Решение № 755 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500272 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД ,ЕИК-201196810 и насрещна въззивна жалба от А. К. М.,ЕГН-********** против решение № 3361/18.10.22г.,постановено по гр.д.№ 4543/21г.по описа на РС-Пловдив,както и по частна въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД,ЕИК-201196810 против определение № 13504/08.12.22г.,постановено по същото дело.

С въззивната жалба на „Изи Финанс“ ЕООД ,гр.София се атакува решението в частта му,с която са отхвърлени предявените от дружеството против А. М. искове-главен по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и евентуален по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 250лв.,представляваща част от недължимо преведена сума в общ размер от 500лв.по платежно нареждане с уникален номер 143795280/14.01.2020г. ,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на получаването на исковата молба от ответника–25.03.2021г.до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят „Изи Финанс“ ЕООД ,ЕИК-201196810,чрез процесуалния си представител юрск.Ал.Г. счита решението за неправилно по съображения,изложени в жалбата.Иска от ПдОС да го отмени в атакуваната му част и да постанови друго,с което да бъде уважен предявения от него иск.Претендира разноски,включително юрск.възнаграждение в размер на 300лв.

Въззиваемата по тази жалба страна- А. К. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника 1 си адв.С. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

От същата страна е подадена насрещна въззивна жалба,с която се атакува решението в частта му,с която е отхвърлен предявения от А. М. против „Изи Финанс“ ЕООД насрещен иск по чл.45 във вр.с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 280лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от злоупотреба с право от страна на ответника по насрещния иск,който недобросъвестно инициирал изпълнителни процеси за сумите от 50лв. и от 200лв.разноски,като образувал две отделни изпълнителни дела №№ 364/21г. и 363/21г.по описа на ЧСИ П.Илиев,по които били извършвани едни и същи изпълнителни действия,вместо взискателят да предяви своите претенции,като ги присъедини към вече образуваните от него изп.дела №№ 52/20г.и 51/20г.по описа на ЧСИ П.Илиев.Твърди се неправилност на решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част и се иска отмяната му.Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата по насрещната жалба страна-„Изи Финанс“ ЕООД ,ЕИК-201196810 изразява становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.

С частна въззивна жалба „Изи Финанс“ ЕООД е атакувало и определение № 13504/08.12.22г.,постановено по делото,в частта му,с която е оставена молбата,подадена от дружеството,за изменение на решение № 3361/18.10.22г.в частта му за разноските.Посочва се,че определението е неправилно и необосновано по изложени в частната жалба съображения.Иска се отмяната му и редуциране на присъденото в полза на А. М. адв.възнаграждение до размер от 300лв.Претендират се разноски в настоящото производство за ДТ и пощенски разходи.

В постъпилия отговор на частната жалба въззиваемата страна А. М. оспорва същата и иска да се остави без уважение по доводи,изложени в отговора.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите,намира за установено следното:

Същите са подадени в срок от легитимирани да обжалват решението страни,поради което са процесуално допустими.

По същество:

Пред ПдРС е предявен от „Изи Финанс“ ЕООД иск против А. К. М. с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл.59 ЗЗД, а от А. М. е предявен насрещен иск против дружеството с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Твърденията на ищеца в исковата молба са,че на 14.01.2020г.ответницата А. К. М. е получила от него сумата от 500 лева по платежно нареждане с уникален номер 143795280/14.01.2020г.за заплащане на дължими разноски по в.гр.д. № 1617/2019г. по описа на ПдОС-обстоятелство,което не е спорно.Твърди се,че вземането е било цедирано без ищеца да бъде уведомен с договор за цесия от 17.12.19г. на Д. М.,която образувала изп. дело № 43/2020г. по описа на ЧСИ Галин Костов въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 2

13296/2018г. по описа на РС – Пловдив. Според ищеца изплатената сума от 500лв.е неоснователно получена от А. М.,тъй като с цедиране на вземането си същата вече не била титуляр на вземането.Поради това се претендира от същата на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, евентуално по чл.59 от ЗЗД да заплати сумата от 250лв.,която представлява част от недължимо преведена сума в общ размер от 500лв.по платежно нареждане с уникален номер 143795280/14.01.2020г.

