Решение № 413 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900732 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „СИМАКО ГРУП” ЕООД, ЕИК: 202295252, срещу „ПИМК“ ООД, ЕИК: 115536179, за осъждането му да му заплати сумата от 60 120,71 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за изпълнение на Поръчка - договор за изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., за санитарни прегради по Фактура № 18777/22.06.2023 г., както и сумата от 11 831,69 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 10% от стойността на договора, на осн. чл. 13 от Поръчка - договор № 125/27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на иска – 04.12.2023 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по сключен договор за изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г., по силата на който е изпълнил задълженията си да достави и монтира санитарни прегради, за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните, на 26.04.2023 г., като изработеното е прието без забележка. За изпълнението на възложената работа били съставени и Протокол № 3 (Акт обр. № 19)/ 27.04.2023 г., ведно със Сметка 22 към него. След приспадане на заплатеното авансово плащане била издадена фактура № 18777/22.06.2023 г. за стойността на извършената работа в размер от 50 100,59 лв. без ДДС или 60 120,71 лв. с ДДС, което следвало да бъде заплатено на 01.05.2023 г. – седем дни след подписване на приемо-предавателния протокол, но възнаграждението 1 не било заплатено, дори след отправената покана за плащане чрез ЧСИ с даден срок за доброволно изпълнение. Поради това се претендира и неустойка за забава, уговорена от страните с чл. 13 от сключения между тях договор, в максимален размер - 10% от стойността на целия договор, или 11 831,69 лв.

Поради изложеното претендира заплащане на посочените суми, ведно с разноските по делото и по образуваното производство за обезпечаване на иска, както и изпълнителното производство по налагане на обезпечението.

Ответникът „ПИМК“ ООД, с подадения отговор на исковата молба, оспорва така предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключения между страните договор, по силата на който ищцовото дружество е изпълнило договорената работа, но твърди, че е била налице забава от 241 дни, поради което и е уведомил ищеца, че претендира договорената между страните неустойка за забава по чл. 12 от Договора в размер на 11 831,69 лева, поради което няма да приеме данъчна фактура в този размер и е отказал да подпише приложения към исковата молба Протокол 3 от 27.04.2023г.

(Акт образец 19), въпреки което ищецът издал Фактура №********** от 26.06.2023г. на стойност 50 100,59 лева без ДДС или 60 120,71 лева с ДДС. Същата не била приета от ответника, не била осчетоводена в счетоводството му, а след проведени преговори между страните се постигало съгласие да се прихванат насрещните задължения на „ПИМК“ ООД към „СИМАКО ГРУП“ ЕООД на стойност 50 100,59 лева без ДДС по договора и на „СИМАКО ГРУП“ ЕООД към „ПИМК“ ООД на стойност 11 831,69 лева, като били изготвени необходимите документи - изявление за прихващане, известие за плащане и изпратени на ищеца с изрично искане да бъде издадено кредитно известие към Фактура №********** от 26.06.2023г. за описаната сума за начислената неустойка от 11 831,69 лева, което не било сторено. Поради неизпълнение на това задължение прави възражение за неизпълнен договор, на осн. чл. 90 ЗЗД, като моли, при приемане на исковите претенции за основателни за сумата от 38 268,90 лева без ДДС и 45 922,68 с ДДС, на основание чл.90 ал.1 ЗЗД да бъде осъден ищецът да изпълни насрещното си задължение по чл.2 ал. 5 от същия договор и да издаде кредитно известие на стойност 11 831,69 лева без ДДС и 14 198.02 лева с ДДС към процесната фактура №********** от 26.06.2023г.

Оспорва изцяло претенцията за неустойка, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл.2 ал.5 от Договора, като не е издал данъчна фактура, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС, а ответното дружество е изплатило всички дължими суми по договора, за които са били издадени данъчни фактури, съгласно изискванията на ЗС и постигнатото между страните споразумение.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която оспорва възражението, че за изпълнение на задължението за заплащане на изработеното по договора е следвало да бъде издадена фактура за цената, намалена с начислената 2 неустойка. Твърди, че основание за заплащане на договорената цена е изпълнение на възложената работа и приемането и с приемо – предавателен протокол от 26.04.2023 г., като плащането е уговорено в договора да се извърши не по-късно от седем календарни дни след подписването му, а не след издаване на фактура, каквато е издадена и ответникът е бил длъжен да осчетоводи, като неосчетоводяването и не само не е основание за неизплащане на уговореното възнаграждение, а е нарушение на задълженията за редовно водено счетоводство. Оспорва да е било постигнато съгласие между страните за прихващане на насрещни вземания, като подписа под приложените документи към отговора на исковата молба твърди да установяват получаването им, а не постигнато съгласие за извършване на прихващане на насрещни задължения.

Оспорва и допустимостта на издаване на кредитно известие към издадената фактура, съгласно счетоводните стандарти, както и приложимостта на нормата на чл. 2, ал. 5 от договора към договорените неустойки. По същите съображения моли да бъде оставено без уважение и възражението за неизпълнен договор. Оспорва и възражението за неоснователност на претендираната неустойка за забава на плащане на възнаграждението по договора, като сочи, че основанието за плащане е възникнало с издаване на приложената към исковата молба фактура.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба, с която се поддържат вече въведените с отговора на исковата молба възражения за постигнато между страните споразумение във връзка с признаване от страна на ищеца на дължимата неустойка и издаване на кредитно известие за сумата на признатата неустойка към издадената фактура за заплащане на възнаграждението за извършените СМР, като изрично се сочи, че единствена причина за да не е извършено плащане на възнаграждението е неиздаване на кредитно известие.

