Решение № 2951 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100109133 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на О. Т. М. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 37 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно лишаване от свобода за срок от 1 година и 12 дни, над срока на крайно определените му наказания с определение по НЧД № 19935/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 25.08.2010 г. в гр. Пловдив служители на МВР от РПУ 1 – Пловдив извършили претърсване и изземване на жилище, в което М. се намирал заедно с М.Р.. На 25.08.2010 г. М. бил задържан за 24 часа, с постановление на наблюдаващия прокурор – за 72 часа, след което с определение на РС – Пловдив му взели мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Образуваното НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС – Пловдив приключило с осъдителна присъда, като на М. било наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, приспаднато от задържането му за 2 години, 4 месеца и 24 дни, за периода от 25.08.2010 г. до 18.01.2013 г.

Със споразумение по НОХД № 12376/2014 г. по описа на СРС, НО, 100 състав на О. М. било наложено наказание от 7 месеца, чието изпълнение съдът отложил за срок от 3 години.

Със споразумение по НОХД № 12700/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, на ищеца било наложено наказание лишаване от свобода за 1 година и 3 месеца, от които изтърпял 1 година, 2 месеца и 17 дни, за периода 30.08.2017 г. – 16.11.2018 г.

1

С определение от 19.06.2020 г. по НЧД № 19925/2019 г., измежду осъжданията по НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС – Пловдив (2 години) и НОХД № 12700/2019 г. по описа на СРС (1 година и 3 месеца) съдът определил едно общо, най-тежко наказание – 2 години лишаване от свобода, от което е приспаднато задържането по реда на ЗМВР и НПК по двете дела.

Приведено е в изпълнение наказанието от 7 месеца лишаване от свобода по НОХД № 12376/2014 г.

С постановление от 29.10.2020 г. по пр.пр. № П-1369/2019 г. по описа на СРП, наказанието от 7 месеца не било приведено в изпълнение, а било приспаднато от остатъка на предварителното задържане по НОХД № 4337/2015 г. и НОХД № 12700/2019 г.

По този начин, от общия срок на фактическото задържане от 3 години, 7 месеца и 12 дни били приспаднати 2 години и 7 месеца, а 1 година и 12 дни не били приспаднати от никое от наложените му наказания.

Така О. М. се оказал незаконно лишен от свобода за срок от 1 година и 12 дни. Затова твърди, че имал право да получи обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял от незаконно лишаване от свобода.

Излага подробни твърдения за негативните си усещания от ограничаване на свободата му при неблагоприятни условия в местата за лишаване от свобода, стрес, депресия и чувство на безнадеждност. Влошило се и здравословното му състояние.

Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, в който оспорва предявения иск, като твърди липса на незаконосъобразен акт, довел до изтърпяване на наказание лишаване от свобода над определен размер. Счита и че не носи отговорност за битовите условия в местата за лишаване от свобода. За вредите от незаконно поддържано обвинение по НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС – Пловдив за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал.

1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК ищецът бил обезщетен, като в хода на производството се установило, че здравословното състояние на М. не се намира в причинно-следствена връзка с престоя в ареста. Ответникът оспорва и твърденията за проблеми в отношенията на ищеца с майка му и приятелката му.

Оспорва размера на претенцията от 37 700 лева като прекомерна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С присъда по НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС Пловдив на О. Т. М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено от него на 25.08.2010 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК.

Това наказание не е било приведено в изпълнение, тъй като е 2 приспаднато от срока на предварителното задържане от 2 години, 4 месеца и 24 дни.

Със споразумение по НОХД № 12376/2014 г. по описа на СРС на М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, отложено за срок от 3 години, за извършено на 09.11.2013 г. престъпление по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194 от НК.

Със споразумение по НОХД № 12700/2019 г. по описа на СРС на ищеца в настоящото производство е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца за извършено на 30.08.2017 г. престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194 от НК. От него е приспаднато времето, през което М. е бил задържан за 1 година, 2 месеца и 17 дни.

Периодите на задържане на ищеца в следствените арести и в затворите в гр. Пловдив и гр. София се установяват и от приетите по делото справки рег. № И-1811/21.01.2020 г. на НСлС и рег. № 309/1 от 08.01.2020 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“.

По делото са събрани данни за посещенията на М. от негови близки в местата за лишаване от свобода.

Установява се от протоколно определение от 19.06.2020 г. по НЧД № 19925/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, че на О. Т. М. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му със съдебни актове по НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС – Пловдив (лишаване от свобода за срок от 2 години) и по НОХД № 12700/2019 г. по описа на СРС, 133 състав (лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца) – лишаване от свобода за срок от 2 години. Приспаднато е времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и НПК по двете дела, а наказанието от 7 месеца лишаване от свобода по НОХД № 12376/2014 г. по описа на СРС е приведено в изпълнение, като е постановено то да се търпи изцяло и отделно от групираното наказание.

