Определение № 1599 от 05.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1599 гр. Бургас, 05.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20222100500833 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр.чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, действащи чрез упълномощения си юрисконсулт Свилен Стоянов, против разпореждане № 2916 от 08.03.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 1342/2021 г. по описа на РСБургас, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. ИЛ. В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за сумата над 149.09 до 853.78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 16.02.2022 г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000428811 от 01.02.2018г. и за разноските над уважения размер от 109.67 лв. до претендирания пълен размер от 232.32 лв.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане, като се навеждат подробни съображения за неправилност на изводите на районния съд, с които е отказано издаване на заповед по чл.417 от ГПК за горепосоченото вземане. Иска се отмяна на 1 обжалваното разпореждане и постановяване на ново, с което да бъде постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираното вземане, както и за неприсъдената част от разноските в заповедното производство. Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника В. ИЛ.

В. с ЕГН **********, за вземанията, дължими по сключен помежду им договор за потребителски № 7000428811 от 01.02.2018г., представляваща сбор от неплатените от длъжника парични задължения, възлизащи в общ размер на сумата от 4116 лв., от която сумата от 2738.47лв., представляваща изискуема главница, сумата от 523.75 лв., представляваща изискуема договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021г. до 05.08.2021г., и сумата от 853.78лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.02.2021г. до 17.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 82.32 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 150 лв.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение от 08.03.2022г . и изпълнителен лист от 15.03.2022г. за главницата в размер на 2738.47лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 02.03.2022г. до окончателното й изплащане, присъдил е сумата от 523,75 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 05.02.2021 г.- 05.08.2021 г., сумата от 149,09 лв., представляваща лихва за 2 забава в размер на законната лихва, начислена върху главницата за периода 06.08.2021 г. до 17.02.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 109,67 лв., представляващи разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от вземането. С обжалваното разпореждане от 08.03.2022г., е отхвърлено заявлението в останалата част, като е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземането в размер на 704.69 лв. /разликата между присъдените 149,09 лв. и поисканите 853,78 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.22.2021 г. до 17.02.2022 г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000428811 от 01.02.2018г., и за разноските над уважения размер от 109,67 лв. до претендирания пълен размер от 232.32 лв. Районният съд е мотивирал отказът си за присъждане на претендираната мораторна лихва с обстоятелството, че същата не се установява да е определена по основание, тъй като видно от уточнението в тази сума е включена и друга стойност, начислена като „допълнително възнаграждение”, без да е налице сочено от заявителя основание за това. Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, като счита, че частната жалбата е основателна, по следните съображения: Видно от направеното уточнение, заявителят изрично е посочил, че основава вземането си за претендираното обезщетение

/мораторна лихва/ за забавено плащане на просрочената главница на договорните клаузи на чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с кредитополучателя договор за потребителски кредит. Тези клаузи всъщност преповтарят нормата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Това означава, че с така направеното уточнение заявителят е посочил ясно правното основание на вземането си за претендираното вземане за обезщетение за забава, като същото е основано на посочените договорни клаузи. Доколко обаче претендирания от заявителя размер на обезщетението за забавено плащане е реално дължимия, респ. дали се дължи и начисленото допълнително възнаграждение е обстоятелство, което не води до неуточненост на основанието на вземането, а се отразява на правилното му изчисление съобразно заявените от кредитора компоненти, който въпрос обаче не е предмет на изследване в заповедното производство. С оглед тези съображения, настоящата инстанция счита, че при ясно и точно 3 инвидуализиране на вземането за претендираната мораторна лихва, както по основание, така и по размер, заповедният съд няма нито задължението, нито правомощието да преценява дали заявеното основание съответства на размера на претендираното вземане за лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото производство по чл. 422 от ГПК. По горните съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице сочените в обжалваното разпореждане основания за отказ за издаване на заповед по чл.

417 от ГПК досежно претендираното вземане за мораторна лихва, което налага отмяната му и постановяване на ново за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за отхвърленото вземане за мораторната лихва, както и за останалата част от направените в заповедното производство разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2916 от 08.03.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 1342/2021 г.. по описа на РС-Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров срещу В. ИЛ. В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за сумата над 149.09 до 853.78 лв. /сумата от 704.69 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 16.02.2022 г., дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7000428811 от 01.02.2018г. и за разноските над уважения размер от 109.67 лв. до претендирания пълен размер от 232.32 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист съобразно 4 настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5