С отговора на исковата молба ответницата твърди,че с договора за цесия от 17.12.2019г. е прехвърлено друго вземане в размер на 762,54 лв.лева в полза на Д.

М..Изп.дело № 43/2020г. по описа на ЧСИ Галин Костов било образувано срещу ищеца за сумата от 762,54лв.след прихващане.

По отношение на насрещния иск- претенцията на ищцата по него А. М. е за 280лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от злоупотреба с право от страна на ответника по насрещния иск,който недобросъвестно инициирал изпълнителни процеси за сумата от 50лв. и 200лв. разноски,като образувал две отделни изпълнителни дела № 364/2021г. и № 363/2021г. по описа на ЧСИ Петко Илиев ,по които били извършвани едни и същи изпълнителни действия,вместо взискателят да предяви своите претенции,като ги присъедини към вече образуваните от него изпълнителни дела № 52/2020г. и № 51/2020г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.Поддържа се, че с образуването на новите две изп. дело № 363/21г. и 364/21г. ищцата била финансово натоварена със сума от още 782,14лв.,които представлявали такси за ЧСИ и разноски за юрисконсултско възнаграждение и които разноски ищцата не би платила,ако ответникът по насрещния иск не беше злоупотребил с правото си да образува нови изпълнителни дела.Заявила е искане в случай на уважаването на главния и насрещния иск да се допусне прихващане на претендираната сума с насрещното вземане до размера на по-малкото.

Възраженията на ответника по насрещния иск „Изи Финанс“ ЕООД са,че липсва противоправност при образуването на новите изпълнителни дела,след като законът не задължава при наличие на висящи изпълнителни дела и нови изпълнителни листове същите да се присъединяват към вече образуваните дела. Поддържа се също,че образуването на нови изпълнителни дела не е направено с цел увреждането на А. М.,респ.по новообразуваните дела не било заплатено нищо,поради което и отсъствал елемента от фактическия състав на деликта – вреда, заявява се и възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД.

По главните искове:

Установено е по делото,че с изп.лист № 11563/31.12.2019г.по гр.д.№ 13296/2018г.по описа на ПдРС ищецът е осъден да заплати в полза на ответницата сумата от 500 лева разноски по в.гр.д.№ 1617/2019г.по описа на ПдОС и сумата е заплатена с платежно нареждане от 14.01.2020г. ,приложено по делото,по сметка на ответницата,като това плащане е станало преди получаването на ПДИ по изп. дело № 43/2020г. на ЧСИ Галин Костов срещу ищеца по издадения изпълнителен лист. Установ ява се също,на 16.01.2020г.ответницата е уведомила ищеца, че е цедирала вземанията си ,сред които и процесното за сумата от 500лв.в полза на цесионера Д. Н. М. съгласно договор за цесия от 3

17.12.2019г.Следователно ищецът е научил за замяната на първоначалния си кредитор с нов,считано от 16.01.2020г,към която дата той вече е изплатил задължението си към А. М..

Според районният съд фактът,че ищецът е уведомен за извършената цесия на 16.01.2020г.,след като вече е заплатил дължимата сума,юридически не води до отпадане на погасителния ефект на плащането,което се явява противопоставимо на новия кредитор,тъй като към 14.01.2020г.ищецът не е знаел за кредиторовата замяна.С извършеното плащане ищецът се освобождава от дълга си към стария кредитор в случаите,в които не е уведомен за неговата замяна с друг кредитор и това плащане е противопоставимо на новия кредитор.