Определението е потвърдено с окончателно решение на СГС от 13.10.2020 г. по ВНЧД № 2406/2020 г.

По данни от изходящ от ответника Прокуратурата на РБ официален документ – постановление от 29.10.2020 г. по пр.пр. № П-1369/2019 г. на СРП, О. Т. М. е бил фактически задържан по ЗМВР и НПК за 2 години, 4 3 месеца и 24 дни в периода от 25.08.2010 г. до 18.01.2013 г., за 1 година, 2 месеца и 17 дни в периода от 30.08.2017 г. до 16.11.2018 г. и 1 ден от работа в периода на задържането му в СЦЗ по НОХД № 12700/2019 г., или общо 3 години, 7 месеца и 12 дни. По този начин прокурорът при СРП е счел, че общото наказание от 2 години е изцяло приспаднато и е фактически изтърпяно, а юридическият край на изтърпяването му е момента на определянето му – 13.10.2020 г., когато е влязло в сила определението от 19.06.2020 г. по НЧД № 19925/2019 г. по описа на СРС, НО, 133 състав.

Наложеното на О. М. наказание от 7 месеца лишаване от свобода по НОХД № 12376/2014 г. по описа на СРС е било приспаднато от периода на предварителното задържане от 1 година, 7 месеца и 12 дни и по този начин то е „изтърпяно“, поради което не е било приведено в изпълнение.

По НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС Пловдив срещу О. Т. М. е било повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. След влизане в сила на оправдателната присъда, с която О. М. е признат за невиновен, с решение № 497/19.04.2022 г. по гр.д. № 1041/2021 г. по описа на ОС – Пловдив на М. е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва от 06.06.2018 г. до окончателното изплащане.

По делото е приета медицинска документация за здравословното състояние на О. Т. М. в периода 2018 г. – 2022 г.

Разпитаният по делото свидетел П.Д. заявява, че с О. М. се познават от 2013 г., като от лятото на същата година съжителствали на съпружески начала. Знае, че през 2013 г. О. излязъл от затвора в Пловдив.

През 2017 г. отново бил лишен от свобода за повече от една година.

Тогава се оплаквал, че го задържат неправомерно и че има „надлежаване“. Д. и М. живели на съпружески начала от 2013 г. до 2017 г. в гр. София, кв.

„Обеля 1“. Понастоящем също живеели заедно, но със семейството на О. не се разбирали, особено след второто му задържане в местата за лишаване от свобода. Тогава Д. ходела на свиждане, но не и родителите на О..

Ищецът се от болки в кръста и дискова херния. Недоволство изразявал и от условията в затвора, където имало дървеници и хлебарки. Освободили го в края на 2018 г. и оттогава не се занимавал с нищо. Тревожело го неправомерното повторно задържане през 2017 г.

4

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Деликтният състав по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл. от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди от незаконно приложените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и/или „домашен арест“ над наложено с присъдата наказание „лишаване от свобода“, което не е могло да се приспадне по реда на чл. 59 от НК. (решение № 60317/01.04.2022 г. по гр.д. № 597/2021 г. на ВКС, IV г.о.)

Съгласно чл. 5, § 1 от Конвенцията, прогласяващ правото на свобода и сигурност, никой не може да бъде лишен от свобода, освен по силата на постановена от съда присъда; за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; при законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидена в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление; при лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция; с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевно болни лица, алкохолици, наркомани или скитници, както и при законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

Извън посочените хипотези всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и сигурност по чл. 5, § 1 КЗПЧОС (така решение № 212/14.10.2016 г. по гр.д. № 14.02/2016 г., ВКС, IVто ГО).

В случая правото си на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ищецът извежда от твърдения, че за период от 1 година и 12 дни е бил лишен от свобода без законно основание за това и в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията).

5

На доказване в настоящото производство подлежи задържането на ищеца за период, по-продължителен от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и че това задържане не е могло да бъде „компенсирано“ чрез приспадането по чл. 59 от НК.

На установяване в настоящото производство подлежат онези периоди, в които О. Т. М. е бил задържан, без да има основание за това. С присъда по НОХД № 4337/2015 г. по описа на РС – Пловдив, влязла в сила на 05.06.2018 г., на ищеца е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. Първоначално М. е бил задържан на 25.08.2010 г. Наказанието по НОХД № 4337/2015 г. лишаване от свобода за срок от две години е изтърпяно на 25.08.2012 г., чрез зачитане на предварителен арест и на търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Освободен е на 18.01.2013 г., след промяна на мярката за неотклонение в „парична гаранция“. Задържането му е продължило с 4 месеца и 24 дни повече. Към 25.08.2012 г. не е имало друга влязла в сила присъда, с която на М. да е наложено наказание лишаване от свобода или друг акт на компетентен орган, оправдаващ задържането му в следствен арест или затвор.