В хода по същество страните поддържат изложените от тях в хода на размяна на книжа становища и молят съда да уважи исканията им. Претендират разноски, представят списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от приложения към исковата молба Поръчка-договор за изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL плоскости № 125/27.06.2022 г. се установява, че между тях са възникнали облигационни отношения във връзка с възложена от ответника изработка и монтаж на санитарни прегради от HPL в сроковете и срещу възнаграждение от 118 316,93 лв., уговорени в договора. Страните не спорят и по отношение на извършеното от ответника изпълнение на процесния договор, което се установява с приложените и неоспорени писмени доказателства към исковата молба – приемо-предавателни протоколи, фактури за извършено плащане на 3 приети монтирани санитарни кабинки, включително изработката и монтажа на санитарни кабинки, описани в приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г., като липсва спор и по отношение на приемане на извършената работа без забележки.

Въз основа на приемо-предавателен протокол от 26.04.2023 г. е бил съставен протокол № 3 (акт образец 19) от 27.04.2023 г., в който са остойностени извършените от ищеца монтажни работи, приложена е сметка към протокола и проформа фактура.

Издадена била и приложената фактура на стойност 60 120,71 лв. с ДДС от 22.06.2023 г., получена в счетоводството на ответника, съгласно приложената обратна разписка на 23.06.2023 г., като получаването и също не се оспорва. Протокол № 3 (акт образец 19) от 27.04.2023 г., не е подписан от ответника. Изпратена е била и приложената към делото покана за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на сумата по издадената фактура, което не било сторено в дадения срок и ищецът се снабдил с обезпечителна заповед на бъдещата си искова претенция, предявена с настоящата искова молба, а за налагане на допуснатото обезпечение било образувано изпълнително дело 910/23 г. по описа на ЧСИ Горчев, което пак се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства.

От приложеното към отговора на исковата молба изявление за прихващане е видно, че ответникът е отправено изявление за прихващане на вземането си в размер на 11831,69 лв. към ищеца срещу задължението си към него, до размера на по-малкото от тях. Изявлението за прихващане носи подписа и на двете страни. В същото е посочено, че се изпраща и издадена фактура на начислена неустойка с № 001972/17.08.23 г. на стойност 11831,69 лв., каквато не е приета по делото, а приложено към изпратеното по електронна поща до ищеца писмо е известие за плащане. В приложеното писмо, изпратено на ел.адрес до ищеца, ответникът моли да бъде издадено и кредитно известие за посочената неустойка за забава на изпълнение на възложените СМР, върху издадената проформа фактура и фактура от 26.06.23 г. за заплащане на извършените СМР.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, прието без възражения от страните, което изцяло се възприема от съда като пълно и обосновано. От същото се установява, че от „Симако груп“ ЕООД, във връзка с изпълнението на Поръчка - договор 125 от 27.06.2022 г. за изработка и монтаж на санитарни прегради от НРL плоскости от „Симако груп“ ЕООД са издадени следните фактури на „ПИМК“ ООД:

№0000017273/18.07.2022 г. -на стойност 42 594,10 лв. с ДДС; №**********/15.09.2022 г. - на стойност 20 066,44 лв. с ДДС; №0000017698/21.09.2022 г. - на стойност 19 199,08 лв. с ДДС и №**********/22.06.2023 г. - на стойност 60 120,71 лв. с ДДС, които са осчетоводени от „ПИМК“ ООД и заплатени, с изключение на последната фактура. В счетоводството на ответника „ПИМК“ ООД не е осчетоводена фактура №18777/26.06.2023 г. и не е заплатена сумата по фактура №**********/26.06.2023 г. в 4 размер на 60 120,71 лв. В счетоводствата на двете дружества не е осчетоводено издаденото от „ПИМК“ ООД известие за неустойка, прихващане от страните не е извършено, тъй като не е осчетоводено известието за неустойка и изявление за прихващане. Стойността на фактура № **********/26.06.2023 г. не отчита претенцията на ответника за извършено прихващане. Вещото лице дава отговор, че за да се удовлетворят изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС е необходимо да се осчетоводи от ищеца Известие за неустойка, с което да се отрази задължение за неустойка към „ПИМК“ ООД и изявлението за прихващане, с което да се извърши самото прихващане на вземанията със задълженията. Заявява също, че неустойката, начислена съгласно процесния договор, не подлежи на облагане с ДДС, тъй като не влияе върху размера на данъчната основа на доставката на услуга по изработка и монтаж на санитарните плоскости. В съдебно заседание пояснява, че размерът на ДДС следва да остане непроменен. Заявява, че съгласно счетоводната практика може да се извърши прихващане на облагаема и необлагаема сделка между две страни, ако е осчетоводена начислената неустойка и са налице две насрещни задължения, като прихващането влияе върху разплащането между контрагентите, а в случай, че се намаля възнаграждението за доставката на стоката или услугата и се издаде кредитно известие за това намаление, това ще доведе до намаляване размера на ДДС, който следва де се внесе за извършената доставка.