Решение № 3687 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110151414 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца *******************, ЕИК ********* срещу ответника С. Г. Н. (с предходна фамилия Г.), ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, с които се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 7600 лв., главница, представляваща сбор от 38 броя неплатени месечни вноски в период от 30.01.2020 г. до 28.02.2023 г. по Договор за потребителски кредит- Ваканция № ******/2008 г. от 02.07.2008 г., сключен с **********, и Споразумение от 05.05.2010 г. за признаване и разсрочване на задължение, ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13416/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът *******************, ЕИК *********, твърди, че между *********, чрез клона си ******************, и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит- Ваканция № *******/2008 г. от 02.07.2008 г., съгласно който банката предоставила на ответника банков кредит, 1 предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 18 700 лв. срещу задължението на кредитополучателя да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено на 96 месечни анюитетни вноски, в срок до 02.06.2016 г. Твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г.

********* е цедирало вземането си по процесния договор за кредит на *************** с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително с начислената лихва, което дружество, от своя страна, цедирало вземането в полза на ******************** / сегашно наименование *******************/. Твърди се, че ******************** възложило на *********************** да управлява придобити от първото дружество вземания, както и да осъществява представителство от името и за сметка на ********************. Сочи се, че на 29.04.2010 г. между ***********************“ и *************** бил сключен договор, по силата на който последното дружество е приело да извършва от свое име, но за сметка на ******************** извънсъдебно събиране на вземанията на ********************. С договор от 29.03.2010 г. *************** възложило на ************ да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на ********************, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица. Сред цедираните вземания фигурирало и това срещу ответника, произтичащ по Договор за потребителски кредит- Ваканция № ******/2008 г. от 02.07.2008 г. За извършената цесия до ответника било изпратено нарочно уведомление, като на 05.05.2010 г. било сключено споразумение, имащо характер на договор за спогодба, съгласно което ответникът признал съществуването на дълг в размер на 21 470 лв.. Твърди, че ответникът не извършил никакви плащания за погасяване на дължимата сума, разсрочена на ежемесечни вноски в размер на 200 лв., с оглед което за ищеца е възникнало правото да претендира остатъка от непогасеното вземане в цялост. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Г. Н. (с предходна фамилия Г.), ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Н. Н., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Релевира възражение за погасителна давност. Сочи, че не става ясно кога вземането по процесния кредит е станало предсрочно изискуемо. Твърди, че споразумението съдържало неравноправна клауза в т. 7.2 и 7.3 от същото, 2 доколкото бил предвид 25-годишен период за погасяване на вземането. Моли за отхвърляне на иска.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, заявителят ****************** е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 7600 лева – главница, формирана от 38 броя падежирали месечни вноски по договора за кредит. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 7600 лева – представляваща главница за период от 30.01.2020 г. до 28.02.2023 г. по договор за кредит № ******/02.07.2008 г., сключен с ************ и Споразумение от 05.05.2010 г. за признаване и разсрочване на задължението.

На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подаден установителен иск за сумата от 7600 лева, предмет на издадената заповед. С исковата молба , ищецът моли да бъде признато за установено със сила на присъдено нещо, че С. Г. дължи на ****************** сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Установява се, че на 02.07.2008 г. между ************ действаща чрез клона си ******************** като кредитор и С. Г. Г. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит- ваканция № ******/2008г. от 02.07.2008 г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 18 700 лева при ГЛП в размер на 12 % , с уговорка в чл. 9 за едностранна промяна на лихвения процент и ГПР в размер на 12,7227 %. Видно от погасителния план, страните са уговорили краен срок за изпълнение на задължението – 02.07.2016 г., разсрочено на 96 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 304,09 лева и последна в размер на 303,46 лева. По делото е представена молба - декларация от 24.06.2008г. за отпускане на потребителски кредит от С. Г. Г..

Видно от договор за продажба на вземания, сключен на 25.03.2010 г. и Приложение № 1 към него, ************. действаща чрез клона си 3

******************** продава вземанията си по договор за кредит от 02.07.2008 г. на ***************, за което е приложено уведомление от цедента до С. Г. с изх. № **** / 09.04.2010 г. Видно от таблица 1 към Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г. със същия се прехвърлят и вземанията срещу С. Г. за главница в размер от 18 472,03 лева и лихва в размер от 2 997,39 лева.