Правилно ПдРС е посочил каква е целта на уведомлението по чл.99,ал.3 във вр.с ал.4 о т ЗЗД,а именно: длъжника да бъде информиран от стария си кредитор на кого да престира,като прехвърлянето има действие спрямо длъжника,когато то бъде съобщено.Това се тълкува в смисъл,че новият кредитор не може да претендира плащане на вземане,когато то вече е погасено от длъжника на стария кредитор, след като длъжникът не е бил уведомен преди това плащане.Следователно и плащането,което ищецът е извършил на редовния кредитор, цесията няма действие за ищеца,защото не му е съобщена преди погашението и ищецът се ползва от погасителния ефект на плащането спрямо стария си кредитор, което плащане е противопоставимо на новия кредитор.Правилни са изводите на първостепенният съд,че в случая отсъства кондикция за връщане на недължимо платено нито в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, нито в хипотезата на чл.59 ЗЗД,защото нито ищеца обеднява,нито ответника се обогатява.

Съдът е коментирал още,че ищеца има правен интерес при спор с новия кредитор за наличието на погасителния ефект на плащането към стария кредитор да поиска съдебно установяване по реда на чл. 124, ал.1 ГПК на този факт,какъвто иска не е предявен,респ. ищецът не може да получи защита по реда на чл. 55, ал.1, предл.1 или чл. 59 ЗЗД,тъй като е извършил плащане на валидно правно основание (чл.78 ГПК – разноски), вменени му в негова тежест с оглед изхода на спора по в.гр.д. № 1617/2019г. по описа на ПдОС.

С оглед на горното районният съд е отхвърлил като неоснователни както главния,така и евентуалния иск,предявени от „Изи Финанс“ ЕООД и неговите мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция като правилни и обосновани,поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

По отношение на насрещния иск:

По делото се установява досежно този иск,че действително ответникът по него- „Изи Финанс“ ЕООД е образувал изпълнителни дела против ищцата по насрещния иск за сумата от 50лв.и за сумата от 200лв.за разноски, като е образувал две отделни изпълнителни дела № 364/2021г. и № 363/2021г.,и двете по описа на ЧСИ Петко Илиев.Първото дело е образувано въз онова на изп.лист от 05.08.2020г. , издаден от ПдОС за юрисконсултско възнаграждение,а второто-въз основа на изпълнителен лист от 29.07.2020г. по описа на ПдОС.

Видно е също от доказателствата по делото,че преди тези изпълнителни дела вече е 4 имало образувани други две изпълнителни дела против ищцата-№ 52/2020г. и № 51/2020г. ,и двете също по описа на ЧСИ Петко Илиев,като първото е образувано по изпълнителен лист от 31.12.2019г.,а второто -по изпълнителен лист от 07.01.2020г. Установява се,че и по четирите изпълнителни дела са извършвани изпълнителни действия.

Районният съд е приел,че не е налице злоупотреба с право от страна на „Изи Финанс“ ЕООД,доколкото дружеството се е възползвало от правната възможност да образува отделни изп.дела,вместо да присъедини претенциите си към вече образуваните от него предходни изп.дела №№ 51/20г.и 52/20г.

Този извод на първостепенния съд също се споделя от въззивната инстанция.Ответникът по насрещния иск действително е имал възможността да образува едно изпълнително дело по изп.листове от 31.12.2019г. и от 07.01.2020г. и към това дело да присъедини изп.листове от 29.07.2020г. и от 05.08.2020г., като по този начин не би натоварил ищцата по насрещния иск с разноски по всяко изпълнително дело,но веднага следва да се отбележи,че става дума за процесуално право,а не задължение за взискателя,т.е.от него зависи да избере по кой от двата начина да събере принудително вземанията си по четирите изпълнителни листа,като и двата начина са законово уредени,следователно липсва противоправност в действията на ответника по насрещния иск,доколкото същите са допустими от закона.Правилни са аргументите на първостепенния съд,че общата уредба на материалното позитивно деликтно право не може по аналогия да се разпростира върху случаите на вредоносна злоупотреба с процесуални права ,след като процесуалния закон предвижда правно средство за защита и да се сподели тезата на ищцата по насрещния иск би означавало да се отрече правото на ответника да образува изпълнителни дела за всеки изпълнителен лист,с който разполага,т.е да се отрече по същество правото му на достъп до принудителна съдебна процедура,което право е също конституционно закрепено в Конституцията на ЕКЗПЧОС.