Решение № 1277 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330202029 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ОДМВР-Пловдив против Наказателно постановление № НИ-1-15-01321207/13.03.2023г., издадено от М.Т.- за Ръководител на ТП на НОИ, с което на ОДМВР-Пловдив, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 349, ал.

1 от КСО за нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 16.03.2023г., а жалбата е входирана на 27.03.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

На 14.01.2023г., *** Т.Г.Д., служител на ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, бил на работа заедно с колегата му *** К.К. като АП-27 за времето от 07,00ч. до 19,00ч. Около 14,00ч. двамата посетили ПТП на кръстовището на ул. Скопие и ул. Братя Бъкстон. След приключване на работата по документирането на ПТП-то, двамата се запътили към служебния автомобил. По същото време валял обилен дъжд. Тръгвайки към автомобила, Т.Д. се подхлъзнал и паднал на земята, като при падането си усукал коляното, при което усетил силна болка, успял да се изправи и продължил да се движи накуцвайки. Полицейските служители били изпратени по сигнал за друго ПТП, като след обработването му Д. забелязал, че коляното му се е подуло, а болката започнала да се усилва. Поради това посетил спешен кабинет на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където бил посъветван да обездвижи крака си и да го шинира, както и специалист-ортопед, котйо му направил снимка на ЯМР, като заявил, че има съмнения за скъсан минискус.

На 16.01.2023г. на Т.Д. бил издаден Болничен лист за временна неработоспособност № Е/2022/1046496, с който бил определен 14-дневен период на неработоспособност от 15.01.23г. до 28.01.23г.

Болничният лист бил депозиран от Д. на 17.01.2023г., а на 20.01.2023г. представил и документацията във връзка с извършена магнитно-резонансна томография. Междувременно, на 19.01.2023г. Д. и колегата му К. дали писмени обяснения за случая.

На 20.01.2023г. бил изготвен Обстоятелствен протокол от З.Г., в който била описана претърпяната от Д. злополука. Цялата документация по случая била изпратена от Сектор Пътна полиция – Пловдив до главния юрисконсулт на ОДМВР-Пловдив с писмо рег. № 1030р-1791/24.01.2023г., постъпило в ОДМВР-Пловдив на 26.01.2023г. (съгласно отбелязването в тетрадката за отразяване движението на материали на л. 29 от съдебното производство).

На 30.01.2023г. била подписана Заповед за съставяне на комисия за трудова злополука от директора на ОДМВР-Пловдив В.К.. На същата дата бил издаден Протокол за трудова злополука, както и Декларация за трудова злополука.

Декларирането на трудовата злополука пред ТП на НОИ-Пловдив било осъществено с подаването на Декларацията за трудова злополука вх. № 51012 15-20/01.02.2023г., която била изпратена по пощата с клеймо от 31.01.2023г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото гласни доказателствени средства – показания на св. К., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка не се явява и спорна между страните, като спорът е по приложението на материалния закон.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

В случая наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, като възраженията на жалбоподателя във връзка с датата, от която следва да започне да тече срокът за уведомяване на ТП на НОИ, се споделят от настоящия състав.

Според чл. 57, ал. 1 КСО осигурителят е длъжен в срок от пет работни дни (три работни дни преди изменението с ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. ) да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука.

Посоченият текст обаче не съдържа начален момент, от който започва да тече този срок. Според настоящия съдебен състав за такъв следва да се счита моментът, в който работодателят или съответното упълномощено лице е било уведомено или е узнало по друг начин за настъпилата трудова злополука, от когато същият би имал обективна възможност да изпълни вмененото му в закона задължение. Този извод се извежда и от прочита на чл. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, според който ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в три работни дни от узнаването за настъпването на трудова злополука да декларират това в ТП на НОИ. Следва да се посочи, че след изменението на чл. 57, ал. 1 от КСО с ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е налице колизия между нормите на чл. 57, ал.

1 от КСО и чл. 3 от НУРРОТЗ, но същата е единствено касателно увеличаването на срока за деклариране, но не и по отношение на момента, от който започва да тече този срок, като в чл. 57 КСО такъв момент все още не е посочен. При така посоченото, изводът в наказателното постановление, че срокът по чл. 57, ал. 1 от КСО следва да започва да тече винаги от датата на настъпване на трудовата злополука, се явява нормативно необоснован. Той се явява и нелогичен, доколкото не във всички случаи осигурителят има 3 възможност да научи за трудовата злополука в деня на осъществяването й, още повече това е така при предприятия с множество работници и служители и когато злополуката е претърпяна на нестационарно (мобилно) работно място, какъвто се явява и настоящият случай. Аргументът, че в такъв случай спазването на този срок би зависел от волята на осигурителя, също се явява неоснователен, доколкото за своевременното узнаване от работодателя би могъл да способства както пострадалият, така и свидетелите на злополуката, като тяхното бездействие няма как да се вмени във вина на осигурителя за неспазване на срока за деклариране на злополуката.

В смисъл, че началната дата, от която тече срокът по чл. 57, ал. 1 от КСО се свързва с датата на узнаването на трудовата злополука от работодателя, е и съдебната практика на касационната инстанция - Решение № 745 от 15.04.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 397/2016 г.

В случая няма основание да се приеме, че работодателят е узнал за трудовата злополука още в деня на настъпването й. За такова уведомяване не свидетелстват нито пострадалият Д., нито свидетелят на инцидента К. в обясненията им, депозирани на 19.01.2023г. Възражението на въззиваемата страна, че е бил депозиран болничен лист с отразена причина „трудова злополука“ не държи сметка, че същият е бил депозиран видно от обстоятелствения протокол от 20.01.2023г. едва на 17.01.2023г. (ден, след 16.01.2023г., когато болничният лист е бил издаден и три дни след злополуката), а не на датата на настъпване на злополуката 14.01.2023г., поради което и в такъв случай срокът за деклариране би изтекъл на друга различна дата.

При така посоченото, не се установява от фактическа страна осигурителят да е узнал на 14.01.2023г. за настъпилата трудова злополука със служителя Д., поради което и не се установява на 21.01.2023г. (датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението) жалбоподателят ОДМВР-Пловдив да е извършил нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО.

С оглед на изложеното, наказателното постановление следва да се отмени като неправилно.

По разноските:

При този изход на делото , разноски са дължими на жалбоподателя и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за 4 него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от НЗПП и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмена жалба от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия т орган, а именно Националния осигурителен институт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

НИ-1-1501321207/13.03.2023г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ, с което на ОДМВР-Пловдив, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 349, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 57, ал. 1 от КСО.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото пред Районен съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5