Решение № 873 от 19.03.2026, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 873

Плевен, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:

ЕЛКА БРАТОЕВА

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ канд № 20257170600959 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ФЕРО МАКС“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Г. Н. от Адвокатска колегия – гр. Габрово срещу решение № 529/22.10.2025 г., постановено по АНД № 1169/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Твърди се, че обжалваното пред Районен съд Плевен НП не отговаря на стандартите за изискуемо съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, по отношение на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно признаците на изпълнителното деяние, тъй като не са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията, доколкото именно срещу фактите нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. Посочва се, че въпреки подробно описаната в НП фактическа обстановка, в случая същото не отговаря на изискванията на закона, тъй като вмененото нарушение обуславя необходимост да се посочи какво именно не е осигурило дружеството, при извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве, за да се обоснове какво точно е било извършено в нарушение, от кого е нарушено, по чие възлагане, кой е възложителят на строежа. Счита се за неправилно и възприетото от съдебния състав, че не е осигурено всичко необходимо за извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве, като не се сочи какво е виновното или безвиновно поведение на дружеството, което е довело до настъпването на инцидента. Навеждат се доводи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление пространно са изброени множество събития, отбелязани са факти, посочени са различни декларации, но липсва каквото и да било текстово описание на нарушението, извършено от жалбоподателя, като единствено в края на обстоятелствената част е отбелязано, че е нарушил чл. 16, т. 1а от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.). Излагат се доводи, че както атакуваното наказателно постановление, така и акта за установяване на административно нарушение, са издадени в пълен дисонанс с императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, което драстично е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи, че от АУАН и НП не става ясно, по какъв начин административно-наказващия орган, а и първоначално актосъставителя, са достигнали до извода, че в конкретната хипотеза жалбоподателя, „ФЕРО МАКС“ ЕООД, има качество на работодател, тъй като не са изложени, каквито и да било мотиви в тази насока. Правят се твърдения, че нито в АУАН, нито в НП е посочено какво точно не е осигурено от касатора при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на наредбата и поради това се счита, че следва да се приеме, че по делото няма нито изложени твърдения, нито представени доказателства, от които да се установява, че действително е налице нарушение по чл. 16, т. 1б от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Посочва се, че словесното описание на нарушението в наказателното постановление е формулирано така, че обвинението е неясно, с оглед спецификата, обема и вида на изпълняваните от различните участници в строителството дейности, и регламентираните с Раздел II от Наредбата задължения за всеки от тях, във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Счита се, че липсата на яснота относно индивидуализиращите нарушението обективни признаци представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на нарушителя да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на обвинението. Отделно от това се излагат твърдения, че воденото административно- наказателно производство е незаконосъобразно, предвид ограничението за едно деяние да се водят едновременно и административни и наказателни производства, като представя доказателства, че за същото деяние в ОП-Плевен е образувано на 23.04.2025г. досъдебно производство № 2500/2025г. по описа на същата прокуратура. Сочи се още, че в атакуваното съдебно решение не е обсъден факта, че за да може едно НП да бъде правилно и законосъобразно следва да бъдат спазени изискванията за доказване на вината, като също така бъде установен и вида на вината, съобразно императивните разпоредби на чл. 6 и 7 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП. Претендира се присъждането на направените разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „ФЕРО МАКС“ ЕООД – гр. ДРЯНОВО, редовно призован, не се представлява. Постъпило е становище от адв. Г. Н., който посочва, че поради служебна ангажираност не може да се яви на съдебното заседание, моли да бъде прието като доказателство по делото постъпилото писмо от ОП- Плевен относно досъдебно производство №2500/2025г., както и че поддържа изложените в касационната жалба доводи. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен не е подал писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, не се представлява.

В съдебно заседание представител на Окръжна прокуратура – Плевен, редовно призован, не се явява.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление №15-2500115/10.06.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „ФЕРО МАКС“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 16, т. 1, буква „а“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, затова че на 23.04.2025г. в 09:55 часа работодателят „ФЕРО МАКС“ ЕООД, гр. Дряново ул.,*** с [ЕИК] с управител С. Ц. Ч. с [ЕГН], в качеството си на строител и главен изпълнител на обект Премахване /без разрушаване/ на сграда с идентификатор *** по плана на гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен, „Западна индустриална зона“, определени в Плана за безопасност и здраве, а именно демонтажа на стоманената конструкция на сградата столици, ригели, колони и укрепващи Хевръзки да се извърши от „Изток на Запад“ и „Отгоре-Надолу“ е допуснал лицата С. И. Н., с [ЕГН], работещ като работник строителството и Д. В. В., с [ЕГН], работещ като монтажник с работодател „БУЛГАРБИЛД“ ЕООД, гр. Габрово, подизпълнител на обекта, да ползват Вишка телескопична, 26 м., дизел самоходна, JLG 800А с Peг. № 905ПС6284 и с оборудване за газкислородно рязане на метали, да премахват метални елементи от конструкцията на сградата, като позиционират вишката по средата на сградата във вътрешната и част, като след тези им действия, сградата се разрушава и им нанася травматични увреждания.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

По делото на л.24, е представено писмо от Окръжна прокуратура- Плевен вх. рег. №764/06.02.2026г., от което е видно, че за същото деяние в ОП- Плевен е образувано на 23.04.2025г. досъдебно производство №2500/2025г. по описа на същата прокуратура, затова че на 23.04.2025г. в гр. Плевен, в района на Западна индустриална зона, на [улица], в района на ЛС Комерс ООД, гр. Плевен е причинена смъртта на С. И. Н. с [ЕГН] от гр. Габрово, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Според настоящият съдебен състав, с представено писмо от Окръжна прокуратура- Плевен вх. рег. №764/06.02.2026г., се установява, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, като нормата сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува. Съгласно чл. 33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, като веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора, а съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

С оглед доказателствата по делото и видно от съдържанието на приложеното писмо от Окръжна прокуратура- Плевен вх. рег. №764/06.02.2026г., е налице идентичност между описаните в НП и в писмото на ОП деяния, като досъдебното производство е образувано на 23.04.2025г.

В случая издаденото НП е за нарушение, което касае трудов инцидент със смъртен изход, като е образувано досъдебно производство №2500/2025г. по описа на ОП- Плевен, поради което не е следвало да се образува и административно- наказателно производство при наличието на образувано наказателно такова, като в случая по- тежката наказателната отговорност поглъща административно- наказателната, както е посочено и в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по ТД № 3/2015 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС и Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. по ТД № 4/2017 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС.

Целта на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е да не се допусне за едно деяние да се водят две паралелни производства-наказателно и административно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално да се стигне и до налагане два пъти на наказание за едно и също деяние, в нарушение на принципа non bis in idem. Текстът на цитираната законова норма, се отнася до хипотезата, когато за конкретното деяние е започнало наказателно преследване, при което административно - наказващият орган следва да не предприема каквито и да било мерки по административно преследване, а да изчака произнасянето на компетентните органи - съд или прокуратура.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за основателна, поради което решението на Районен съд- Плевен макар да е валидно и допустимо, като постановено при неправилно прилагане на закона, следва да бъде отменено, като следва да бъде отменено НП и да се прекрати административно- наказателното производство.

При този изхода от делото касаторът има право да му се присъдят направените от него разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие заплатените от касатора адвокатски възнаграждения са в размер на 500 евро за касационната инстанция и 500 лева за производството пред РС и са заплатени в брой. С оглед на изложеното Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен следва да бъде осъдена да заплати на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции- за касационната инстанция в размер на 500 евро и за производството пред РС- Плевен в размер на 500 лева, които съгласно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България се равняват на 255,65 евро.