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и извлечение от Приложение № 1 към него, че *************** прехвърля вземанията си по договор за кредит от 02.07.2008 г. спрямо С. Г. на *************/ сега ****************** видно от ТРРЮЛНЦ/, за което е приложено уведомление за прехвърляне на вземания от цедента до С. Г.. / л.

38 /. Видно от извлечение от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. се прехвърля вземане в размер на 18472,03 лева – главница и 2997,39 лева - лихви по договор № ******/2008 г. с длъжник С. Г..

От приложения договор от 06.10.2006 между *************/ сега ******************/ в качеството му на възложител и

********************* в качеството му на обслужващо дружество се установява, че възложителят възлага на обслужващото дружество срещу заплащане да управлява придобитите от възложителя вземания. От своя страна, между ********************* в качеството си на обслужващо дружество ************* като възложител и *************** като изпълнител е сключен и договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да извършва от свое име, но за сметка на ************* извънсъдебно събиране на вземания на *************, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор ********************.

Съгласно договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г.

*************** на 29.03.2010 г. е превъзложил събирането на вземанията на просрочените задължения по потребителски кредити с първоначален кредитор ************************ / договор от 29.03.2010 г./.

Съгласно споразумение от 05.05.2010 г., сключено между "*************** чрез упълномощения си представител *********** и С. Г., последният се е задължил да погаси задължението си, произтичащи от договор за потребителски кредит №******/2008 г. в размер от 21 470 лева при 4 условия на разсрочено плащане на 295 месечни вноски, считано от 30.05.2010 г. до 30.02.2035 г., всяка от които в размер на по 200 лева, при годишна лихва, договорена съгласно т. 7.1 от споразумението в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с надбавка от 10,00 пункта.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че на 02.07.2008 г., ******* е превела сумата от 18 700 лева на С. Г. за текущи потребителски нужди, като предоставената сума е усвоена посредством 4 броя тегления. Извършените от Г. плащания по договора за кредит са в общ размер на 624,11 лева. С тях са погасени главница в размер на 227,97 лева, възнаградителна лихва в размер на 394,87 лева, наказателна лихва в размер на 1,27 лева. Вещото лице е установило, че към 25.03.2010 г. главницата по договора възлиза в размер на 18472,03 лева, а възнаградителната лихва е в размер на 2997,39 лева. Вещото лице е направило справка и установило, че след сключване на споразумение от 05.05.2010 г., С. Г. не е извършвала никакви погашения. Общо размерът на претендираните 38 броя месечни вноски с настъпили падежи от 30.01.2020 г. до 28.02.2023 г. вкл. е 7600 лева, формирана от 1873,67 лева – главница и 5726,33 - лихва. Годишната лихва, определена с подписаното споразумение от 05.05.2010 г. е в размер на 10,39 %.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Между ************. и С. Г. е възникнало облигационно отношение по силата на договор за заем за сумата от 18700 лв., който е предоставен на ответника, впоследствие прехвърлен на осн. чл. 99 ЗЗД на *************/ сега ******************/, който от своя страна възлага на 29.03.2010 г. на *************** да го управлява от свое име, но за сметка на *************.

Със споразумение от 05.05.2010 г. ответникът признава, че дължи сумата в размер на 21 470 лева на ***************, действащо от свое име, но за сметка на *************. Към исковата молба са приложени уведомления за договорите за цесии, поради което съдът приема, че уведомяването е извършено с исковата молба, към която е приложен договора за цесия и уведомлението. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 , ВКС Отделно от това съдът приема, че ответникът е уведомен за извършените 5 цесии с подписване на споразумението от 05.05.2010 г. Доводите на ответника, че разсрочването на задължението за 25 години води до нищожност на договора е неоснователно предвид чл. 9 ЗЗД. Неоснователно се явява възражението на ответника, че вземането е било обявено за предсрочно изискуемо, тъй като по делото не са представени доказателства за достигане на изявление от страна на кредитора до длъжника, отнемащо преимуществото на договорения срок по споразумение от 05.05.2010 г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със споразумение от 05.05.2010 г. е договорено капитализиране на възнаградителни лихви в размер на 2997,39 лева. Последователно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, приема, че уговорката в споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е случая, доколкото кредитополучател е физическо лице - потребител.