, че начертаната схема за начина на настъпване на ПТП в протокола за ПТП не е изцяло коректна. Въпреки това в настоящия случай съдът приема, че установеният от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства механизъм на ПТП е различен от описания от ищеца в исковата молба, съгласно който ПТП е причинено от водача на лек автомобил „***“ с рег.№ РВ***ТН, който е предприел маневра за смяна на лентата на движение без да се съобрази с местоположението на вече включилия се в главния път автомобил с марка 4

„****“ с рег.№ СВ***РМ, при което го удря и му нанася щети.

Както беше посочено по-горе и двамата свидетели, разпитани по делото заявяват, че схемата на ПТП, обективирана в протокола за ПТП, не е начертана коректно, като съгласно показанията на свидетеля П. несъответствието се изразява в това, че положението на увредения автомобил е било малко по-напред от това обозначено на скицата, тъй като е бил частично навлязъл – наполовина в лентата за движение, но не се е включил изцяло.